"Имитация на правосъдие" - така адвокат Петьо Славов описа скандално решение на Върховния административен съд (ВАС) във връзка с конкурс за повишаване на следователи в Националната следствена служба (НСлС). ВАС финализира с решение конкурса - въпреки обжалването му и въпреки че преписката е била непълна. Липсвали дори атестационните формуляри на жалбоподателите, делата, които те са представили за оценка от конкурсната комисия, и заявленията им за участие в надпреварата.
"След като ВАС отказва правосъдие на жалбоподатели - магистрати, какво правосъдие могат да очакват от него обикновените граждани!!?", написа Славов преди дни във Facebook. По думите му - ВАС, без мотиви, не допуска нито едно от 27-те мотивирани доказателствени искания на обжалващите, депозирани 10 дни преди заседанието. Освен това не обсъжда по същество нито едно от направените 12 "конкретни и обосновани възражения за незаконосъобразност и дори нищожнст" на обжалваното решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС).
И всичко това - на фона на обстоятелството, че конкурсните решения на ВСС подлежат на обжалване пред една-единствена инстанция.
Още: ВСС прие оставката на Сарафов. Ще получи ли 20 заплати?
Историята на конкурса
"Нарушенията са колкото многобройни, толкова и съществени", разказа адвокатът пред БНР и попита: "Ние имаме ли изобщо съдебно решение? Защото в него не е анализирано нито едно от нашите възражения. Може би не сме прави, но за да стане ясно, трябва съдът да ги обсъди. Съдът, с едно бланкетно решение, каза – много са общи възраженията, и жалбата не бе разгледана".
Конкурсът за повишаване на магистрати в НСлС е злополучен, на няколко пъти е отменян, връщан, обжалван - той е сага, която тече от доста години. През март 2025 г. ВАС върна на Прокурорската колегия на ВСС решение, с което се повишава следовател Иван Иванов, за връщане на процедурата от момента на избор на конкурсната комисия. Причината - допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Налице са нарушения при избора на членове на комисията - от Общото събрание на следователите от НСлС са изключени категории лица, на които законът признава правото да бъдат членове на този орган на съдебната власт, респективно възможността им да участват в жребия за избор на конкурсна комисия. Това засяга общо 17 следователи.
Снимка: НСлС, prb.bg
59 магистрати тогава се състезаваха за едно място в Националната следствена служба (НСлС), 21 от тях - прокурори. Конкурсът за повишаване в НСлС беше обявен през 2021 г., като местата бяха 5. През септември 2022 г. беше обявено класирането, според което петима столични следователи са се справили най-добре – това бяха ръководителят на следствения отдел към Софийска градска прокуратура Илиян Танчев и колегите му Любомир Георгиев и Зорница Узунова, както и бившият ръководител на отдела в закритата Специализирана прокуратура Нели Тодорова и колегата ѝ Иван Иванов. На 2 ноември 2022 г. Прокурорската колегия ги назначи в НСлС.
Още: Имотите и колите на българските магистрати: Съмнителни сделки изплуват от "спокойното море"
Следователката от СГП Светлана Дашева, участник в конкурса и класирана на 27-о място, обаче обжалва повишаването само на Иван Иванов, като поиска ВАС да обяви за нищожни и решенията, с които колегията прекратява гласуването поради попълване на местата и указва на магистратите, че могат да обжалват в 7-дневен срок. Така се стигна до връщането в Прокурорската колегия през миналата година.
Няма "справедлив съдебен процес"
"Това не значи, че не трябва да има законосъобразна процедура. Поисках да се запозная с казуса, преди да вляза в делото, и открих противоречия, несъответствия, непълноти. Изложих ги пред ВАС. Те не бяха допуснати и бяхме лишени от възможността да имаме справедлив съдебен процес", заяви пред националното радио адв. Петьо Славов. Той и екипът му са представили близо 30 доказателства, но нито едно не бе допуснато от ВАС с мотива, че нямали връзка с предмета на делото.
"Всяко едно съдебно решение трябва да има мотиви", посочва адвокатът - иначе говорим за "имитация на съдебен акт, което води до имитация на правосъдие".
Още: Корумпираните магистрати - вън! Как Албания направи това, за което България само мечтае
Пътят е към Страсбург
"Тук е другият абсурд, защото тези производства по обжалване на конкурсите са едноинстанционни. Това налага съдът много внимателно да работи по събиране на доказателства и произнасяне. Не можем сега да се оплачем пред друга съдебна инстанция в България", обясни Славов.
Оттук нататък може магистрати да изпратят жалба в съда в Страсбург - това е единственият ход, и да се оплачат от липсата на правосъдие в България. Това и ще се случи, заяви той: "Работя с колеги, които практикуват тази материя, така че ще организираме подобна жалба на български магистрати срещу отказ от правосъдие в България".
За ВСС той каза: "Като хората не можаха да направят нито един конкурс, но ги призовавам да спрат всякакви кадрови назначения заради пълната липса на обществено доверие, както и на доверие – очевидно – на българските магистрати у този морално фалирал орган, Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет".
Още: Прокурорите обмислят механизъм срещу натиск
