Младият мъж вървеше до своя Учител. Скоро пред тях се ширна поляна, осеяна с макове.
Още: Как да си докараме най-хубавия тен през лятото по естествен начин?
Още: Какви грешки допускаме при изолация между печка и хладилник?
- Стигнахме, - каза Учителят. – Сега ще ти разказа една история. А ти ще разбереш какво са страстта, любовта и обичта...
Двамата направиха няколко крачки сред красивото алено море.
- Ето ни тук, сред това безкрайно поле от макове, - говореше Учителят. - Разхождаме се из него и очите ни се къпят в красотата му. Изведнъж погледът ти е привлечен от едно конкретно алено стръкче. Уж всички са еднакви, но ти не можеш да откъснеш очи от това, конкретното. Навеждаш се към него, докосваш нежните му листенца, очите ти го изпиват цялото. Искаш го. Да е само и единствено твое. Завинаги.
Още: Паунд - лев. Колко струва един британски паунд към български лев днес, 20 юни /валутен калкулатор/
Учителят спря за миг, наведе се и откъсна едно маково стръкче...
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Отложете кафето и започнете деня правилно – ето как
Още: Какъв църковен празник е утре, 20 юни: Традиции, обичаи и забрани
- Протягаш ръка и го откъсваш, за да го имаш за себе си. Без да си даваш сметка, че така го убиваш. После продължаваш по пътя си доволен, усмихнат... Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, за да потърсиш друг.
Това е Страстта.
Още: Стихотворение на деня, 20 юни, от Елисавета Багряна
Още: Кои са най-добрите сосове за калмари
Учителят хвърли откъснатия мак и продължи.
- Отново вървиш из полето, радваш се на красотата му. И отново погледът ти се спира върху друго конкретно стръкче цвят. То ти се струва по-различно от останалите. Сякаш ти говори и сърцето ти го чува. Навеждаш се внимателно, виждаш само него. Не смееш да го докоснеш, за да не го нараниш.
Вижте още: Разтърсваща притча за надеждата, която ще промени мирогледа ви
Гледаш го, гледаш го, иска ти се времето да спре, да останеш тук завинаги. Иска ти се нищо да не ви разделя. Да умреш дори, само и само винаги да си го него... Но внезапно подухва ветрец и довява до теб омайния аромат на друго цвете. За миг забравяш за мака и тръгваш, за да откриеш откъде идва това прекрасно ухание. Макът остава в сърцето ти, усещаш мъка, когато мислиш за него, но... всичко това е вече минало...
Това е Любовта.
- А какво тогава е Обичта, Учителю?
- Продължаваш да вървиш сред полето. Погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което сякаш е създадено за тази ваша среща. Сякаш ти си бил създаден за тази ваша среща. Сядаш близо до него. Не можеш да откъснеш очи.
Знаеш, че най-сетне си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това стръкче мак се превръща в смисъла на твоя живот. Ти живееш, за да се грижиш за него. Правиш всичко възможно, за да го опазиш от несгодите и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги...
Това е Обичта.
