Телата и сърцата ни не го забравят - и често имаме по-голяма нужда от него, когато вече не сме деца. Защо майчината прегръдка е важна дори когато пораснем.
Майчината прегръдка е нещо, което ни бележи от първите секунди от живота. Но дори когато пораснем, телата и сърцата ни никога не я забравят – всъщност, често се нуждаем от нея повече в зряла възраст, отколкото си признаваме.
Когато мислим за детството , много от нас първо се сещат за топлината на майчината прегръдка - неописуемата сигурност, която успокояваше тревожността ни, облекчаваше болката ни и възстановяваше чувството ни за обичани. Но защо тази прегръдка остава с нас дълго след като пораснем, самите ние станем родители и поемем по отделни пътища?
Още: Лекари от три столични болници спасиха бременна с тежки усложнения от диабет
Науката и сърцето са единодушни по този въпрос: майчината прегръдка е една от най-мощните форми на регулиране на стреса , сигурност и чувство за принадлежност , които човек може да изпита. И това е вярно дори в зряла възраст.
Тялото помни, дори когато умът забравя
Когато телата ни пораснат, това не означава, че и вътрешното ни дете порасна. То остава част от всеки от нас, която копнее за сигурност, приемане, безусловна любов - и майчината прегръдка често активира точно тази точка на паметта . Докосването, особено познатото докосване, казва на тялото: „Всичко е наред. Не си сам. Някой те обича, безусловно.“
Как стресът на майката по време на бременността влияе върху здравето на бебето?
Докосването освобождава окситоцин , хормон, свързан с чувството на доверие, сигурност и топлина. Прегръдките намаляват хормона на стреса кортизол , успокояват сърдечния ритъм и понижават кръвното налягане . Въпреки че това често се изследва при деца, многобройни проучвания потвърждават, че физическият контакт – особено с близки – има лечебен ефект дори в зряла възраст.
Още: Как да събудите детето рано сутринта без мъка
Прегръдката не е само физическа - тя е енергиен мост
Майчината прегръдка не е просто телесен контакт. Тя носи в себе си енергията на няколко поколения, грижа, тихо осъзнаване, интуитивно познаване. Когато майка прегърне пораснало дете, две реалности сякаш се сливат: тази, която беше, и тази, която е . А между тях, хиляда неизказани мисли, спомени и мълчалива принадлежност.
Прегръдката е начин да се свържем отново с нашия източник – с онази първа връзка, която е определила чувството ни за сигурност в света. Дори ако връзката с майка ни не е (беше) перфектна (а рядко е), прегръдката може да има силата на мигновена връзка , където думите изчезват и остава само същността: присъствието.
Ами ако вече няма майка или прегръдка?
Още: 7 фрази, които родителите казват с добри намерения, но всъщност скапват детето си
Много хора губят майките си, преди да могат да се свържат отново с тях в зряла възраст. В този случай майчината прегръдка може да се превърне във вътрешно пространство, което подхранваме с нежност , спомени и вътрешна визуализация . Понякога обаче майчината прегръдка никога не е била това, което сме искали да бъде - но дори тогава, като възрастни, можем да си дадем възможност да създадем ново преживяване на сигурност .
Това може да означава да си позволим да бъдем интимни с друг любим човек. Да търсим контакт, който е безопасен, без осъждане, настоящ. Или да излекуваме стари рани в терапия и да почувстваме за първи път, че имаме право да бъдем обичани безусловно.
