Издирваният бивш следовател Петьо Петров – Еврото не е извършил набеждаване срещу съдия Петър Сантиров и не е лъжесвидетелствал срещу него преди 15 години. Именно тогава, след негова докладна записка до тогавашния зам.-главен прокурор Бойко Найденов, започва знаковото дело за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Сантиров и Тенчо Попов. Процесът завършва с оправдателни присъди за тримата и с извод на Върховния касационен съд (ВКС), че делото е "емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на Петьо Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение".
Съдия Любка Голакова от Софийския градски съд (СГС) отхвърля иска на Сантиров срещу Петров за неимуществени вреди, произтичащи от делото за подкуп, съобщава "Лекс". Гражданският процес се точи на първа инстанция от десет години, след като Сантиров завежда иск за 100 000 лв. срещу Петров. Междувременно той успява да осъди прокуратурата да му изплати 250 000 лв. за морални щети от незаконното обвинение и над 30 000 лв. за имуществени вреди.
Делото срещу Петров е образувано отделно, но първоначално голяма част от съдиите се оттеглят и процесът не започва дълго време. През 2020 г. съдия Голакова го прекратява с аргумент, че искът е недопустим, тъй като действията на Петров са извършени в рамките на служебните му задължения и са защитени с функционален имунитет. Освен това Сантиров не е подал сигнал в прокуратурата за набеждаване. По думите на Голакова, вредите вече са били обезщетени от прокуратурата. Апелативната инстанция обаче връща делото за разглеждане. Още: „Знае, че го издирват. Не е в Гърция и вероятно няма да се върне“: Бившата съпруга на Петьо Еврото пред съда
Искът
В исковата си молба Сантиров твърди, че именно докладната записка на Петров от 16 март 2010 г. е станала основание за образуване на досъдебното производство за подкуп, по което той е арестуван и съден. Според него действията на Петров сринали професионалната му репутация и доброто име сред магистратите, като го изолирали от професионалната среда. През 2021 г. съдията намалява претенцията си от 100 000 лв. на 26 000 лв.
След изпращането на докладната до зам.-главния прокурор, тогавашният зам.-градски прокурор на София Роман Василев образува делото с обвинение, че в началото на март 2010 г. Сантиров е предложил подкуп на Петров. На 1 април 2010 г. Сантиров, Николай Цонев и Тенчо Попов са арестувани показно. По-късно всички съдебни инстанции приемат, че идеята за подкуп не е била на никой от обвиняемите. Апелативният съд посочва, че замисълът "очевидно е бил имплантиран от свидетеля Петров чрез негово последователно и целенасочено упорито поведение в изпълнение на предварително разработен план и стратегия за протичане на срещите с участие на служители от МВР и ДАНС". Още: Бизнесменът Илия Златанов даде адреса в Солун, на който живее Петьо Еврото
Мотивите на съда
В решението от вчера СГС подчертава, че е безспорно, че Петров е написал докладната и е потвърдил съдържанието ѝ като свидетел. Въпросът е дали действията му са противоправни.
Съдът напомня, че още през 2015 г. Сантиров е сигнализирал прокуратурата с искане да се провери дали Петров е извършил набеждаване и лъжесвидетелстване. Доказателства обаче не са събрани и дело не е образувано.
Съдия Голакова посочва, че всеки гражданин има право да сезира компетентен държавен орган. Конституцията забранява злоупотреба с права, а правото се упражнява добросъвестно, когато лицето е убедено в съществуването му. Така, ако Петров е вярвал в написаното, той е действал добросъвестно. Още: "Пеевски пусна пералнята": Архивът на Еврото не стигна, за да разследват Сарафов
Освен това съдът приема, че вредите, които Сантиров претендира, вече са били обезщетени в делото срещу прокуратурата. Не е доказана и пряка причинно-следствена връзка между докладната на Петров и вредите, тъй като те са резултат от самото наказателно преследване.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
