X
 
 

България е с нисък риск по отношение на завръщащите се от "Ал Кайда" бойци

646 0
България е с нисък риск по отношение на завръщащите се от "Ал Кайда" бойци
Снимка: Ива Иванова / Аctualno.com
„До момента нямаме идентифицирани български лица, вземали участие във военни конфликти или да са подпомагали лица, които са взимали участие в такива конфликти, но това не ни прави по-малко бдителни, защото с едно малко невнимание, може да допуснем да се появи такъв проблем“. Това заяви вътрешният министър Младен Маринов по време на годишния форум за устойчивост на Западните Балкани, в който с колегите си от Албания, Косово, Северна Македония, Босна и Херцеговина и експерти от Международния републикански институт на САЩ обмениха опит за т.нар. завръщащи се бойци от „Ал Кайда“ и други подобни организации. Става въпрос за лица, които участват във военни действия, най-вероятно и извършват убийства, участвайки в такива действия, потвърди министърът, предаде репортер на Actualno.com.

България е транзитна територия за тяхното движение, отбеляза той и увери, че изпълняваме всички изисквания на европейското законодателство, на шенгенското законодателство за контрол на такива пътуващи бойци, които преминават през нашата територия. „Следим с тревога процесите в Близкия изток, военните конфликти и процесите, които те пораждат като заплаха към Европа – мигрантска вълна и движението на пътуващи бойци“, каза още вътрешният министър и категорично заяви: “България в момента е определяна с нисък риск по отношение на пътуващите бойци“.

Запитан дали, преминавайки през страната на път към Западна Европа, не остават тук, министър Маринов заяви, че България като член на ЕС ползва всички инструменти за проверка, идентификация, наблюдение и задържане на лица, ако те бъдат поставени в системите на Европол и Интерпол и бъдат издадени заповеди за задържане или разследване.

Маринов отказа да посочи колко бойци са преминали през България на път към родината си с аргумента, че това е класифицирана информация. Той все пак съобщи, че става въпрос за „малък брой такива, за които имаме информация, че са взели участие, и то по-скоро като подпомагане на лица, участвали във военни конфликти“ и увери, че са изпълнени всички мерки по европейското законодателство за контрол на тези лица.

Проблемът със завръщащите се бойци изисква работа и ангажименти на институциите не само спрямо тях, но и по отношение на семействата им и най-вече техните деца, отбеляза още Маринов. „Проблемът е свързан с чисто човешки съдби и преди да се прилага държавната принуда, а и когато бъдат осъдени и настанени в местата за лишаване от свобода, работата по тяхната дерадикализация трябва да продължи“, посочи Маринов. „Защото, оставяйки ги в затвора, ако не се работи с тях, ние реално създаваме среда, която да ги подтикне да повлияят на останалите, които са в затвора, към по-радикални действия“. Маринов отбеляза и че семействата им, които са в обществото, би трябвало да срещат съответна подкрепа от държавата. Той е категоричен, че основната работа за дерадикализация е работата с подрастващите и тяхното обучение.

Херо Мустафа: САЩ и България никога не са имали по-силни връзки

САЩ и България никога не са имали по-силни връзки. Това се дължи на стратегическата среща на премиера Бойко Борисов и на американския п...

За да се противодейства на засилената екстремистка пропаганда, според Маринов на първо място е необходимо хората да бъдат просветени за насилствения екстремизъм, за идеологиите, които подтикват към насилствен екстремизъм. „Тук ролята на учителите, религиозните лидери, държавата - хората да бъдат информирани и ограмотени за това какво представлява насилствения екстремизъм, до какво води езикът на омразата“, отбеляза министър Маринов. Той изтъкна, че в България езикът на омразата е инкриминиран, че Наказателният кодекс се адаптира и за това деяние е се носи наказателна отговорност.

Все по-сериозно става влиянието на интернет пространството за достигане на такава идеология до широк кръг потребители и без възможност за въздействие от държавата и обществото, обърна внимание още Маринов. „Тънкият момент е как да осигурим свобода на медиите, свободен достъп до интернет и същевременно да ограничим достигането на тези идеологии до хората, които нямат голям житейски опит“, отбеляза той. Вътрешният министър е категоричен, че трябва да са ангажирани и държавни и неправителствени организации и да се работи и с религиозните лидери. „Трябва да се търси и съответната наказателна отговорност от всички лица, които си позволяват да проповядват насилствен екстремизъм и идеологии, които водят до формиране на поведение, опасно за останалите членове на обществото“, категоричен е вътрешният министър.

Радикализацията, независимо дали е по политически или религиозни идеологии е в основата на насилствения екстремизъм, категоричен е Маринов. Това е реална заплаха, подкопаваща демокрацията, доверието в институциите и върховенството на закона, подчерта той. Превенцията и противодействието на заложените в обществото рискове – политически или идеологически фактори далеч надхвърлят компетенциите на органите за ред и вътрешна сигурност, призна той и подчерта, че е необходим е всеобхватен мултидисциплинарен подход и дългосрочни целенасочени усилия на национално, регионално и международно ниво.

Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията, която беше създадена към Европейската комисия, обединява над 5000 експерти и практици за обмен на информация за формите и проявите на радикализация, както и за успешни практики в превенцията и противодействието, посочи още вътрешният министър. Той подчерта, че към настоящия момент сътрудничеството с държавите от Западните Балкани е изведено като стратегически приоритет на Мрежата.

Зеехофер загрижен за кризата с бежанците по Балканския маршрут

Германският вътрешен министър Хорст Зеехофер заяви, че е загрижен за настоящата бежанска ситуация по така наречения Балкански маршрут. ...

Предизвикателствата пред органите за сигурност са огромни – трябва да следим нивото и характера на заплахата, за да действаме изпреварващо и своевременно да адаптираме инструментите си към промените, посочи още министър Маринов. „Във фокуса на вниманието ни са мрежите за трансгранична и организирана престъпност, проследяване на паричните потоци, на пропагандата в киберпространството, обезпечаването на надежден граничен контрол, управлението на миграционния натиск, сътрудничество по линия на т.нар. чуждестранни бойци и редица други заплахи“, увери той и подчерта, че България е постоянно ангажирана в противодействие на насилствения екстремизъм и разчита на международното сътрудничество със всички международни партньори.

"Важно е да се борим с екстремизма, с набирането на екстремисти. Като представители на Западните Балкани, познавате заплахата на тероризма и екстремизма – става дума за движение на оръжие в региона, набиране на бойци и идеологията на тероризма", каза д-р Денис Натали - помощник-секретар в Бюрото за операции по конфликти и стабилизиране на Държавния департамент на САЩ.

По думите ѝ връщането на чуждестранните бойци създава спешни проблеми. "САЩ призовава да се върнат бойците в Европа и между 30 и 40% от чуждестранните бойци, които отидоха в Сирия и Ирак се върнаха в своята родина", посочи тя и добави, че "трябва да се постигне баланс между връщането и необходимостта да се преследва престъпното поведение, за да се изкоренят радикалните идеологии".  Като примери за такава ангажираност, тя посочи, че Косово има повече от 70 дела срещу върнали се такива бойци и 6 от 10 вече са изправени пред съда, както и че в Северна Македония също има осъдителни присъди за 25 от 30-те чужди бойци, които са се върнали там.

При откриването на форума посланикът на САЩ у нас Н.Пр. Херо Мустафа не пропусна да отбележи, че корупцията не е изолиран проблем, а е част от множеството проблеми в региона на Западните Балкани. "Корупцията дава възможност за радикализация, насилие и екстремизъм", обърна внимание тя и отправи препоръката: "Да не забравяте вашите решения да съдържат и опит да се премахне тя".

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
Последно в Актуално