Антоновден – ето какви традиции и обичаи се спазват

След като уважихме Васил, Василка и производните им, Силвия, Горан, Тихомир, Йордан и Божидара, Иван, Яна и Калоян, Богдан, Татяна, Нина и Адам и всички, производни на тях – май стана дълъг списък с имена, то само след броени часове гости ще посрещат Антон, Антония и Антоан – празнуваме Антоновден на 17 януари, но този ден не е само личен празник на носещите името на Св. преподобни Антоний Велики, а традициите, свързани с празника, надхвърлят посрещането на гости от именици. На Антоновден какви традиции се спазват и как да се подготвим подобаващо за този празник, които  предстои?

С какво е свързан Антоновден?

Антоновден е не просто празник, посветен на Св. преподобни Антоний Велики – първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм, чиито живот преминава в молитва и пост, не е просто имен ден, повод да почерпят всички, носещи името на светеца, почитан от църквата на 17 януари, но според народните вярвания е празник, който отбелязваме, за да се предпазим от болестите и най-вече от шарката и чумата, която дедите ни наричали лелята. Така Антоновден е бил известен и като Лелин ден или още Чумин ден и налагал забрани за извършване на определена домакинска дейност и за приготвяне на определени ястия.

Какво да не правим на Антоновден според народните вярвания?

Празникът налага строги забрани – домакините не трябва да плетат и предат, както и трябва да избягват домакинска работа, която не е свързана с подготовка за празника, за да не се разлюти шарката и да покоси децата. По-интересна обаче е забраната за варене на боб и леща, като се предполага, че тази забрана е свързана с вид шарка, наричана на народен език лещенка, тъй като наподобява именно зърната на лещата. За да не гостува в дома шарката и да не покоси семейството чумата, домакините забравяли за варивата на този празник и не ги приготвяли и поднасяли на трапезата.

Антоновден – какви традиции и обичаи да спазим?

Дедите ни вярвали, че отдаването на значимото на този празник – Антоновден помага да защитят семейството и дома си от болести, най-вече от чумата, която народът наричал „лелята“, както и от шарката. За да ги умилостивят, те спазвали редица традиции и обичаи, по известните сред които са:

• Жените изпичали содени питки, като една от тях оставяли на тавана за чумата, за да остане и тя там и да не влезне в дома им, а други от содените питки дупчели отгоре с вилицата, за да не се "надупчат" децата от шарка. Питките се намазвали богато с мед и се подавали за здраве без тази, която домакинята предвиждала за чумата.
• Жените не приготвяли варива и свинско месо в никакъв случай в деня на празника, за да не разлютят болестите и да не пострада семейството им.
• Сред традиционните ястия, които приготвяли, освен содените питки били тутманикът и пълнената кокошка. Тези ястия се считат за традиционни обредни ястия за Антоновден.
• В някои краища на страната дедите ни считали празника за „лош“.

В народните представи свети Антон и свети Атанас са братя близнаци, които според легендата са ковачи. Народът вярвал, че болестите се раждат на Антоновден и тръгват по хората на следващия ден – Атанасовден, така че правели всичко възможно да ги омилостивят, изпълнявайки обреди на Антоновден, за които вярвали, че помагат да омилостивят лошите болести и да държат лелята далеч от дома си.

В някои краища на България и Антоновден, и Атанасовден – на 18 януари – и днес се считат за едни от най-големите празници, поради което ги почитат подобаващо – с общоселски курбани – за здраве и благоденствие, за предпазване от болести и за съхраняване на обредите, традициите и обичаите за идните поколения.

 Ако спазите старите традиции и обичаи – имате право да мързелувате и да прекарате празника далеч от домакинските задължения. Все пак не искате да разсърдите болестите, чистейки дома си, нали? Какво по-добро оправдание за дозата мързел, която ни се полага на 17 януари?

Честит празник на всички именици!