Къде и как в България се добива морска сол?

Състав на морската сол

Съставът на естествената морска сол е близък до този на кръвната плазма. Тя съдържа калий, калций, натрий, фосфор, магнезий, манган, хром, селен, мед, сяра, йод, бром желязо и много други. 

Къде в България се добива морска сол?

Още през III в.пр.н.е. в Анхиало (Поморие) се добива морска сол от Поморийско езеро. През XVIII в. морска сол започва да се добива от Атанасовско езеро по промишлен начин.

История на солниците в Атанасовско езеро

Днес Атанасовско езеро е единственото място в страната, където се добива морска сол. Добиваната сол в Атанасовско езеро е с отлични показатели, превъзхождащи тези от Анхиало. През 30-те години на XX в. в няколко чуждестранни стопански списания в Германия и други страни се появяват статии със сравнителни химически таблици, които посочват, че солта от Атанасовско езеро е най-чистата в света.  

Още през 1895 г. държавата проучва възможностите за превръщането на езерото в солници заради проблем с маларията в района на Бургас. Влажните зони в региона са посочени като основни “гнезда на заразата”.
През 1905 г. с решение на Народното събрание езерото е отдадено на концесия за превръщането му в солници на фирмата “”А.Илиев и Сие” от Варна за 30 години. Съгласно договора фирмата започва дейност от 1 януари 1906 г.

Колко всъщност е полезна морската сол?

Първите години са изключително трудни заради силните бури и тежките наводнения. Тук се работи по руска технология, която не е пригодена за нашите метеорологични условия. През 1908 г. солниците се построяват отново на отсрещния бряг на езерото, където се намират до днес. Добивът на сол се повишава, но в резултат на бури и проливни дъждове (1914-1916 г) част от съоръженията са разрушени, а местното население разграбва останалото. Започва Първата световна война и всичко това поставя край на тази компания.

През 1919 г. Министерството на земеделието и държавните имоти започва търг за отдаване на езерото под наем, но неуспешно. Затова Атанасовско езеро остава неизползвано за добив на сол до 1922 г., когато е отдадено за 25 години на швейцарска компания.
За кратко време тя превръща солниците в най-големия в страната производител на сол. 

От 1946 г. солниците се експлоатират от Държавно минно и солодобивно предприятие “Черноморски солници” Бургас, след което преминават през няколко частни фирми. Днес стопанин на солниците са “Черноморски солници”АД. Това е единствената компания в България, която добива морска сол. Произвежда около 40 000 т годишно. Само около 10% от нея е готварска. Останалата част се използва за различни браншове - химически, текстилен, транспортен, машиностроителен и хранително-вкусов.

“Черноморски солници” добиват морска сол, луга за зимно поддържане на пътищата, здравна луга за фармацевтичната индустрия и за физикална терапия. 

Как да използваме морската сол така че да сме много здрави

Как се добива морска сол?

Процесът на добиване на морска сол е бавен и зависи много от метеорологичните условия. Езерото се захранва с морска вода, която под влияние на вятъра и слънцето, се движи от басейн в басейн, сгъстява се и се изпарява, докато се превърне в сол. За да се случи всичко това е важна специфичната инфраструктура на солниците - диги и валове, които разделят различните басейни в езерото, дълга мрежа от канали и преградни устройства и общ канал, който го обгражда и предпазва от навлизането на замърсени и сладки води. Кристализацията на солта продължава около 2 месеца. Когато тя стигне до 3-6 см слой, започва нейното събиране.

Събирането се извършва ръчно от служители с лопати, които изгребват внимателно солта от басейните, за да не засегнат калното дъно. Кристалите се промиват, след което се натрупват на купчини във формата на пресечени пирамиди, които могат да достигнат до 2000 т. Солта отлежава в тези купчини, за да се отцеди напълно от водата, след това се товари на теснолинейка и се транспортира до помещения за допълнително смилане, промиване, сушене, йодиране и пакетиране. 

Процесът по добив на морска сол започва от април и продължава до декември, като напълно зависи от климатичните условия. При обилни валежи, добивът е много нисък или нулев.