Има опасност както върви Европа да се превърне от нетен износител на пшеница да се превърне в нетен вносител. Това заяви председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов. Той визираше цялостната ситуация с климатичните промени и въобще трудностите пред земеделския сектор.
Една от тези актуални трудности е втората война в Иран. Проданов изрази задоволство, че тя изглежда отива към край, но предупреди - цените на горивата и торовете след края на тази война ще влияят на следващата реколта. Тази, която предстои да събираме, е една от най-скъпите в историята - на нивата от 2007-2008 година (тогава избухна световната финансова криза, която тръгна от балона с ипотеките на имотния пазар в САЩ), посочи Проданов. Той обаче не гооври в конкретни цени. Но каза: "Дано времето е с нас в следващия месец, да приберем това, което е на полето и да го реализираме на справедлива цена, за да посрещнем спокойни следващата година".
Същевременно Проданов каза, че при зърнопроизводството нямало оплаквания от "субсидиевъди". Зърнопроизводителите не били и конкуренция на плодовете и зеленчуците, защото при плодовете и зеленчуците можело да се изкара много повече от единица площ. Поливане и работна ръка - това им били проблемите на сектори като "Плодове и зеленчуци".
Още: Мариана Кукушева: Сивата икономика отново настъпва в хлебарския бранш
Слънчогледът от Аржентина
Турция, Молдова, Румъния - всички те спряха вноса на слънчоглед от Аржентина, след като видяха какво е качеството му. България остана единствена, която го приема, оплака се Проданов в сутрешния блок на БНТ.
По думите на Проданов, според условията на сделката с МЕРКОСУР, от Аржентина са дошли 16 кораба със слънчоглед в Европа досега.
Още: Пшеницата и царевицата поскъпват на световните борси
