Служител на Белия дом потвърди пред The Wall Street Journal, че американският президент Доналд Тръмп възнамерява да подпише закона за "адските санкции" срещу Русия и Иран, приет от Камарата на представителите - долната камара в Конгреса на САЩ. Проектът на вече покойния републикански сенатор Линдзи Греъм и на демократа Ричард Блументал най-сетне мина през двете камари, включително Сената, и сега остава само държавният глава да положи подпис, за да се превърне документът в окончателен закон.
На 16 септември Камарата на представителите направи така, че Тръмп да получи нови правомощия за налагане на мита и да окаже натиск върху най-големите вносители на руски нефт и газ – мярка, предназначена да накаже Москва за нахлуването ѝ в Украйна. Законът бе приет с 262 гласа „за“ срещу 159 „против“ и бе изпратен на президента, въпреки че някои демократи се противопоставиха, защото се опасяват, че Тръмп може да злоупотреби с по-големите си правомощия за налагане на тарифи.
Още: "Адските санкции" срещу Русия на САЩ са приети: Вече зависи само от Тръмп
От 100 до 500%: тънкостите на вторичните мита
Законодателният акт дава възможност да се наложат санкции не само на определени руски физически и юридически лица, но и на петте най-големи вносители на руски нефт и газ, сред които Китай и Индия. Той дава на Тръмп правомощието да налага мита до 100% на страните, които купуват тези ресурси от Русия.
Според класации и анализи на Reuters петте най-големи купувачи на руски петрол са Китай, Индия, Словакия, Унгария и Азербайджан, докато при природния газ водещите вносители са Китай, Турция, Унгария, Беларус и Словакия. Поради факта, че законът таргетира енергийния сектор като цяло, под ударите на т.нар. „вторични мита“ попадат основно Китай, Индия и Турция, но потенциално застрашени са и съюзници на САЩ като Япония, Франция, Словакия и Унгария.
Китай е осигурявал 51% от приходите на Москва, що се отнася до покупка на петрол и газ, заяви сенаторката Джейн Шахийн от Ню Хемпшир, най-високопоставеният демократ в Комисията по външни отношения на Сената.
Вторичните мита (до 100%) няма да се налагат на абсолютно всяка страна произволно. Мярката е насочена конкретно срещу държави, при които делът на руските енергийни ресурси в общия им внос надвишава 15%. Този критерий е разписан така, че да удари безкомпромисно Индия и Китай.
Всички оставащи стоки и директен износ от Русия за САЩ ще бъдат обложени с безпрецедентна ставка от 500%. Това огромно мито ще се прилага и за стоки от трети държави, които „съзнателно участват в обмен на руски уран и петролни продукти“.
Законът въвежда пълна забрана и строги санкции срещу всички руски проекти за втечнен природен газ, както и срещу новите енергийни проекти на Москва в Арктика.
Документът предвижда много по-строги санкции срещу Централната банка на Русия и руските държавни банки. Според финансови анализатори това може напълно да прекъсне и спре всякакви законни доставки на долари и евро в брой за Руската федерация.
Освен това законопроектът удължава санкциите на САЩ срещу Иран до 2031 г.
Снимка: Getty Images
Натиск върху Путин
Представител на Белия дом междувременно е потвърдил, че Тръмп планира да подпише законопроекта, предава WSJ.
Законопроектът, подкрепен от покойния сенатор Линдзи Греъм (републиканец от Южна Каролина), се подготвяше повече от година, но напредна през юли след внезапната смърт на Греъм. По същото време Тръмп прояви по-голяма симпатия към украинския президент Володимир Зеленски, впечатлен от напредъка на страната му на бойното поле.
Конгресменът Майкъл Маккол (републиканец от Тексас), който внесе законопроекта, изтъкна, че приемането на закона преди настъпването на зимните месеци е важно, тъй като оказва натиск върху руския диктатор Владимир Путин и неговите съюзници, преди Русия да успее да нанесе удари по гражданската инфраструктура, например достъпа на украинците до ток, парно и вода.
Още: Защо Франция иска изваждането на милиардера Усманов от списъка със санкции срещу Русия?
„Това ще ги удари там, където наистина боли, и ще ни даде необходимия лост, за да принудим Путин да седне на масата за преговори. Също така ще окаже натиск върху Китай, за да принуди Путин да седне на масата, защото и те ще пострадат от тези мита“, заяви Маккол.
Потенциални проблеми
Междувременно водещият демократ в Комисията по външни работи на Камарата на представителите каза, че е скептичен, че законопроектът ще постигне целта си. „Той предоставя на президента Тръмп широки нови правомощия за налагане на мита и му позволява да отмени именно онези санкции, които твърди, че налага – санкции, които той вече би могъл да наложи днес, но е избрал да не го прави през последните 19 месеца“, заяви конгресменът Грегъри Мийкс, демократ от Ню Йорк.
Но Белият дом е оказал натиск върху републиканското ръководство в Камарата на представителите да предприеме действия по законопроекта, казват източници.
Още: Лавров бесен: Войната в Украйна се превърна във войната на Тръмп (ВИДЕО)
Ключовите поддръжници на законопроекта отпразнуваха приемането му. „Към народа на Украйна: вие не сте сами“, заяви сенаторът Ричард Блументал (демократ от Кънектикът), който ръководеше законопроекта в Сената. Обръщайки се към Путин, той добави: „Вашата икономика се разпада. Ще задушим вашата военна машина".
Томас Райт, експерт по външна политика в аналитичния център „Брукингс Институт“, заяви, че правомощията за налагане на мита будят тревога, тъй като Тръмп би могъл да ги използва в широк мащаб.
„Тръмп показа през втория си мандат, че обича инструмента на митата, че иска постоянно да го прилага и да го адаптира, с цел да оказва натиск върху други държави“, каза Райт. Мнозина законодатели приветстват мярката като победа в подкрепа на Украйна, но „заслужава ли една символична победа риска, който ще възникне, ако му се предостави ново правомощие за налагане на мита?“, пита Райт.
Снимка: сенатор Линдзи Греъм, Getty Images
Законодателите отдавна настояват за по-твърда позиция на САЩ спрямо Русия във връзка с войната в Украйна, която вече гори пета година. Москва нанася удари по граждански цели в Украйна с дронове и ракети, включително влакове и бензиностанции, докато Киев нанася удари по нефтопреработвателни заводи дълбоко в Руската федерация.
Още: Компромис: ЕС удължи само със седмица санкциите срещу Русия, срещите продължават
В началото на този месец американските пратеници Джаред Къшнър и Стив Уиткоф посетиха Москва и Киев, след като в края на август директорът на ЦРУ Джон Ратклиф прекара няколко часа в Москва за разговори с руския си колега. След тези визити стана ясно, че Путин не желае да сложи край на войната, а иска да преследва все още максималистичните си цели - въпреки неуспехите на фронта и влошаващата се икономическа ситуация.
Зеленски видя "изключително мощен инструмент"
Украинският президент Володимир Зеленски приветства санкциите. „Символично е, че приемането от Камарата на представителите на САЩ на законопроекта за санкции на Линдзи Греъм се състоя в нощта на поредната руска атака срещу Украйна с използване на балистични ракети, други ракети и дронове. За пореден път бяха нанесени удари по гражданската инфраструктура, като се съобщава за щети в осем области. Руснаците обстреляха енергийната инфраструктура в областите Суми и Одеса. В Киев и Одеса бяха ударени обикновени жилищни сгради. Повече от десет души бяха ранени, включително деца. Някои бяха хоспитализирани. В много населени места избухнаха пожари“, заяви той.
Държавният глава на Украйна е убеден, че икономическият натиск от страна на съюзниците е задължително условие за прекратяване на военните действия и постигане на ефективна дипломация.
„Именно законопроектът на Линдзи Греъм и другите строги санкционни мерки от страна на партньорите срещу източника на тази война – срещу Русия – представляват изключително мощен инструмент, способен да спре тази терористична война и да принуди Русия да установи мир. Санкциите трябва да бъдат строги, за да могат всички усилия за мир - включително нашите съвместни дипломатически усилия с Америка, Европа и други приятели – да се увенчаят с успех", подчерта Володимир Зеленски.
