Всяка година между 10 и 15 000 активни граждани подават заявления за достъп до институционални данни по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Част от тях обаче се сблъскват с откази, понякога мълчаливи, друг път с мотив, че информацията не е обществена - това е основание, което липсва в закона, но се е появило в практиката. А основната институция, която иска да скрие информация от граждани, активисти и журналисти, е прокуратурата.
Изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов полага усилия да прекрати всеки достъп на обществото до данни за разследвания. В началото на годината стана ясно, че той е инициирал тълкувателно дело пред Върховния административен съд (ВАС), надявайки се съдът да се произнесе, че гражданите нямат право на достъп до актовете на прокурорите по обществено значими дела. Изпълняващият длъжността председател на ВАС Георги Чолаков е разпоредил тълкувателно дело: Сарафов се опитва да осигури комфорт на прокуратурата срещу публичността.
Сарафов и опитите му да скрие информация от гражданите
"Имаме искане от страна на Борислав Сарафов за тълкуване на ЗДОИ, при което голяма част от информацията на прокуратурата да бъде извадена извън приложното поле на ЗДОИ. Подали сме искане да участваме в тълкувателното дело. Смятаме за много опасно желанието да бъде изваден толкова голям обем от информация от обхвата на ЗДОИ", заяви адвокат Александър Кашъмов - изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация" (ПДИ).
ПДИ оказва правна помощ на граждани, на които им е отказан достъп до обществена информация. От програмата представиха днес, 20 юни, ежегодния си доклад "Състоянието на достъпа до информация в България", който в случая е за 2024 г.
"Имахме онзи ден разговор с г-н Сарафов, който каза, че проявява много голям интерес към нашите критики. И останах с надеждата и впечатлението, че той е готов в една публична дискусия да обмени аргументи и мисли с нас, преди да се стигне до разглеждане на тълкувателното дело. Надявам се, че това наистина ще бъде така", отбеляза още Кашъмов на пресконференцията.
Снимка: Александър Кашъмов, Actualno.com
Още: Сарафов не казва какво е установила проверката на делата по казуса "Осемте джуджета"
"Нашата практика показва, че административните съдилища в страната приемат, че по ЗДОИ граждани не могат да получават информация за постановления на прокуратурата. Най-много гражданите търсят информация за сигналите, които самите те са подали. В Административен съд - София-град обаче има доста стабилна съдебна практика, че постановленията са актове на държавен орган, т.е. не попадат в обхвата на следствената тайна и трябва да бъдат предоставяни по ЗДОИ, когато бъдат поискани", обясни Кирил Терзийски от правния екип на ПДИ.
Още: Прокуратурата не казва води ли дела бухалки
За какво хората търсят информация?
Най-много към ПДИ за правна помощ са се обръщали граждани – в над 80 случая, а журналисти и представители на НПО-та - в над 20 случая през изминалата година. Четири пъти са ги търсили служители от администрацията. "Понякога искат съвет как да откажат информация, но ги разочароваме, че такива консултации не даваме", пошегува се Кирил Терзийски.
Най-много се търси информация от институции на местната власт – кметове и общински съвети, след това от териториални органи на изпълнителната власт. По-рядко се търсят данни от публично-правни субекти и организации.
Още: Остава трудно да откриеш информация от институциите, министерства не отговарят в срок
За градоустройство и пътна инфраструктура има много подадени заявления по ЗДОИ, най-вече заради ВиК проблеми. А също и за: проверки и контролна дейност; разходване на публични средства; околна среда; отношение към животните и др.
През годината са постановени 48 съдебни акта по дела, водени с подкрепа на организацията. В 35 случая съдът се е произнасял в полза на търсещите информация, в 8 – в полза на администрацията, а в 5 случая частично, 50:50.
Още: Рекорд за бърза присъда за достъп до информация: Анита Чолакова и Actualno.com с престижна награда
Спечелени дела на граждани и журналисти срещу отказ за достъп до информация
По-значимите дела от миналата година са:
Делото на Николай Неделчев срещу отказ на АЕЦ „Козлодуй“ да предостави информация за това коя адвокатска кантора осигурява правна помощ на АЕЦ-а и има ли санкционирани и уволнени служители, има ли проверки на държавни институции в централата. Всичко това - по данни в публични източници, че е нанесена щета на бюджета за около 150 милиона лева чрез действия и бездействия на ръководството на централата.
Спечеленото дело на Мирела Веселинова от в. „Капитал“ срещу мълчалив отказ на КПКОНПИ за информация за размера на възнагражденията на членове на комисията, след като бе разделена на КПК и КОНПИ, както и за информация дали има дублиране в заплащането.
Спечеленото дело на Георги Марчев – по това време журналист от Factcheck – срещу отказ на ЦИК да даде информация за това по предложение на коя партия три лица, арестувани и съдени за руски шпионаж във Великобритания, са били избирани за членове на секционни избирателни комисии в Лондон през последните десетина години.
Спечеленото дело на Александър Кашъмов за Синдиката на служителите на затворите в България срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за отказа ѝ да предостави информация, свързана с нарушения по Закона за обществените поръчки и наложените глоби на служители на главната дирекция.
Спечеленото дело на Димитър Стоянов от BIRD.bg срещу отказ на Министерство на финансите за отказ за информация, свързана с текста на арбитражното решение на Международния център за изследване на инвестиционни спорове към Световната банка по дело между България и Оман.
Спечеленото дело на Емилия Димитрова от Севлиево, която е координатор на ПДИ и журналист в сайта „За Истината“ – за отказ на община Севлиево за информация за линейния график на работите за смяна на водопровода в града, и то в средата на лятото.
Спечеленото дело на Елица Симеонова от Радио „Свободна Европа“ за отказ на РИОСВ - Бургас за информация за нарушения и наложени санкции за отпадъчните води в Черно море в определен период от време.
Спечеленото дело на Доротея Дачкова срещу отказ на АЕЦ „Козлодуй“ да предостави информация за това колко работници и служители на централата са категоризирани като „годни“ и колко – като „негодни“ за работа в среда с йонизиращи лъчения, както и кое е медицинското заведение, извършващо прегледите на работниците.
Още: Принудена от съда: АЕЦ “Козлодуй” каза колко от работниците ѝ са негодни за работа
Снимка: Александър Кашъмов, Actualno.com
Основни изводи в доклада
Прозрачността на нормотворческия процес продължава да е проблем, отчитат от програмата. Цитиран е случай на Съюза на съдиите в България, който получи безпрецедентен отказ да се запознае с проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. "Това за нас е много притеснително", каза Кашъмов.
В рамките на дебата се позиционира и въпросът за закон за лобизма. "Някои среди настояват за прозрачност на представителите на гражданското общество, а не на институциите и на държавните служители в този процес. Ние смятаме, че акцентът трябва да е върху държавните служители и институциите. Другата опасност от този закон за лобизма е той да се превърне в наследник на дългогодишните опити на "Възраждане" да прокарат закон за чуждестранните агенти, защото това е основен инструмент на путинизма срещу демокрациите в Източна Европа. Подали сме касационна жалба до ВАС срещу решението на Административен съд - София-град да не установи всички нарушения при изваждането на над 800 ЕГН-та на дейци от гражданското общество със стигмата, че били чуждестранни шпиони. Това са едни практики от времето на нацизма", заяви Александър Кашъмов.
Още: Не се правете, прегърнете се: "Възраждане" и "Ново начало" заедно под Кремълската петолъчка
За първи път от доста години се нарушава балансът между достъпа от информация и свободата на словото, от една страна, и защитата на личните данни, отчитат от ПДИ. Той цитира пример, че гражданско сдружение "БОЕЦ" е получило глоба от 10 000 лева за публикуване на информация, свързана с публични фигури, която от оргавизацията са прикачили към техен сигнал. "Това е опасност за нашата демокрация", анализира адвокатът.
"Имахме и опит да бъде влошен Законът за защита на класифицирана информация, вместо да се приеме нашата препоръка за разпоредба, която да забранява информация, отнасяща се до нарушения на основни права и корупция, да бъде класифицирана", казаха още от ПДИ.
Що се отнася до Конвенцията за достъп до официални документи, няма съществени стъпки, които да са направени от България през миналата година, но все пак има някои. "Направихме анализ на ЗДОИ и стигнахме до извод, че такова съответствие е налично, но трябва да се обсъди нашият анализ, за да има реални стъпки за присъединяване към Конвенцията, която би попречила да бъде променян законът и да има негативни инициативи като през 2023 г. Тогава се направи опит да се въведе доказване на правен интерес от заявителите (по ЗДОИ, бел. ред.)", припомни Александър Кашъмов.
Още: НС спря предложения на депутат от ГЕРБ, ограничаващи достъпа до обществената информация
