Кой казва "Заклевам се в името на Република България"?

Това е част от клетвата по Конституцията на Република България съгласно чл. 76, ал. 2 в Глава Трета от 1991 г. , когато е приет действащият основен закон в страната. Това е трета Конституция, която действа в България след Освобождението.

Ето и целият текст:

“Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.”

Клетвата се полага при встъпване в държавна длъжност от:

* народните представители
* президент и вицепрезидент на Република България
* членове на Министерския съвет на страната.

Интересно е, че в тази нова клетва липсва Бог, който присъства в първия текст на клетвата, приет с Търновската конституция.

Търновска конституция

Текстът от Търновската конституция е следният:

“Кълна се во име единаго Бога да пазя и да браня Конституцията, и при извършванието на длъжностите си въ това Събрание да имамъ едничко предъ очи общото благо на народа и на Княза, колкото ми стига разумътъ и съвястъта. Богъ да ми е помощъ. Аминъ.”

След приемането на Търновската конституция на 17 април 1879 г. започва работа Първото Велико Народно събрание. Заседанията се провеждат в сградата на стария турски конак в Търново. Първата задача на народните избраници е избор на български княз. Депутатите се спират на младия аристократ Александър Батенберг, който полага клетва пред народа и Търновската конституция.

Клетвата на княза е изпратена до всички губернии, окръзи и градски съвети. По силата на закона всички висши служители от финансовото и държавното управление в България полагат същата клетва за вярност пред Конституцията и княза.

Ето клетвените думи на княза:

“Кълна се в името на единаго Бога да съблюдавам и вардя Конституцията. И при изпълнението на своята обязаност, да имам предвид единствено общото благо на народа.”

По ирония на съдбата скоро младият княз Александър забравя положената клетва и суспендира Търновската конституция.

Димитровска конституция

Текстът на клетвата от Търновската конституция е променен от Шестото Велико Народно събрание, което заседава от 1946 до 1949 г. и основната му задача е окончателното премахване на Търновската конституция. Приема се т.нар. Димитровска конституция, която урежда обществено-стопанските отношения за прехода към социализма, правата и задълженията на гражданите и държавното устройство. Конституцията променя и клетвата, която се полага от депутати и членове ни Министерския съвет.

Името на Бог отпада от текста на клетвата през 1974 г., когато е приета втората Конституция на България. Ето как е заменена клетвата към Бога и Княза:

“Кълна се в името на народа и на Народна Република България, че ще им служа предано и всеотдайно, че ще пазя свято и ненарушимо Конституцията, че в своята дейност като народен представител ще имам пред очи само общонародните и държавните интереси и ще положа всички усилия за защита на свободата и независимостта на родината. Заклех се.”

Конституция от 1991 г.

Текстът на тази клетва е променен до днешния с конституцията, приета 1991 г. Приемането на тази конституция е съпроводено от т.нар. Протест на тридесет и деветимата.
Преамбюлът на Конституцията на Република България е редактиран от великия български поет, преводач и общественик Валери Петров и заслужава да се прочете:

“Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост; като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност; като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България, прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази  КОНСТИТУЦИЯ”.

Надяваме се всички народни избраници да четат внимателно Конституцията и най-вече да спазват това, в което са се клели.