България влиза в еврозоната скоро: S&P Global Ratings го счита за все по-вероятно

От S&P Global Ratings биха повишили кредитния рейтинг на страната през следващите две години потенциално с няколко степени, ако България стане член на еврозоната. S&P отбелязват, че биха ревизирали перспективата пред рейтинга на стабилна т.е. надолу, ако очакванията за присъединяване на България към еврозоната станат по-малко вероятни. При този сценарий основна трудност от кредитната агенция считат, че ще е инфлацията - много голяма разлика в движението на цените в България спрямо държавите от еврозоната, или ако отново се стигне до дълъг период на политическа нестабилност, както беше преди формирането на "сглобката". Не се изключват и "политически съображения" от Еврогрупата.

Още: Денков: ЕК може да ни пусне в еврозоната, без да зачита инфлацията (ВИДЕО)

Сигнали за стабилност

Управляващата коалиция, сформирана през юни, представлява първото стабилно правителство на България през последните две години. Една от основните политически цели на правителството е присъединяването на страната към еврозоната, което се планира да се постигне от 1 януари 2025 г. България обаче може да не изпълни всички критерии за конвергенция, особено този за ценовата стабилност (т.е. инфлация) - нещо, за което и ЕК предупреди: Добра новина: 11 държави от ЕС с дисбаланси в икономиката, България не е сред тях. Дори ако България не се присъедини към еврозоната през 2025 г., от рейтинговата агенция очакват, че присъединяването вероятно ще бъде отложено за кратко - за 1 януари 2026 г.

Специално за инфлацията в числа - средно ще е близо 9% през 2023 година и ще спадне до 4,3% догодина, според S&P. Основен проблем са цените на храните, на горивата и тока - тази "базисна инфлация" сега е над 7%. А инфлацията трябва да е не повече от 1,5% спрямо инфлацията в трите най-добре представящи се страни в еврозоната 1 година преди приемането във валутния съюз на ЕС. В момента българската инфлация е над 5 процентни пункта спрямо това условие.

Въпреки застаряващата работна сила, икономиката на България има силни перспективи за реален растеж, със средни темпове от 3% за периода 2024-2026 г., воден основно от вътрешното търсене. Но застаряването в дългосрочен план е сериозен риск - преди ковид пандемията годишно работната сила на България се свиваше с 1% и не изглежда това да се промени скоро, без да се отчитат ефектите на високата смъртност от ковид в периода 2021-2022 година, казват от кредитната агенция. Потреблението ще остане силно поради доброто представяне на пазара на труда, който подкрепя увеличението на реалните заплати - за първата половина на 2023 година има 14,9% ръст на заплатите спрямо 11,1% инфлация т.е. доходите се увеличават по-бързо от цените според S&P. Достатъчното пари от ЕС за България, които S&P Global Ratings оценяват на над 30% от БВП за 2023 г., ще подкрепят инвестиционната активност през следващите години. Но и кредитната агенция счита, че България всъщност трудно ще успее да усвои всички пари, тъй като наближават крайните срокове по основните програми за финансиране - Многогодишната финансова рамка на ЕС 2014-2020 г. и Механизмa за възстановяване и устойчивост, в рамките на програмата "Следващо поколение ЕС" (NGEU). Само преди ден, пред БНТ икономистът Георги Ангелов коментира именно това - че в края на XX век дълго време нямаше пари за развитие, сега пари има, но в България "забравихме" да пишем проекти.

Интересен момент - от S&P очакват да имаме под 3% бюджетен дефицит и под 20% публичен дълг. Големите спорове за бюджета за догодина обаче вече са факт - и то конкретно за постигането на дефицита: План на Асен Василев за продажба на земя за милиони нажежи "сглобката"

S&P Global Ratings оценяват фискалните резултати на България като едни от най-добрите сред страните от Централна и Източна Европа и очакват, че текущите фискални планове ще доведат до дефицити под 3% от БВП в периода до 2026 г., запазвайки нетния държавен дълг под 20% от БВП. Очакват дефицитът по текущата сметка да остане нисък и свръхфинансиран от фондове от ЕС и потоци на преки чуждестранни инвестиции, ограничавайки нуждата от външно финансиране и запазвайки стабилна външна позиция.

Положителна перспектива за българската икономика дава Fitch