Разберете до каква дълбочина достига най-дълбоката точка на Черно море!

Защо „Черно“? Няма общоприето обяснение защо по-късно било наречено „черно". Има две версии за произхода на това име. Първата е, че понеже в древността посоките на света били обозначавани с цветове: черното означавало север, а бялото - юг. Според тази хипотеза, морето на север, естествено, се наричало „Черно". Между другото, на турски език Средиземно море е известно като „Бяло море" – сиреч, морето, което е на юг. Другата версия гласи, че морето е получило названието си заради обилието в дълбините му на сероводород, който има необичайно свойство: един предмет от метал (примерно, котва), когато се спусне дълбоко (под 150 метра) се покрива с дълготраен черен налеп.

Опасни ли са медузите в Черно море?

Дълбочините. Най-голямата дълбочина на Черно море е 2210 метра – тя се наблюдава на юг от руския град Ялта. Средната му дълбочина обаче е 1240 метра. Неговите дълбини имат своя особеност: там няма живот. Заради тази особеност то получило и друго, доста зловещо название - „Морето на мъртвите дълбини". Една от хипотезите е, че преди около 7500 години на мястото на Черно море било най-дълбокото сладководно езеро на Земята. Но тогава настъпили катаклизми: вероятно заради края на ледниковия период нивото на Световния океан се покачило значително и превърнало езерото в море. Много сладководни обитатели загинали и разлагането на труповете им заразило водите със сероводород. А сероводородът е продукт от жизнената активност или по-скоро от разложението на животинските останки. Резултатът го виждаме днес: под 150-200 метра в Черно море няма живот, а само бактерии.

Защо Черно море се казва така?

Обитатели. Независимо от замърсяването със сероводород, Черно море си има своите обитатели, и то твърде интересни. Тук се срещат безвредните черноморски акули. Те са малки, не надхвърлят метър дължина и не са опасни за курортистите: не се приближават много до бреговете, обитават предимно студени води и се боят от хората. Все пак, може да представляват някаква заплаха за рибарите, защото на гръбната им перка се намират големи шипове, които могат да наранят някого. Черноморските акули се използват за производство на определени медикаменти във фармакологията. Техните мазнини имат лечебни свойства, а вещество от черния им дроб може да лекува определени видове рак. Освен неголемите акули, във водите на Черно море обитават още около 2500 вида морски животни. Не е чак толкова много – например, в Средиземно море плуват приблизително 9 хиляди вида обитатели. Най-опасен от тези в Черно море е големият морски дракон. Върху гръбната му перка са разположени отровни шипове. По принцип, това въобще е най-отровната риба, обитаващи крайбрежните води на Европа. Убождането на дракона е много болезнено и дори се съобщава за няколко смъртни случая. Бозайниците също са представени в Черно море с два вида делфини, морска свиня и белокоремен тюлен. Някои животни попадат тук през Босфора от Мраморно море.

Сред водораслите се наблюдава един много необикновен вид: морската свещ. Това водорасло е способно да предизвиква биолуминесценция: струпването му до повърхността на водата предизвиква интересен феномен – морско сияние, което може да се наблюдава през август.