България през 2015 година: Корупция и антикорупция

Паралелно с превърналата се в сага съдебна реформа, достойна за „Междузвездни войни”, вървяха още „съдебни сюжети”. Един от тях беше т.нар. антикорупционен закон, който се превърна в кауза за Движение България на гражданите на Меглена Кунева. Именно този закон постави една от разделителните линии вътре при Реформаторите – той си беше на ДБГ, съдебната реформа пък си беше на ДСБ или поне така излизаше от тона на изказванията на водещите фигури на Реформаторите – например това на Даниел Вълчев, след като ДСБ оттегли подкрепата си за правителството. Така, вместо единство, логично краят на годината видя фактическото разцепление на Блока.

Антикорупционният закон

В края на януари вицепремиерът Меглена Кунева обясни защо е необходим този закон – заради ВСС, който си живеел в „кула от слонова кост”. Правителството не може да се намеси директно за поведението на ВСС и съдебната система, но може да създаде единен орган за контрол и борба с корупцията, както е в Румъния. Само за сведение – в момента в България с тези функции са натоварени Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), по-известна като комисията на Филип Златанов и тефтерчетата му с Б.Б., Ц.Ц., Д.П., БОРКОР, Сметната палата, АДФИ и Комисията за незаконно придобито имущество, известна и още като Комисия „Кушлев”, по името на първия си председател. Идеята на Кунева е цялото това разнообразие да се обедини в едно, а новият орган да работи и по анонимни сигнали срещу хора на отговорни постове. „Най-трудно ще е в този орган да бъде направен подбор на кадрите, които ще работят там. В Румъния работят 40-50 инспектори, в прекрасни условия, включително технологични. В България може да се справят 30 инспектори. Вече разговарях с европейски партньори как да става изборът – с професионална оценка, „подпомагана и от партньорски служби отвън”. Би могло и премиерът да назначи въпросните хора – привърженик съм да е ясна отговорността, разясни Кунева.

Всички тези параграфи – анонимни сигнали, „избор отвън” на инспектори, дори еднолично назначение точно от Бойко Борисов, чието име изплува непрекъснато в различни скандали от Мишо Бирата насам, съвсем основателно караха мнозина да определят замисляното като пълна бутафория. Защото се оказваше, че Реформаторите хем се борят за децентрализиране на прокуратурата, където точно фокусирането на власт в ръцете на главния прокурор се сочи за основен и огромен проблем, наред с „гнилите ябълки” в съдебната система, хем Кунева искаше да се бори с корупцията чрез централизиран орган, който да разполага с повече власт – шизофрения?!

Кунева обаче настояваше – искаше да се промени Конституцията, за да може хора на изборни длъжности да бъдат освобождавани, ако бъдат уличени в корупция. А Найден Зеленогорски поиска всички, които по някакъв начин са свързани с публични средства, да могат да бъдат директно проверявани от новия централизиран орган. По сметките на Кунева това бяха 120 000 души. Точно едно от лицата на румънския опит обаче – бившият румънски правосъден министър Моника Маковей, при посещение в България директно каза: „Губите си времето да правите нови органи”. Трябва ви човек, готов да поема рискове – или политик с воля за радикална реформа, или прокурор, който да иска и да работи денонощно, за да изправя пред съда самозабравили се политици и „бизнесмени”. Просто и ясно – зависи от хората. И кой точно вярва, че Меглена Кунева-Пръмова е този човек? Тя обаче е удобна - за друго, както показа и бързата реакция на вътрешния ни министър Румяна Бъчварова – хората, които поканили Маковей, не ѝ обяснили ситуацията в България точно и правилно. Явно Бъчварова имаше предвид, че в България първо се гледа какво прави и казва Б. Б., след това – всичко друго. Освен в случаите, в които заговори Ахмед Доган.

В крайна сметка законопроектът на Кунева стигна до парламента и Бюджетната комисия, която обаче не беше водеща, го прие. БСП и ДПС реагираха бързо – законът е репресивен. Лютви Местан въобще не беше съгласен някой да бъде разследван за корупция дори по медиен сигнал – сигурно защото е пределно наясно, че медиите на подопечния му Делян Пеевски добре ги умеят тези неща и лесно се завъртат за малко повечко пари, а и има все още и други медии, не част от тези на Пеевски. БСП също не харесваше анонимните сигнали. Логично Народното събрание се ослуша и отложи гласуването за след лятната ваканция, а и точно по това време вече беше постигнат „историческият компромис” за съдебната реформа, който после се превърна в исторически провал. Отлагането не се хареса на Кунева, която го видя като знак за липса на воля за борба с корупцията.

Още в началото на есента със закона в този му вид беше свършено – той беше отхвърлен на първо четене в пленарна зала. Само БСП гласува открито против, но гласовете „въздържал се” на ДПС, АБВ и Патриотичния фронт също означаваха против. Всъщност от АБВ доста правилно попитаха Кунева – как Антикорупционното бюро трябва да се формира от правителството, а след това да тръгне да разследва точно по високите етажи на властта за корупция? Въпреки тези резонни въпроси, лидерът на ДСБ Радан Кънев тривиално подкрепи колежката си Кунева.

Решението на парламента разсърди Кунева, която заговори за евентуално излизане от управлението. Бързо се намеси Бойко Борисов, който каза: „Успокоих Кунева, след три месеца пак ще гласуваме закона”, визирайки, че той ще бъде поправен и усъвършенстван. Кунева набра смелост и бързо-бързо прие да се бори, а не да си ходи от управлението – „висша” нейна ценност, а и трябваше да реагира, да не вземе някой да си помисли, че има кой да я замести. За да защити реформаторската си същност, Кунева дори се осмели да каже, че антикорупционният закон в крайна сметка ще бъде приет, но като че ли под натиск, а Валери Симеонов най-добре обобщи – този закон беше отхвърлен, защото беше калпав. С тази гледна точка не се съгласи един от приближените на Радан Кънев хора – Петър Славов. Той обясни, че антикорупционният орган нямало да се назначава директно от Министерския съвет, ами само ще се предлагат, а президентът ще ги назначава. Но дори Славов трябваше да се съгласи, че е необходим механизъм за преценка на анонимните сигнали и кой да бъде проверян.

Червеят Яневагейт

И докато битките на законодателно ниво как да се въздейства върху очевидно неработещата съдебна система течаха с пълна сила, самата система даваше нови и нови доказателства, че не само не работи, ами няма и намерение да го прави. Нещо повече – кристално ясно за пореден път беше потвърдено защо не работи – защото политическото влияние върху нея от най-силните на деня е непреодолимо.

Знакови доказателства за това положение на нещата бяха случаите „Белведере”, „Соло” и „Червеи”, които обединиха имената на бившия председател на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева и един от знаковите съдии в този съд – Румяна Ченалова. Всичко започна след като съдебно решение на Ченалова постави на ръба бизнеса в България на френската винена компания „Белведере”. Схемата беше проста – иск за неплатени маркетингови услуги срещу компанията, собственик на марката „Домейн Менада”, като се оказа, че тези „представители на услуги” всъщност французите дори не ги познават! Оттам насетне е лесно – съдът назначава определен синдик, Панайот Велков, който поема управлението и се тръгва по пътя на „светлото бъдеще”. А Ченалова многократно решаваше търговски спорове между Делян Пеевски и Цветан Василев, след като двамата се скараха и беше фалирана КТБ, което доведе до преразпределение на огромно количество активи т.е. – на много пари, разбира се. Върху тази цялата картинка внимание обърна лично френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан – естествено, защото беше засегната френска компания.

Ченалова моментално отрече обвинението на Дьо Кабан, но набързо запорът върху собствеността на "Белведере" беше премахнат, а бентът беше отприщен. Срещу съдийката скочиха и родителите на убитите от Илиян Тодоров двама младежи – Кирил Въжаров и Васил Александров. Делото придоби известност като случая „Соло”, а на първа инстанция Ченалова оправда Тодоров, който в крайна сметка получи доживотен затвор от Върховния касационен съд, но заради оправдателната присъда на първа инстанция Тодоров успя да избяга от България и е в неизвестност. По времето, когато убийството стана факт, бащата на Тодоров е общински съветник в Перник. Така, още в началото на годината, срещу Ченалова вече имаше цели 3 дисциплинарни производства - заради действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт; неизпълнение на други служебни задължения.

И докато Ченалова вече беше изправена пред гилотината, дойде ред и на семейната приятелка на Цветан Цветанов – председателя на СГС Владимира Янева. От много време насам имаше сигнали, показващи какво става в СГС под нейно ръководство – и най-вече това, че случайното разпределение на делата между съдиите хич не беше случайно. Янева опита да се защити с преназначения на съдии от провинцията, които да тушират сигналите от системата, но миризмата на гнило вече беше твърде силна и на 19 февруари ВСС единодушно я отстрани от председателското място на СГС, след искане на главния прокурор Сотир Цацаров. Срещу Янева започна едно дисциплинарно производство, но ВСС не стартира процедура за уволнението ѝ като съдия заради скандала „Червеи”. По същество този скандал избухна заради подозрения, че от базата данни на МВР нерегламентирано е изнасяна информация от полицаи, близки до ГЕРБ. Операцията е стартирана от ДАНС, а за нея е отговарял един от най-приближените хора на бившия вътрешен министър Цветлин Йовчев – бившият шеф на „Вътрешна сигурност” на МВР Тодор Костадинов, като ДАНС се опитвали да подслушват, но неуспешно и в разрез със закона Владимира Янева удължавала съдебното разрешение за използване на СРС от спецслужбата. Стана ясно и, че вероятно е изнасяна информация за Иво Каменов – един от шефовете на „Химимпорт”, но дали тези данни са предоставяни на него, за да е крачка напред пред евентуално разследване или са давани на някой друг, който иска да му навреди, все още публично не се знае. Всъщност ВСС два пъти не започна производство за дисциплинарно уволнение на Янева, възползвайки се от процедурен трик – правосъдният министър Христо Иванов не обжалвал първия отказ. Върховният административен съд (ВАС) обаче обяви това решение на ВСС за незаконно, но изглежда Янева може да бъде спасена от окончателно излитане от съдебната система, защото като нищо ще се окаже, че давността за дисциплинарка срещу нея ще изтече.

Междувременно след Владимира Янева ръководството на СГС напусна и дясната ѝ ръка Богдана Желявска, а Румяна Ченалова влезе в ареста – заради обвинение за престъпление по служба и документно престъпление. В средата на април тръгна и делото срещу Ченалова, като тя излезе от ареста срещу 8 000 лева гаранция. Появи се информация, че съдийката е облагодетелствала консултираната от бившия шеф на ДАНС Петко Сертов енергийна фирма OET по дело срещу НЕК. В началото на годината Сертов изчезна за известно време, беше издирван и се оказа, че е бил в Гърция – но защо, официално не се разбра. Знаеше се обаче, че в рамките на OET Сертов е работил по Стратегия за преструктуриране на сектор „Енергетика” в България – там, където изчезнаха милиарди за провалени проекти като АЕЦ „Белене”, Бургас-Александруполис, „Южен поток” и безбожно скъпия „Цанков камък”. Ченалова обаче публично обяви, че е арестувана заради друго дело – „Октопод”. Там главен подсъдим за организирана престъпност е Алексей Петров, по когото и тази година стреляха с гранатомет. Скандалната съдийка каза и, че била предупредена да се пази, а след като тя беше отстранена от мегаделото, то започна отначало. Заради цялата тази каша ВСС взе решение Ченалова да бъде временно отстранена от съдебната система.

Дойде ред и срещу Владимира Янева да бъде повдигнато обвинение – заради „Червеи”. Заедно с нея обвиняем стана и Тодор Костадинов. От СГС пък си тръгна още един от хората на Янева – Петя Крънчева, за която също мнозина смятат, че трябва да е на подсъдимата скамейка, както и Богдана Желявска, но засега това не става. Крънчева трябваше да води делото срещу Янева, но си направи отвод.

Големият скандал обаче предстоеше – и избухна в края на годината, точно преди решителното гласуване за промените в Конституцията, които трябваше да поставят основата на съдебната реформа. Тогава разследващият сайт „Биволъ” започна да пуска записи на разговори между Янева и Ченалова, от които изплуваха много интересни неща. На първо място – според Янева Бойко Борисов и Цветан Цветанов оказали натиск на Сотир Цацаров, за да внимава какво прави с Янева по „Червеи”. Пръв записът коментира председателят на ВАС Георги Колев, чието име също се появи в разговора и който е считан за човек на Цацаров. Колев пробва да омаловажи скандала – две жени си говорят. Но „Биволъ” не спираше да налива масло в огъня – вторият запис създаде основателното съмнение, че Сотир Цацаров е опитал да завоалира обвиненията срещу Янева - най-вероятно защото се е оказал между натиска на две лобита и е трябвало да търси начин хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло. От разговорите се създаде впечатлението, че лично Бойко Борисов вече е броял Янева за пасив и е искал тя да изчезне бързичко от съдебната система, заради която всяко управление в България е критикувано. Пред Янева обаче Борисов обещавал да „не я вкарва за 400 години в затвора”, както каза публично от Брюксел в началото на годината. Това станало с разговор по Viber, като твърдо доказателство, че става въпрос точно за Борисов, няма – има само съмнение.

Записите нямаше как да бъдат неглижирани и ВСС тръгна да проверява случая, но не от гледна точка на това дали казаното е вярно, а от гледна точка дали е имало законно разрешение за подслушване и запис. Съветът даже обяви, че няма да обръща специално внимание на тези разговори.

Последваха и политически реакции – здравният министър Петър Москов, който си стана много близък с Борисов и който избра именно премиера пред собствената си партия по въпроса със съдебната реформа, видя атака срещу правителството със записите точно заради съдебната реформа. Съюзът на съдиите веднага поиска проверка на разговорите по същество - вярно ли е казаното там или не. Бойко Борисов пък възприе подхода на шефа на ВАС Георги Колев – две каки си говорят за мен, това във всяка кръчма го правят. Главният прокурор Сотир Цацаров, чието име също блестеше ярко, подкрепи подхода на неглижиране на Борисов – кучето, което се чувало на записите, било най-добросъвестният участник в цялата ситуация. Шегичките обаче не можеха да прикрият факта, че „двете каки” са председателят на СГС и един от знаковите съдии в съдебната система и не си говорят в кръчмата, а обсъждат знаков случай, който е настолен по отношение на търговия с влияние на най-високо ниво. А че записите са автентични потвърди лично Румяна Ченалова, която беше привлечена като обвиняема по случая „Соло” - защото със съзнателно забавяне е позволила на убиеца Илиян Тодоров да избяга зад граница.

Въпреки обществения натиск, ВСС хич и не се захващаше по същество със скандала – при разпита на Янева какви са разговорите, въпросите бяха за кучето на записа. Съветът все пак нямаше как да не уволни Ченалова и го стори, а дори и започна дисциплинарно производство срещу Янева заради "Червеи" т.е. има възможност бившият председател на СГС никога вече да не правораздава. Ченалова веднага обяви, че ще обжалва и посочи главният прокурор като човекът, който може да принуди всеки в съдебната система да му играе по свирката.

Междувременно записите не спираха – стана ясно и, че българските служби са подслушвали чужди посолства, което не е особена изненада предвид това, че едва ли има уважаваща себе си държава, която да не следи посолствата на своя територия. По-съществено беше, че от следващия запис съмненията, че Борисов е натиснал Цацаров да приключи с Янева по-бързичко, за да не изгорят хора на по-високо ниво, се засилиха. Това накара съдия Нели Куцкова да поиска от президента да назначи независима комисия, която да разследва случая. Куцкова на два пъти се кандидатира за председател на Софийския апелативен съд (САС), но и двата пъти ВСС не я одобри – вторият буквално преди Коледа.

Искането на Куцкова беше подсилено от Европейската комисия, която официално обяви, че е необходима независима проверка, без в нея да участват замесени в разговора - като Сотир Цацаров. Главният прокурор реагира като ужилен и обяви, че неговото име само било замесвано, той не бил участник, а цялата медийна машина на Делян Пеевски беше впрегната, за да се обвини Mediapool, която първа пусна становището на ЕК, в манипулация. А проверка по същество в България не искаше никой, от когото зависи такава. Брюксел би отбой и уточни, че не говорил за Цацаров, а просто напомнял, че съдебната система трябва да е независима.

Че съдебната система не е независима стана ясно от ново изказване на нямащата какво повече да губи от професионална гледна точка Румяна Ченалова – Владимира Янева лично я била викала и ѝ давала „елегантни указания” как да отсъжда по определени дела. Ченалова предположи и, че Делян Пеевски също е намесен в „Червеи” и съдбата на Янева.

Разкритията вече принудиха Цацаров да обещае разследване по същество, но той не се изключи от оперативната дейност. Цацаров обеща и да намери кои са мъжете от записите между Янева и Ченалова – защото там се чуваха и мъжки гласове. Предвид наближаващото решително гласуване за съдебната реформа, даже Радан Кънев публично защити Цацаров, може би с идеята да мине веднъж основата на промяната и чак тогава да се продължи битката за озаптяване на системната неконтролируемост на главния прокурор.

Намесени бяха и службите – според Янева и Ченалова те са последният бастион на ДПС, за да може Доган да дърпа които конци му трябват. Бившият шеф на ДАНС от времето на Орешарски Владимир Писанчев направо обвини Кънев и ДСБ, че със записите оказват натиск за промяна, а същото стори и бившият секретар на МВР Светлозар Лазаров. За да подадат те оставки в началото на годината, стана мини правителствена криза – вътрешният министър Веселин Вучков подаде своята, защото Бойко Борисов не искаше да махне Писанчев и Лазаров, а те си тръгнаха, тъй като Вучков прибягна до отчаяната стъпка по време на посещението на шефа на ФБР Джеймс Коми у нас. А манджата стана съвсем люта, след като „Биволъ” пусна запис, в който Владимира Янева казва, че „можела да спи с Бойко” отдавна, за да израстне кариерно, но вече нямало смисъл предвид факта, че „Червеи” стигна до съда.

В крайна сметка на 10 декември стана ясно, че на първа инстанция решение по „Червеи” ще има догодина.

Гнилите ябълки в прокуратурата

В сянката на „Яневагейт” остана какво се случи в държавното обвинение през тази година, а то беше не по-малко показателно. Там името, върху което се фокусира общественото внимание, беше това на прокурор Боряна Бецова. Бецова нашумя след като отказа да разследва Делян Пеевски, защото „хипотетично не е извършил престъпление”. Отказът дойде по сигнал на „Протестна мрежа”, касаещ престъпно поведение на Пеевски – главно за укриване на данъци и пране на пари, за което Христо Бисеров отиде на съд. „Протестна мрежа” не закъсня да обжалва, като посочи буква по буква защо го прави - например защото Бецова не е проверявала целия посочен в сигнала период за съмнителното поведение на Пеевски от гледна точка придобити имоти – декларирани доходи. Бецова дори не е проверила какъв е произходът на парите, с които „успелият млад мъж” си е купил имоти на стойност 152 263 лева в периода 2002 – 2004 година, когато Пеевски е бил студент и държавен служител.

Всъщност Бецова се оказа прокурор и по други знакови случаи – например този на бившия министър на инвестиционното проектиране Иван Данов, за който се появи информация от „Биволъ”, че е точил френската социална система, вземайки помощи за безработен, докато е преподавал в УАСГ. Делото беше прекратено заради давност, а в reduta.bg се появи интересен текст, според който Данов се е готвил да приложи германски модел за администриране на обществените поръчки и заради това се е разшумяло за нарушението му. Проваленото заради давност дело срещу Данов не накара ВСС да започне дисциплинарна проверка срещу Бецова. Бецова обаче е и прокурор по делото на Бисеров за пране на пари, което катастрофира на първа инстанция, а догодина предстои да видим колко зрелищно може да катастрофира и на другите инстанции.

За финал оставяме на Вас, уважаеми читатели, да помислите по следния въпрос - прокуратурата не се ли оценява по броя спечелени дела, особено знакови и щом е така, каква трябва да е оценката на нашата?