Китай току-що направи ход, който разкрива колко крехка е глобалната индустриална система: Спира износа на сярна киселина – вещество, което почти никой не слага в списъците с "критични суровини", но без което половината модерна икономика буквално не работи.
Това написа в профила си във Фейсбук Боян Рашев - експерт в управлението на околната среда, природните ресурси и енергията, коментирайки ситуацията с новата криза покрай войната в Близкия изток - тази със сярната киселина.
По думите му решението идва на фона на сътресения в доставките, тъй като страните от Персийския залив са много голям износител на сярна киселина, и нарастващо вътрешно търсене.
Още: САЩ начертаха "червените линии" във войната, топката е в полето на Иран
"Пекин просто прави това, което всяка индустриална сила прави в криза – запазва ключовите ресурси за себе си. Проблемът е, че останалият свят, и особено Европа, отдавна е свикнал да приема подобни материали за даденост", пише Рашев.
Основният удар - върху торовете, медта и урана
Според него най-прекият удар ще бъде върху производството на торове и причината е, че около 95% от фосфатните торове в света се произвеждат със сярна киселина.
"Това не е периферна индустрия – това е основата на глобалното земеделие. Прекъсването на доставките в разгара на сезона означава едно - по-високи цени, по-ниски добиви и нов натиск върху хранителните пазари", смята енергийният експерт.
Още: НА ЖИВО: Тръмп наложи морска блокада на Ормузкия проток
Той смята, че втората силно засегната индустрия ще е медта, тъй като около 20–25% от световния добив разчита директно на сярна киселина чрез процеси на извличане.
"В страни като Чили зависимостта е критична – над 1 милион тона киселина годишно се внасят, за да се поддържа производството. Без нея добивът не просто поскъпва – той спира. А без мед няма електрификация, няма мрежи, няма "енергиен преход"", категоричен е Рашев.
По думите му третият, често пренебрегван сектор, е уранът.
"Около 50–60% от световния добив използва т.нар. in-situ leaching – процес, който практически не съществува без сярна киселина. В Казахстан – най-големият производител в света – зависимостта е почти пълна. Там милиони тонове киселина годишно стоят зад десетки хиляди тонове уран. Без тях няма гориво за атомните централи. А Европа все по-често разчита именно на ядрената енергия като "сигурен" източник", допълва Рашев.
Още: Американската блокада на Ормузкия проток е в сила: Тръмп заплаши Иран
Сярната киселина не е "критична суровина", а е в основата на важни системи
Рашев коментира "най-неприятната истина", че сярната киселина не фигурира в нито един официален списък на "критични суровини" на Европейски съюз, а в същото време стои в сърцето на 3 от най-важните системи - храна, метали и енергия.
"Без нея няма торове, няма мед, няма уран. С други думи – няма индустриална икономика", смята Рашев.
"Това разкрива фундаментален проблем в европейското мислене. Политиците ни обичат да пишат стратегии и съставят списъци – литий, кобалт, редкоземни елементи. Всичко звучи модерно, технологично, "зелено". Но в същото време винаги се игнорира тежката химия и базовите индустрии, които правят тези технологии възможни. Сярната киселина е перфектният пример - евтина, непривлекателна, но абсолютно незаменима", коментира той.
Според Рашев още по-иронично е, че сярната киселина често е страничен продукт от металургията – включително от производството на мед.
"Европа затвори или сви голяма част от тези индустрии в името на "екологията" и разходите. Резултатът? Зависимост от внос – не само на метали, но и на химикалите, които ги правят възможни. Когато Китай реши да затвори кранчето, Европа няма отговор", пише експертът.
Засега България е изключение
Той допълва, че България все още е изключение.
"Тук си имаме медодобивния комбинат на Аурубис, който произвежда много сярна киселина като страничен продукт. Тя се ползва в Агрополихим за производство на торове. Това е един от малкото примери за запазена индустриална симбиоза в рамките на ЕС", смята Рашев.
По думите му големите печеливши в тази ситуация ще бъдат точно интегрираните компании като Аурубис – тези, които имат собствени металургични мощности и произвеждат сярна киселина на място.
"Зелената" икономика не може без тежката химия
"За всички останали започва болезнено преоценяване. Цените ще растат, веригите на доставки ще се свиват, а проектите – особено в "зелената" икономика – ще се забавят. Важният урок тук е прост, но неудобен. Индустриалната мощ не се определя от списъци с критични минерали, а от способността да контролираш цялата верига – включително най-баналните ѝ звена. Европа може да продължи да пише стратегии и да обявява приоритети. Но без собствена база в тежката химия и металургия тя остава уязвима – не заради липсата на редки елементи, а заради недостига на нещо толкова "обикновено" като сярната киселина", твърди Рашев.
По думите му нищо от написаното не трябва да се приема като препоръка за инвестиции, но "скокът в цената на медта от петък прави впечатление".
