"Вертикалният газопровод Гърция-България-Румъния рискува да загуби благоприятната си позиция и инвеститорите да му "обърнат гръб". Той вероятно ще се сблъска с подобни сътресения като тези през декември, тъй като съществува вероятност следващите търгове за резервиране на капацитет по маршрута от Гърция до Украйна отново да не успеят да привлекат интереса на потребителите. Този риск се признава дори от източници от гръцкото енергийно министерство, които приписват тази ситуация на колебания и лошо управление от страна на Брюксел.
Още: Газ за Украйна от Ревитуса през България: Търговете не успяха
Според румънската медия G4Media, източниците говорят за несигурност по отношение на инвестициите и признават, че тази ос, която се стреми да се превърне в основен маршрут за пренос на американски втечнен природен газ от юг на север, има още дълъг път да измине преди да успее. Проблемът, който хвърля сянка върху проекта и чието разрешаване се очаква да изисква американска намеса в Европейската комисия, се отнася до отношението на Комисията, която от една страна признава геополитическото значение на коридора, но от друга страна поставя пречки и "издига бариери". ЕК продължава да изразява сериозни резерви относно това дали продуктите, създадени от операторите на преносната система в петте държави по коридора (Гърция, България, Румъния, Молдова, Украйна) за резервиране на капацитет чрез три различни входни точки за природен газ са в съответствие с европейската регулаторна рамка. Това важи както за т.нар. "Маршрут 1" (за който инвеститорите могат да резервират транспортен капацитет до Украйна от терминала за втечнен природен газ в Ревитуса и плаващия терминал за съхранение и разтоварване в Александруполис), така и за двата нови специални продукта, пуснати на последния неуспешен търг на 22 декември 2025 година, а именно "Маршрут 2" (който се отнася изключително за втечнен природен газ, внесен чрез FSRU в Александруполис и транспортиран до България чрез гръцко-българския газопровод IGB, ключова част от вертикалния коридор), и "Маршрут 3", който установява междусистемна връзка с газопровода TAP в района на Комотини в Гърция, така че азербайджанският газ също да може да влезе в газопровода IGB.
Парадоксалното, както коментират източници от Министерството на околната среда и енергетиката в Атина, е, че ЕК, която през юни миналата година се ангажира като част от споразумението за митата със САЩ да закупи американски енергийни продукти на стойност 750 милиарда долара през следващите три години (2026-2028 г.), сега подкопава това, което е подписала, без признаци за промяна в позицията си, поне засега.
Проблемът стана ясен миналия месец, когато очакванията за разширяване на капацитета на Вертикалния коридор чрез добавяне на два нови маршрута към добре известния "Маршрут 1", целящи увеличаване на преноса на газ (главно американски втечнен природен газ) към Украйна, не се оправдаха. На декемврийския търг за трите маршрута не се яви нито един участник. В основата на проблема изглежда е фактът, че чрез тези специфични продукти доставчикът или търговецът може да резервира капацитет по цялата верига от тръбопроводи и инфраструктура, които съставляват Вертикалния коридор, т.е. от Ревитуса до Украйна. Рамката на ЕС обикновено предвижда отделно разпределение на капацитета за всяка отделна инфраструктура на европейските маршрути за природен газ. Според ЕК запазването на капацитет по този начин може да наруши конкуренцията.
Още: Държавата ще гарантира изграждането на Вертикалния газов коридор
