Това е познато усещане: преди изпит, първа среща или публично изказване, стомахът ви започва да "трепери", сякаш в него летят пеперуди. Усещанията в стомаха са често срещан страничен ефект от нервността и могат да се проявят като усещане за "възел" или дори като по-тежки симптоми на храносмилането. Но откъде всъщност идват тези усещания? Оказва се, че "нервният стомах" е един от най-добрите примери за двупосочната връзка между храносмилателната и нервната система.
Снимка: iStock
"От най-ранните етапи на ембрионалното развитие мозъкът, гръбначният мозък и храносмилателният тракт са тясно свързани помежду си", обяснява Мелиса Хънт, клиничен психолог в Университета на Пенсилвания, в имейл до "Live Science". "Милиони неврони изпращат информация от червата обратно към мозъка, а също толкова неврони изпращат сигнали обратно към червата."
Още: Учени откриха кога мозъкът достига връхна точка: Това е възрастта, в която сме най-умни
Тази връзка често се нарича ос "черво-мозък". Тя се модулира от хормони и невротрансмитери – химически посланици, които съответно имат широко въздействие чрез кръвообращението или действат локално между нервните клетки. Тя се контролира и от преки нервни връзки между мозъка и червата, а дори и от бактерии, и това е една от причините, поради които настроението ви често може да повлияе на останалата част от тялото ви и обратното.
Снимка: iStock
"Когато усещаме "пеперуди" в стомаха си, това е ярък знак, че емоциите ни са дълбоко въплътени", обяснява Джон Краян, професор по анатомия и неврология в Университетския колеж в Корк, Ирландия, за "Live Science". "В крайна сметка пеперудите в стомаха илюстрират действието на оста "черво-мозък": непрекъснат, двупосочен диалог между централната нервна система и червата чрез невронни, хормонални и микробни пътища."
Как оста "черво-мозък" създава пеперуди в стомаха ви
Нервните клетки, които облицоват стомашно-чревния тракт, са част от "автономната" нервна система, която регулира неволевите функции на тялото, като дишане, сърдечен ритъм и храносмилане. Когато храната попадне в червата, например, нервните клетки, които се намират там, подтикват мускулните клетки да се свиват и да изтласкват храната през червата, според Harvard Health. Вегетативната нервна система се разделя на две части: парасимпатична нервна система и симпатична нервна система. Тези системи, наричани съответно "почивка и храносмилане" и "борба или бягство", се балансират взаимно. Като цяло, парасимпатичната нервна система отпуска тялото, докато симпатичната нервна система засилва реакцията му към опасността.
Снимка: iStock
Когато се чувствате тревожни, се активира реакцията "борба или бягство". В това състояние тялото отделя хормони, свързани със стреса, като кортизол, които потискат процесите на храносмилането в стомаха и тънките черва; междувременно други хормони стимулират дебелото черво. Тези едновременни промени предизвикват мускулни контракции, които могат да се усещат като "пеперуди" в стомаха, а също така могат да причинят по-тежки храносмилателни проблеми, като гадене, подуване, запек или диария.
Още: Научен пробив: Разгадаха как кръвоносните съдове в мозъка работят заедно
Макар че днес тези усещания често изглеждат като досада или неудобство, в миналото те може би са играли ключова роля в човешкия живот. "От еволюционна гледна точка тази реакция вероятно е помагала на нашите предци да оцелеят", обяснява Криън. "Спирането на храносмилането и пренасочването на ресурсите към незабавна физическа готовност би подобрило шансовете за бягство или конфронтация. Усещанията в стомаха, които съпътстват тези промени, служат и като вътрешни сигнали, подчертаващи моменти от голямо значение или несигурност."
Снимка: iStock
Вероятно сте чували, че микробиомът – общността от микроорганизми, които живеят в и върху телата ни – играе важна роля в оста "черво-мозък". И това важи и за усещането за нервно стомашно неразположение.
Още: Как езикът на тялото ни казва, че сме притеснени
"Въпреки че чревният микробиом не причинява директно треперенето, той помага да разберем колко силно изпитваме и се възстановяваме от такива усещания", казва Криън. Бактериите в червата ни могат да секретират вещества, които влияят на сигнализирането между червата и мозъка, а това от своя страна може да повлияе на това колко силно човек усеща треперенето в стомаха.
Снимка: iStock
"Здравословният, разнообразен микробиом може да смекчи свръхактивните реакции на стрес, докато промените в състава на микробиома могат да ги засилят", предположи Криън. Взаимодействията между микробиома и оста "черво-мозък" все още са сравнително нова област на изследване и учените все още определят как конкретни микроби влияят на сигнализирането между червата и мозъка.
Двупосочна връзка
Точно както стресът може да предизвика нервност в стомаха, честите стомашно-чревни проблеми също могат да причинят стрес, отбелязва Harvard Health. Освен това стресът може да увеличи честотата или тежестта на симптомите при "разстройства на взаимодействието между червата и мозъка" или DGBI. Този общ термин обхваща стомашно-чревни състояния, които причиняват значителни симптоми и оказват влияние върху качеството на живот, но невинаги предизвикват ясни, измерими промени в храносмилателния тракт. Те включват състояния като синдром на раздразненото черво (IBS), при който се появяват различни симптоми, като коремна болка, диария или запек, без ясна причина; или функционална диспепсия, която включва стомашни болки, които се появяват по време на хранене или след него, без известна причина.
Снимка: iStock
Смята се, че DGBI се характеризира с продължителни нарушения в комуникацията между червата и мозъка, както и с промени в чревния микробиом и имунната функция, в някои случаи. С течение на времето хората могат да станат тревожни и свръхбдителни по отношение на своите стомашно-чревни симптоми, отбеляза Хънт. "Това води до висцерална свръхчувствителност, която се превръща в порочен кръг от тревожно възбуждане, сканиране на тялото за неприятни усещания, катастрофизиране, усилване на тези усещания, което увеличава тревожността и след това води до повишен стомашно-чревен дискомфорт и дистрес", каза тя.
Още: Как да се справите с неловките моменти в живота?
Ето защо поведенческата терапия понякога се включва в плановете за лечение на пациенти с DGBI, за да помогне за прекъсване на този цикъл. "Далеч от това да са "само в главата ви", емоционалните преживявания са преплетени с вашите вътрешни органи", казва Криън. "Разбирането на тази връзка ни напомня, че психическото и храносмилателното здраве са неразделни.", пише "Live Science".
Още: 8 неща, които тормозят душата ви
