Съдебната система е голямо предизвикателство за всеки юрист, който вижда какво се случва в нея. Това заяви пред bTV министърът на правосъдието Николай Найденов. „Представлява голямо предизвикателство за всеки един юрист, който се е докосвал до тази система и който вижда какво се случва в нея“, категоричен бе той.
Найденов посочи, че има политическа подкрепа да работи за промени в сектора. „Вие сама видяхте, че първото представяне на част от програмата в сектор „Правосъдие“ беше направено заедно с премиера. Това говори достатъчно за подкрепата, която имам от него, от целия кабинет, както и от парламента“, заяви министърът. На въпрос дали е готов да води битки за промяна в съдебната система, Найденов отговори: „Да, мога да водя битки, вече ги водя.“
Още: Нов главен прокурор ще има до пролетта: Прогноза на правосъдния министър
Министърът беше попитан и за думите на бившия френски посланик в София Ксавие дьо Кабан, който преди повече от десет години говореше за „гнили ябълки“ в българската правосъдна система. „Тогава имаше незабавна институционална реакция въз основа на осветяване на дадени зависимости. Не искам да коментирам как приключи въпросът тогава, но за съжаление оттогава насам нещата не са се подобрили“, каза Найденов.
Според него причината е, че съдебната система е започнала да „продуцира скандали“ и зависимости и да живее свой вътрешен живот под формата на независимост. „Съдебната система започна да продуцира скандали, започна да продуцира зависимости и започна да живее един вътрешен живот под формата на независимост“, заяви той.
Още: ПБ готви конституционни промени за отзоваване на ВСС, на мушка са и конституционните съдии
Като пример за проблемите в системата Найденов посочи случая с Емилия Русинова, за чиято оставка той е настоявал, докато е бил на друга позиция. „Моето мнение беше и все още е такова, че докато тече дисциплинарното производство, в което тя има възможност да защити доброто си име и своята работа, тя не трябва да има досег до магистратите, до работата на съда, за да не им повлияе“, каза министърът.
По думите му Висшият съдебен съвет, по-скоро неговата прокурорска колегия, не е споделил тази позиция и Русинова е останала на поста си. „Въпреки това производството там продължава“, добави Найденов. Той определи проблема със Софийската градска прокуратура като сериозен, тъй като там са концентрирани „така наречените властови дела“, делата за корупция и други чувствителни производства.
На въпрос дали е готов да се изправи срещу система, която според него е свикнала да живее със зависимости, Найденов отговори: „Готов съм и ги водя вече.“ „Това е една тежка битка, защото срещу себе си имам система, която е свикнала да живее със зависимости, с комфорта на различни влияния, които са подкрепени със значителен ресурс“, заяви той.
Още: Задава се нова конституционна реформа: Радев обяви преход в съдебната система
Найденов беше попитан и дали фигури от миналото, свързвани с различни схеми и зависимости в съдебната система, продължават да влияят върху нея. „Ето, това е нещото, което искаме да осветлим. Тези зависимости, защото, за да излекуваме системата, ние първо трябва да извадим наяве нейните болести“, каза министърът.
По думите му в рамките на правомощията си като министър той може да създаде механизъм, чрез който зависимостите да бъдат установявани. „Защото без да сме наясно какво е довело дотук, ние няма как да продължим напред. Аз съм готов да го направя, работим по такъв механизъм“, заяви Найденов.
Той коментира и предстоящия избор на магистрати за тяхната квота във ВСС. По думите му има индикации за опити за влияние върху избора от представители на съдебната власт, които заемат ръководни функции. „На сайта на Министерството на правосъдието функционира форма за подаване на сигнали срещу опити за влияние върху избора на магистратите за тяхната квота от ВСС“, обясни той. „Вече има и подаден сигнал за подобно влияние и той ще бъде препратен още в рамките на утрешния ден до компетентните органи“, каза министърът.
Той отказа да разкрие самоличността на подателя, тъй като законът не му позволява това, освен ако самият сигналоподател не пожелае да го направи. „Но мога да кажа, че сигналът е от кандидат за член на ВСС“, посочи Найденов.
По думите му сигналът е сериозен, ако твърденията за оказван натиск с цел гласуване по определен начин се окажат верни. На въпрос каква е гаранцията, че новият състав няма да повтори грешките на стария, министърът отговори, че никой политик не може да гарантира за друг човек, че ще остане честен и почтен през целия си мандат. „Има как да се направи механизъм тези хора да бъдат контролирани. Техните действия да подлежат на контрол и тези баланси в системата, без да се засяга независимостта, да работят по малко по-прозрачен начин“, каза Найденов.
Той коментира и идеята за т.нар. ветинг, за която е говорил през лятото. „Аз не харесвам този термин ветинг. Това е чуждица, която навлезе напоследък и действително касае една преценка. Доколко един магистрат си е вършил работата, доколко се е възползвал от властовото си положение и ако се установят някакви зависимости, той да бъде освободен“, обясни министърът.
По думите му европейският опит показва, че този механизъм не дава резултат в държавите, в които е приложен. Затова подходът, който Министерството на правосъдието избира, е хората, които са ръководили системата, да бъдат поставени на „малко по-заден план“.
Найденов посочи, че първата стъпка вече е направена с приетите промени в Закона за съдебната власт. „Хората, които са били на най-високо ниво – главни прокурори, хора във върховните съдилища и техни заместници, нямат право да се кандидатират за настоящия ВСС“. „Те трябва малко да охладят своите властови амбиции, като стоят извън тези властови ресурси“, заяви той.
Следващата стъпка според него е подобен механизъм да бъде приложен спрямо административните ръководители в прокуратурите и съдилищата. Те ще бъдат оценявани дали са изпълнили критериите, заложени в концепциите, с които са били избрани, както и дали са изпълнявали правилно ръководните си функции и не са злоупотребявали с властта си. Ако се установи, че не отговарят на изискванията на закона, чрез т.нар. атестация, те могат да отстъпят назад и да станат редови магистрати.
