Владимир Димитров – Майстора, един от най-емблематичните художници на България, е роден на 1 февруари 1882 година в малкото село Фролош, което се намира в Кюстендилска област. Макар самият той по-късно да свързва живота и вдъхновението си с други места, именно Фролош поставя началото на пътя на този гениален художник, чиято съдба ще го превърне в символ на българското изкуство.
Детство
Владимир Димитров израства в бедно, но трудолюбиво семейство. Ранната му среща с бита на селото, природата и тежкия живот на селячеството по-късно ще се отпечатат дълбоко в неговото творчество. След преместването на семейството в Кюстендил, младият Владимир започва да учи и проявява забележителна склонност към рисуването. Първоначално работи като писар, но не губи връзката си с изкуството – рисува в свободното си време, като използва най-обикновени материали.
Израстване като художник
След като талантът му е забелязан, Владимир Димитров постъпва в Художественото индустриално училище в София (днес Национална художествена академия). Там той получава класическа подготовка, но бързо показва свой собствен стил. Учи при известни имена като Ярослав Вешин, Иван Мърквичка и Борис Митов. Те го насърчават, но той намира своята истина не в академизма, а в народното изкуство и селския бит.
Кюстендил – духовен дом и вдъхновение
Макар роден във Фролош, Владимир Димитров става неразривно свързан с Кюстендил и региона. Там се оформя неговата естетика – светлите и ярки багри, героизираните образи на българската жена, величието на селския труд. Той обикаля селата в областта, най-вече Шишковци, където живее дълги години и създава някои от най-знаковите си картини.
Изкуството на Майстора
Майстора не е просто художник – той е философ в платното. Облича българската жена в ореола на земна мадона, превръща селския труд в акт на духовно възвисяване. Отказва да се обвързва с материалното, живее аскетично и отдава живота си на изкуството. Често е определян като монах сред художниците – не само заради своя начин на живот, но и заради почти религиозната преданост към изкуството и България.
Макар Владимир Димитров – Майстора да е свързан най-силно с Кюстендил и Шишковци, началото на неговия живот започва в малкото село Фролош. Това място, макар и непретенциозно, е част от пъзела на неговата съдба. Вдъхновен от природата, народния бит и духовната мощ на българина, той остава завинаги в паметта на България като един от най-светлите символи на националната художествена школа. Историята на неговото раждане, път и духовно развитие ни напомня, че великите личности могат да произлязат и от най-скромните кътчета на страната.
