"Топлофикация София" е на 250 милиона евро от технически фалит, т.е. от това дълговете ѝ да надвишат всичките ѝ активи. Със настоящото темпо на трупане на дълг дружеството е на около три месеца от подобен сценарий и се намира в "будна кома", смята енергийният експерт Борислав Колев - един от авторите на нов доклад на "Грийнпийс" - България, показващ влошаващото се състояние на "Топлофикация" и предлагащ осъществими идеи за оздравяването ѝ.
Още: Поредна авария остави на стуидено част от центъра на София
Дълг от 1,2 млрд. евро
Проучването се фокусира върху дълговия проблем на дружеството и неговите взаимоотношения и финансови задължения към Българския енергиен холдинг (БЕХ) и към „Булгаргаз“. Към днешна дата дълговете на "Топлофикация София" към тях надвишават 1,2 млрд. евро.
Пълната зависимост от изкопаем газ прави компанията изключително уязвима при всяко поскъпване на горивото. Наред с финансовата нестабилност, тя е изправена и пред екологичен натиск, тъй като неизпълнението на емисионните норми прави инвестициите неизбежни. Въпреки че в бизнес плановете на дружеството са заложени стратегически проекти за модернизация и екологична трансформация, до момента нито един от тях не е стартиран.
Още: Съдът окончателно разреши на "Топлофикация" да гори отпадъци
При представянето на доклада другият му автор - енергийният експерт Петко Ковачев - върна лентата назад до 2008 г., когато бе създаден БЕХ на фона на т.нар. "Голям шлем": АЕЦ "Белене", Бургас - Александруполис и "Южен поток". В холдинга влязоха Националната електрическа компания (НЕК), ТЕЦ "Марица изток 2", "Мини Марица - изток", Електроенергийният състемен оператор (ЕСО), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", "Булгартрансгаз". "Говореше се, че БЕХ ще инвестира в съседните държави и ще получава добри заеми, но нищо от това не се случи", каза той и посочи, че има сигнали и данни за евентуални тежки последици.
Снимка: БГНЕС
Капиталът на БЕХ към септември 2025 г. е 5 милиарда лева, включително 1,5 милиарда, отпуснати от правителството за 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй". През годините международни одитори са предупреждавали, че блоковете на АЕЦ са силен риск за БЕХ. Според Ковачев най-големите проблеми за холдинга обаче са "Топлофикация София" - с нейните дългове - и договорът на "Булгаргаз" с "Боташ": Енергийният министър: "Булгаргаз" е във фактически фалит.
Холдингът дава голяма част от дивидента си на държавата. Това, по думите на Ковачев, означава, че БЕХ е силно политизирана структура и нито той, нито "Булгаргаз" работят като "чисто икономически субекти".
"Зелени облигации" и дълг срещу енергийна трансформация
Затова експертът дава две предложения:
- Издаване на "зелени облигации", които биха могли да облекчат дълговата криза на „Топлофикация София“. Това може да се случи чрез "чисто от дългове" съвместно дружество между БЕХ и "Топлофикация". Зелените облигации са дългови финансови инструменти, чиито постъпления се използват изключително за финансиране на екологични, климатични или устойчиви проекти като възобновяема енергия, енергийна ефективност и кръгова икономика. Те функционират подобно на традиционните облигации, но изискват прозрачност и отчитане на екологичното въздействие.
- "Суап" - дълг срещу енергийна трансформация. По принцип се прави при международни субекти, но и тук няма да има проблеми, смята Петко Ковачев. Как? Да се договори частична редукция на дълга и "Топлофикация" да изплати една част от сумата, а оставащата част от дълга да бъде отписана, при условие че "Топлофикация София" се задължи да използва този остатък за инвестиции в зелена енергия и в оздравяването си.
Още: Старата методика е отменена, но нова няма: Хаос със сметките за парно
Всички алтернативи са по-евтини
Според Борислав Колев, когенерацията - едновременно производство на електрическа и топлинна енергия от един-единствен горивен източник, в случая не е рентабилно решение. "Всички алтернативи са по-евтини" и могат да "избегнат капаните на регулирания пазар", счита той. Освен това пълната зависимост от изкопаем газ прави дружеството чувствително към ценови шокове. Препоръчва се системна работа по диверсифициране на енергийните източници и поетапна децентрализация на производството.
Идеите на енергийния експерт са:
- Да се използва отпадна топлина, която например да се прехвърля към "Топлофикация" от намиращата се в същия район "София Мед" АД. На "София Мед" не ѝ е нужен лиценз в случая, макар "Топлофикация София" да твърди обратното, подчертава Колев. Според него този вариант би бил много по-евтин;
- Термопомпи - от 1 единица електрическа енергия те произвеждат 3 единици топлина;
- Геотермална енергия;
- Биогаз.
С тези решения, плюс соларните решения, ще се намали зависимостта от газ и ще се повиши дългосрочната устойчивост на дружеството, като се отворят и възможности за достъп до устойчиво финансиране.
Снимка: БГНЕС
Още: Заради чести аварии: КЕВР започва извънредна проверка на "Топлофикация София“
Колев обърна внимание и на стартиране на вече планираните проекти за модернизация на "Топлофикация София". Предвидените в бизнес плановете мерки за модернизация следва да бъдат реализирани без допълнително отлагане. Част от тях имат кратък срок на откупуване и добра възвръщаемост. Пилотното им изпълнение може да даде основа за по-широка реформа.
"Имаха средства, заложени в инвестиционната програма, но решиха да инвестират в разкопаване на квартал "Дружба"", заяви Колев: Разруха в "Дружба 2" след ремонт на "Топлофикация-София".
Отделно, Столичната община може да насърчи изграждането на децентрализирани топлинни източници (под 10 MW), собственост на районните кметства, които да са свързани към мрежата. Законодателството допуска подобен модел, който би намалил централната финансова тежест, пише в доклада на "Грийнпийс" - България.
Примери от Естония, Латвия и Унгария
Как го правят на други места в Европа? Морган Хенли от неправителствената организация Bankwatch (занимаваща се с разкриване на рискове, свързани с международните публични финанси) даде добри примери за декарбонизация от Централна и Източна Европа. В естонския град Тарту например има 75 000 потребители на топлинна енергия. Там се използва биомаса и отпадна топлина, има също хранилище на топлинна енергия (420 мВтч), както и за охлаждане. Собственик е частна компания.
В естонската столица Талин потребителите са около 400 000, като и там се използват биомаса и отпадна топлина. Изградени са термопомпи с пречистване на отпадъчни води и морска вода, собствеността също е частна.
В град Саласпилс в Латвия има 20 000 потребители на топлинна енергия, като изграденото хранилище там е 1100 мВтч. Използва се и биомаса, а център за данни ще осигурява отпадъчна топлина. Всичко това се управлява от общината. Половината от приходите се връщат обратно в системата.
В унгарския град Сегед, където потребителите са около 28 000, се използва геотермална енергия. Тя осигурява горе-долу 95% от търсенето на годишна база. Управлението е общинско, приходите се връщат в системата и в градския бюджет, а някои потребители отчитат с 50% по-ниски сметки спрямо предишни периоди, когато е бил използван газ, сочат данните на Bankwatch.
Снимка: iStock, илюстративна
Още: Топлофикация на гражданите. Невероятно, но факт (СНИМКИ)
Друга интересна информация е за цената на градското отопление в няколко града в Европа. За София тя варира от 0,080 до 0,095 евро на киловатчас, а за Пловдив - от 0,073 до 0,082. Много по-ниски стойности от тези в столицата ни се виждат в Будапеща (0,024 - 0,033). В Прага те са 0,055 - 0,075 евро на киловатчас, в Букурещ варират между 0,066 и 0,075, а в Рига са сравними с цените в София. По-скъпо е отоплението във Варшава, Копенхаген, Стокхолм, Виена, Хелзинки, Мюнхен, но там и стандартът е завишен.
В заключение, дългосрочното решение минава през ускорено интегриране на възобновяеми енергийни източници и намаляване на зависимостта от изкопаем газ – основен фактор за финансовата нестабилност на дружеството. ВЕИ не са само екологична алтернатива, а инструмент за предвидими разходи, по-нисък ценови риск и достъп до устойчиво финансиране. Без ясна стратегия за диверсификация към соларна и геотермална енергия, отпадна топлина, термопомпени системи и други нисковъглеродни решения, „Топлофикация София“ ще остане уязвима към всеки следващ пазарен шок. Именно преходът към по-чист и децентрализиран енергиен модел е ключът към финансова стабилност и дългосрочна устойчивост, смятат от "Грийнпийс" - България.
На пресконференцията не присъстваха представители на Столичния общински съвет и други ключови институции, които носят отговорност, а от "Грийнпийс" обявиха, че докладът непременно ще се озове при тях.
Още: Европейският съд ги осъди, но топлофикациите ще вземат "горе-долу" същите пари за парно и топла вода
