Тайно от медиите Ангелкова се среща с туристическия бранш в Добрич

Според изпратеното прессъобщение министър Ангелкова е заявила, че "се работи индивидуално с всеки от входящите 10 основни туристически пазара за страната ни, като усилията са насочени за задоволяване на специфичните потребности след анализ на профила и интересите на туристите от всяка държава“. Припомнила е за разработените 27 дестинации – 8 културно-исторически, 12 винено-кулинарни и 7 спа дестинации, "с които се цели както разширяване крилата на активните летен и зимен сезони, така и популяризиране богатствата на регионите и подкрепа на местните власти и бранша". Заявила е също, че стремежът е да се насърчат посещенията на фестивалите и туристическите атракции, както и че област Добрич е включена във всичките три тематични дестинации.

Ангелкова е цитирала и данни от Националния статистически институт, според които с 4,1% се увеличават приходите от нощувки в местата за настаняване с 10 и повече легла в периода януари – март 2019 г. спрямо същия период на 2018 г. и за първото тримесечие постъпленията достигат 151 млн. лв. в национален план. Посочила е данни на националната статистика и за област Добрич за първите три месеца на годината – 11,4% ръст на нощувки и 14,6 на сто повече приходи спрямо същия период на миналата година.

Министърът на туризма е казала още, че „летният сезон е ключов за бранша, към момента се отчита спад на ранните записвания с 2-3% и с около 13% са по-малко очакваните полети за летище Варна.

Между 7 и 12% са по-малко ранните записвания по Северното Черноморие, са данните на председателя на Регионалната браншова асоциация "Хотелиери и ресторантьори" Димитър Димитров, когото Actualno.com потърси с въпроса за реалните проблеми, с които се сблъсква туристическият сектор. Заради ангажименти Димитров не е присъствал на срещата с министър Ангелкова. Той припомни, че многократно е поставян въпросът, включително и писмено, за спогодби на държавно ниво с Киргизстан и Туркменистан, както и с други бивши съветски републики за набиране на кадри за туризма. Представители на бранша вече са посетили университети в тези страни и твърдят, че има голям интерес към това предложение. Студенти от тамошните учебни заведения сега работят в турски курорти срещу заплата от 250 долара, плюс транспорт, настаняване и изхранване. Българските хотелиери и ресторантьори са готови да плащат и повече. Младите хора от Киргизстан и Туркменистан са рускоговорящи и турскоговорящи, а освен множеството руски туристи по черноморските ни курорти, напоследък се увеличават и гостите от Турция, са наблюденията на Димитров.

Друг голям проблем за бранша са разбитите пътища до Северното Черноморие. Пътят Добрич-Балчик е силно амортизиран, а Добрич- "Албена" са ремонтирани около 10 км и другите 20 км са в същото състояние. Известно е, че в курортите на Приморска Добруджа най-голям дял държат туристите от Румъния и освен през добруджанските граници, румънци идват и по пътищата от Русе и Силистра. Колегата на Димитров от Русе също е поставил този въпрос пред МРРБ.

Като проблеми пред бранша Димитров посочи новата наредба за настаняване на гостите и касовите апарати. Около 60% от малките и средни фирми в туристическия бранш изпитват затруднения, тъй като отчетността в ресторантите е много трудна с тези касови апарати. При всяка поръчка на клиентите, сервитьорите трябва да искат да си плати. "Ако сте се събрали да празнувате рожден ден, например, и някой поиска допълнително някаква напитка или няколко минерални води, домакинът на празненството трябва да плаща при всяка такава поръчка. Или накрая сервитьорът да сметне с калкулатор всички издадени бонове и да му каже цялата сметка". Мнението на хората от туристическия бранш е, че оторизираният производител трябва да направи програма, която да работи с натрупване, за да се дава на клиента цялата сметка.