Най-бедната страна в Европейския съюз - България, стана 21-вата членка на еврозоната, изпреварвайки по-очевидни и проспериращи кандидати като Полша, Чехия и Унгария, пише BBC.
За предимно младите и предприемчиви българи, живеещи в градовете, това е оптимистичен и потенциално доходен скок – последният ход в играта, която изведе България в европейския мейнстрийм – от членството в НАТО и ЕС, през присъединяването към Шенгенското пространство, до сегашното приемане на еврото.
По-възрастните, живеещи в селските райони и по-консервативни части от населението, приеха замяната на българския лев с еврото със страх и недоволство.
Още: Домбровскис: Поздравления, България! Станахте по-силни!
Левът, което означава "лъв", е българската валута от 1881 г., но от 1997 г. е фиксирана към други европейски валути – първо към немската марка, а след това към еврото.
Разделение по отношение на еврото
Според проучванията на общественото мнение 6,5-милионното население на България е почти равномерно разделено по отношение на новата валута, а политическите сътресения не улесняват прехода.
В материала се обръща внимание на падането от власт на коалиционното правителство на премиера Росен Желязков след масови протести срещу бюджета за 2026 г. България проведе 7 избора през последните 4години, а осмият вероятно ще се състои в началото на следващата година.
Още: Еврото вместо лева: Как България стигна до еврозоната
"Не искам еврото и не ми харесва начинът, по който ни беше наложено", коментира пред BBC 50-годишният Тодор, собственик на малък бизнес в централния град Габрово, разположен в подножието на Стара планина.
"Ако имаше референдум, смятам, че 70% от хората биха гласували против него", допълва той.
Референдум за приемането на еврото беше предложен от президента Румен Радев, но беше отхвърлен от излизащото правителство.
Източник: iStock
Бизнесът на Тодор, който произвежда цветни пластмаси за вътрешния пазар, е имал лоша година заради високата инфлация, споделя той, а спадът в продажбите, според него, се дължи на страха от еврото.
Още: Банкоматите вече пускат евро
60-годишният Огнян Енев, който притежава магазин за чай в центъра на София, е по-ентусиазиран. "Като цяло това е нещо добро. Просто техническа промяна е. Не ме притеснява", заявява той пред BBC.
Във всеки случай, според него хората, които досега са купували апартаменти или коли, са свикнали с цените в евро. 1,2 милиона българи, които живеят извън страната, също изпращат пари в евро от години.
Както много други търговци, Огнян е подготвил новата валута, в монети и банкноти с малка номинална стойност, за прехода.
През януари може да се плаща както в лева, така и в евро, но рестото трябва да е в евро. От 1 февруари вече няма да се разрешава плащане в лева.
Още: Сградата на ЕЦБ беше осветена с "българското влизане" в еврозоната (ВИДЕО)
Той се надява, че присъединяването към единната валута ще бъде благоприятно за търговията – много от ароматизираните и плодови чайове, които продава, са от търговци в еврозоната, докато по-скъпите чайове от висок клас се внасят директно от Китай и Япония.
От август 2025 г. всички магазини в България са задължени по закон да изписват цените и в двете валути.
Удобно е, че 1 евро струва около два лева (с точност - 1,95583).
Страховете за цените
В отговор на опасенията на обществото, че цените ще бъдат закръглени нагоре, бяха създадени сложни контролни органи, за да защитят потребителите. А някои цени бяха закръглени надолу - цената на обществения транспорт в столицата София ще падне леко.
Дизайнът на обратната страна на новите евромонети беше избран, за да се преодолеят опасенията, че България губи суверенитета си. Свети Иван Рилски е изобразен на монетата от 1 евро, а Паисий Хилендарски, монах от 18 век и защитник на националното възраждане, е изобразен на монетата от 2 евро.
На монетите с по-малка номинална стойност е изобразен Мадарският конник, символ на ранната българска държавност, въз основа на скален релеф от 8 век.
Как точно новата валута ще се отрази на България като цяло, е въпрос, който засяга всички.
Опитът на други страни предлага две версии – успешният "балтийски модел", следван от Естония, Латвия и Литва, който съчетава еврото с реформи за рационализиране на администрацията, насърчаване на инвестициите и борба с корупцията. И "италианският модел", следван от години на стагнация.
"Страхувам се, че ще приличаме повече на Италия", прогнозира Огнян Енев.
