Съдбата на Рим е предопределена - винаги да бъде в центъра. Отначало той бил сърцето на великата Римска империя, а сега е столица на Италия, една от най-красивите страни в света. Този исторически път обаче никак не бил лесен.
След падането на Империята, през Средновековието, Рим, както много други градове, претърпява значителни промени. През V век градът е подложен на варварски нашествия, вестготи и вандали маршируват по улиците му. Това не само води до разрушение, но и се превръща в истински шок: в градските граници на Рим дотогава не е имало войни почти хиляда години.
Още: Древни скали потвърждават, че ледникова епоха е довела до падането на Римската империя
Но в този най-мрачен период започва да се появява светлина. Християнството набира все повече сили и Рим постепенно се превръща в център на християнския католически свят. С всяко десетилетие по улиците на Вечния град се появяват все повече великолепни храмове и дворци. Раждат се велики шедьоври на изкуството и архитектурни паметници.
През ХІХ век Рим се оказва във вихъра на трагични и романтични събития, довели до създаването на Обединеното италианско кралство и останали в историята под името „Ризорджименто“, което на италиански означава „прераждане“ или „обединение“.
След падането на Римската империя италианските земи са раздробени през вековете на множество малки териториални единици. Всеки град бил почти независима държава.
По време на Ризорджименто националните лидери си поставят за цел да обединят всички тези територии в една държава и да дадат началото на Италианското кралство. През 1861 г. тази цел била почти постигната. Първата столица на нова Италия се оказва град Торино просто, защото вече бил столица на Сардиния-Пиемонт - държавата, която обединява цялата страна.
Още: Археологическо проучване доказа гладиаторските битки с лъвове в Римската империя (СНИМКА)
Запазването на Торино като столица на новата италианска държава обаче било лош политически ход, тъй като можело да затвърди вече нарастващото мнение, че обединението на Италия не е нищо повече от анексиране на нови територии от Сардиния-Пиемонт за себе си. Затова се решило столицата да бъде преместена другаде.
По това време Рим имал около 200 000 жители, а Неапол 2 два пъти повече - около 500 000.
Насочили се към Рим не заради населението или богатството му, а заради огромния престиж, който градът имал в сърцата и умовете на елита на Италия и на западния свят. Това се очаквало да послужи като силна легитимираща сила за зараждащата се държава. Имало обаче един проблем: през 1861 г. Рим все още бил част от Папската държава, а по това време Франция на император Наполеон III твърдо гарантирала папската независимост по свои си вътрешнополитически причини – Наполеон ІІІ се нуждаел от католици, които да подкрепят режима му.
Така, донякъде изненадващо, през 1865 г. столицата била временно преместена във Флоренция – град, много по-близо до Рим, отколкото до Торино, за да се увери Франция, че териториалната цялост на папата ще бъде уважавана. Тайно обаче първият италиански крал Виктор Емануил ІІ все още виждал преместването на столицата във Вечния град като своя крайна цел.
Още: Древните римляни излъгали за военна победа над кушитите
Накрая, през 1870 г., когато Френско-пруската война била за Наполеон III далеч по-главоболно и належащо усложнение от италианските проблеми, Италия бързо се възползвала от това. Папата запазил властта си над града до 1870 г. но в крайна сметка италианските войски анексирали Рим. Така бил завършен процеса на обединение на Италия, а Вечният град - обявен за законна столица на италианската държава.
Но и след това имало два периода, когато Рим преживявал „столични“ перипетии и усложнения, загубил този си официален статут и накрая окончателно го получил. До такива събития се стигнало през Втората световна война. От септември 1943 г. до февруари 1944 г. столицата на Италия била преместена в Бриндизи, а от февруари 1944 г. до 4 юни 1944 г. в Салерно.
Още: Учени откриха какво е довело до разпадането на Римската империя
