Именно високите дефицити и увеличените публични разходи, особено за заплати и социални плащания, създават силен инфлационен натиск. Това каза старшият изследовател в Институт за пазарна икономика Петър Ганев в ефира на Нова телевизия. Той даде примери с други европейски държави, където подобни политики са довели до икономически дисбаланси и политическа нестабилност.
ОЩЕ: Защо цените растат и кои са "маститите играчи": Сдружението за модерна търговия с коментар
Според него България все още има възможност да предприеме навременни мерки, преди да се стигне до тежки съкращения. И предложи конкретни мерки - ограничаване на разходите за персонал до 10% от БВП и намаляване на дела на заетите в публичния сектор. "В момента всеки четвърти работи в държавна работа", каза той.
Изпълнителният директор на Българска предприемаческа асоциация Александър Нуцов смята, че е необходима оптимизация на разходите в публичния сектор. "На фона на растящите приходи в бюджета държавата трябва да търси ефективност", смята той и добави, че подобни процеси вече текат в частния сектор, включително чрез автоматизация и нови технологии, и рано или късно ще засегнат и администрацията.
Относно заявката на новата влас да се бори с високите цените Ганев каза, че това е "разговор, който България води поне от 2022 г., като досегашните опити не са довели до съществен резултат". Според него прекомерната намеса може да се окаже по-скоро вредна. "Ако някой мисли, че може да вземе решение и това да смъкне цените, това по-скоро няма да се случи", каза той.
ОЩЕ: Данъци, заплати, пенсии: Препоръки за бюджета от Фискалния съвет
Икономистът заяви, че причините за високите цени "често не се крият в търговските вериги, а по-скоро в нивото на конкуренция в производството". "Важното е да не се обърка пазарът с някакви свръхмерки, които не работят", каза той.
