Киселинният дъжд е валеж, съдържащ киселинни компоненти, като сярна или азотна киселина, които падат на земята от атмосферата във влажна или суха форма. Такива валежи не са само дъждове – те може да бъдат и сняг, мъгла, градушка или дори прах с киселинно съдържание.
Въпреки, че антропогенните (причинени от човека) замърсители понастоящем причиняват повечето киселинни валежи, природните явления също може да бъдат източник. Например, вулканите могат да причинят киселинни дъждове, като отделят замърсители във въздуха.
Какво причинява киселинните дъждове?
Още: Какво се случва с тялото ни, когато времето навън е дъждовно и лошо?
Киселинните дъждове се получават, когато серен двуокис и азотни окиси се отделят в атмосферата и се носят от вятъра и въздушните течения. Те реагират с вода, кислород и други вещества, като образуват сярна и азотна киселина. След това се смесват с вода и други материали, преди да паднат на земята. По-голямата част от тях идва от изгарянето на изкопаеми горива.
Основните източници на серен двуокис и азотен окис в атмосферата са следните.
Изгаряне на изкопаеми горива за производство на електроенергия. Две трети от серния двуокис и една четвърт от азотния окис в атмосферата идват от генератори за електроенергия.
Превозни средства и оборудване, работещи с петролни продукти.
Още: Войната в Украйна може да доведе до киселинни дъждове
Производство, рафиниране на нефт и други индустрии.
Вятърът може да пренася серен двуокис и азотен двуокис на дълги разстояния и през граници, което прави киселинните дъждове проблем за всички, не само за тези, които живеят близо до тези източници.
Форми на киселинни валежи
Течните валежи са това, което най-често смятаме за киселинен дъжд. Сярната и азотната киселини, образувани в атмосферата, падат на земята, смесени с дъжд, сняг, мъгла или градушка.
Киселинните частици и газове също може да се утаяват като сухо отлагане от атмосферата при липса на влага. Киселинните частици и газове бързо се утаяват върху повърхности (водни басейни, растителност, сгради) или да реагират, образувайки по-големи частици, които може да бъдат вредни за човешкото здраве. Когато натрупаните киселини се отмият от повърхността от следващия дъжд, тази киселинна вода тече над и през почвата и може да навреди на растенията и дивите животни, като насекоми и риби.
Количеството киселина в атмосферата, което се отлага на земята в резултат на сухи валежи, зависи от количеството валежи, които падат в даден район. Например, в сухите райони съотношението на сухи и мокри валежи е по-високо, отколкото в райони, където годишно падат нормални валежи.
Киселинните дъждове вредят на горите, растителните култури, почвата, водата и човешкото здраве (чрез храната и водата). Такива дъждове правят почвата безплодна и понякога токсична. Те увреждат корените на дърветата, както и листата и стъблата на растенията. Негативното въздействие на киселинните дъждове се разпростира и върху водните басейни и техните обитатели.
Когато водородният показател (pH-стойността) се промени в чисти планински води, рибите и други живи организми може да изчезнат. Щом киселинният дъжд падне в почвата, той освобождава тежки метали, които могат да окажат отрицателно въздействие върху подпочвените води и следователно върху питейната вода. По този начин човек е изложен на повишен прием на тежки метали в организма.
Киселинните дъждове също корозират конструкциите и инфраструктурата. Например, те могат да разтворят калциев карбонат и по този начин да разрушат паметници и сгради, изработени от мрамор или варовик.
Има мерки, които могат да помогнат за предотвратяване на киселинни дъждове. Те включват:
- внедряване на пречиствателни системи и инсталиране на филтриращо оборудване във фабрики и заводи;
- масово въвеждане на алтернативни енергийни източници;
- намаляване на обема на използваното гориво;
- отказ от токсични торове.
При дъждовно време е необходимо да се избягва попадането на капки върху откритите участъци от кожата, за да се предпазите от негативните ефекти на валежите.
Киселинните дъждове обикновено имат водороден показател pH между 4,2 и 4,4.
---
