Много преди пълномащабната инвазия през 2022 г. Владимир Путин избра постепенно ескалираща агресия срещу Украйна, за да й попречи да напусне орбитата на Кремъл и да си върне мястото сред европейската общност от нации. В ранните години от управлението си Путин се фокусираше върху масирана намеса във вътрешните работи на Украйна. От 2014 г. нататък той поде далеч по-силна комбинация от военна и политическа интервенция. И когато дори тази вече открита агресия не отклони Киев от западната му траектория, Путин се опита да реши украинския проблем на Русия веднъж завинаги, като започна най-голямото нахлуване в Европа след Втората световна война.
Враждебността на украинците едва ли нещо вече ще може да промени
С наближаването на петата година от войната, има много малко данни, които показват, че твърдолинейната тактика на Путин не проработи. В неокупираните части на Украйна, а това са 80% от територията на страната, хората сега са изключително враждебно настроени към Русия. За огромното мнозинство от украинците, инвазиите от 2014 и 2022 г. са вододелни моменти, които са повлияли дълбоко на осъзнаването им за украинската им идентичност, като същевременно радикално са променили отношението им към Русия.
Донбас - бастионът на руското влияние, загуби своята сила
Промените във вътрешнополитически план в Украйна са много сериозни - центърът на тежестта се измества решително от Източна към Западна Украйна, пише The Atlantic Counсil. През първото десетилетие от своята независимост Украйна беше политически и икономически доминирана от индустриалния изток, където големи градове като Донецк, Харков, Днипро и Запорожие служеха като бази на власт за милиардерски олигархични кланове, които оформиха украинския национален наратив и помогнаха за поддържането на високи нива на руско влияние в цялата страна. По това време градовете в Централна и Западна Украйна нямаха финансовите средства, за да се конкурират с източната част.
Първият индикатор за промените дойде още през 2004 г. с безпрецедентното национално протестно движение срещу опита за фалшифициране на президентските избори - опитът за подмяна на вота бе организиран от подкрепяни от Кремъл политически сили, здраво вкоренени в Източна Украйна. Това протестно движение представляваше недвусмислено отхвърляне на идеята, че Украйна е неразривно свързана с Русия. Десетилетие по-късно пълномащабната война на Путин даде окончателен тласък на историческия завой на Украйна на запад.
Източна Украйна е опустошена и обезлюдена, Западна Украйна е във възход
От 2014 г. насам традиционните източноукраински бастиони на руското влияние, като Донецк и Луганск, са окупирани от кремълските сили и на практика са откъснати от останалата част на Украйна. Инвазията остави почти целия Донбас опустошен и обезлюден - някогашните водещи метрополии на изток са изправени пред несигурно бъдеще, тъй като са на фронтовата линия под безмилостни руски бомбардировки.
Ситуацията в Западна Украйна е поразително различна. Тук градовете преживяват бърз растеж благодарение на притока на семейства и бизнеси, които търсят спасение далеч от военната зона. Един от най-добрите примери е Лвов. Неговото население се е увеличило с около една четвърт от началото на инвазията и вече е около 1 милион души. Пазарът на недвижими имоти в Лвов сега съперничи на самия Киев. Освен това Лвов вече е втори след Киев по брой на новосъздадени компании и инвестиции.
В политически и дипломатически план Лвов очевидно е във възход. Много киевски посолства частично се преместиха в града през 2022 г. и продължават да поддържат там присъствие. През последните три години Лвов беше домакин на редица международни събития на високо ниво, включително президентски срещи на върха и срещи на министрите на ЕС. Възходът на Лвов беше толкова поразителен, че се понесоха слухове за завист сред киевчани.
Каквото и да се случи във войната оттук нататък, значението на Западна Украйна вече едва ли ще бъде променено. През последното десетилетие Украйна си осигури безвизов режим за пътуване с ЕС и получи официален статут на кандидатка за член, което е решаващо за инвестициите в тази част на страната, още повече че тук минават границите с четири държави членки на ЕС.
Мащабни инфраструктурни проекти вече затвърждават статута на Западна Украйна като най-привлекателния регион на страната и врата към ЕС. 22-километровата жп линия с европейско междурелсие от границата с ЕС до Ужгород беше завършена през тази година, а изграждането на още по-амбициозната линия с европейско междурелсие между Лвов и Полша е планирано да започне през 2026 г. И тепърва тези логистични връзки само ще се засилват.
Консолидирането на Украйна и украинската идентичност - път към окончателния разпад на руската империя
Всичко това е много лоша новина за Владимир Путин. Обсесията на кремълския диктатор по Украйна отразява страха му, че консолидирането на една наистина независима и европейска Украйна може да послужи като катализатор за следващата фаза в разпадането на руската империя, започнало преди почти четири десетилетия с падането на Берлинската стена.
Цялото управление на Путин дотук показа решимостта му да спре Украйна по пътя й на Запад, за което е готов да жертва по-непосредствените национални интереси на Русия само и само да завърши успешно антиукраинския си кръстоносен поход. Но развоят на събитията показва, че решението му да нахлуе в Украйна се обърна срещу него и доведе до ерозията на вековното руско влияние в бившата съветска република и ускори европейската й интеграция - именно това, на което Путин толкова остро се противопоставя.
Още: Очакванията на Кремъл са разбити: Тръмп хитро прибира плодовете на посятото от Путин
Повече от очевидно е, че след приключването на войната Украйна ще се утвърди в рамките на по-широкия западен свят и ще остане непримиримо враждебна към Русия. Вместо да признае този катастрофален резултат, Путин се стреми да продължи войната за неопределено време. Защото ако спре сега и приеме компромисен мир, Путин знае, че ще е обречен да влезе в руската история като човекът, който загуби Украйна, пише изданието.
Още: Русия превръща Южна Украйна в необитаема земя: Доклад
