През последните седмици хиляди домакинства в България се сблъскаха с рязко по-високи сметки за ток, което предизвика напрежение и въпроси – има ли грешка в отчитането, какво се е променило и какво ни очаква. Важно е още в началото да се каже ясно: Високите сметки са симптом, а не основната причина. Това посочва в свой анализ д-р инж. Веселин Тодоров – председател и основател на Соларна академия България.
През януари електропотреблението в страната надхвърли 8 000 MW в пиковите часове – нива, невиждани от десетилетия. Това е резултат от няколко паралелни процеса: масово електрическо отопление, повече електроуреди в домовете, по-висока електрификация на бита и нарастваща зависимост от електроенергията като основен енергиен ресурс.
Проблемът е, че електропреносната и електроразпределителната мрежа в България е изграждана преди над 40 години, за напълно различен профил на потребление. Днес върху същата инфраструктура „лягат“ фотоволтаици, електромобили, термопомпи и дигитални системи за управление – без тя да е модернизирана и дигитализирана в нужната степен.
Още: КЕВР с първи детайли от проверките заради сметките за ток
Липсата на дигитализация и управление води до ценови дисбаланси
Когато мрежата е с ограничен капацитет и слаба свързаност, операторите не разполагат с достатъчно инструменти да управляват в реално време пиковете и натоварванията. Това води до:
• по-скъпо балансиране,
• повече аварийни режими,
Още: Омбудсманът: При драстично големи сметки за ток дружествата да помислят за разсрочено плащане
• по-високи цени в определени часове,
• по-ниска предвидимост за потребителите.
Този проблем не е само български. В Европа се наблюдава все по-голям ценови дисбаланс между Източна и Западна Европа, породен именно от различната степен на дигитализация, свързаност и управление на мрежите.
В държави като Германия и Нидерландия масово се въвеждат интелигентни електромери, локално управление, гъвкави тарифи и активното участие на гражданите в енергийния пазар. В Източна Европа този процес изостава, което прави системите по-уязвими при високо натоварване.
На фона на системния проблем все повече хора си задават практичния въпрос: Как може да противодействат на високите сметки за ток?
Най-устойчивият подход е комбинация от три елемента енергийна ефективност, собствено производство и съхранение. По-добра изолация, модерни климатици или термопомпи могат да намалят потреблението с десетки проценти. Собственото производство чрез фотоволтаична система дава реален контрол върху разходите.
За типично домакинство в еднофамилна къща най-често се изграждат системи между 5 и 10 kWp. Ориентировъчната инвестиция към момента е около 5000 евро за 5 kWp или 7500 евро за 10 kWp. При правилно оразмеряване такава система може да покрие значителна част от годишното потребление и се изплаща в рамките на 6–9 години, като осигурява по-ниски и предвидими сметки в дългосрочен план. Все по-често се добавят и батерии за съхранение (5–10 kWh) с цена между 3000 и 8000 евро. Батерията не е просто икономическа инвестиция – тя дава сигурност, възможност за използване на евтина енергия в скъпите вечерни часове и по-добър контрол върху разходите.
На практика добре проектирана система може да намали годишните разходи за електроенергия с 30–60%.
От друга страна по-голямата част от българските домакинства живеят в многофамилни сгради. В редица европейски държави решението вече е намерено чрез граждански енергийни общности – модел, при който покривни фотоволтаични системи захранват няколко домакинства, а произведената енергия се разпределя виртуално между участниците.
В страни като Германия, Нидерландия и Дания този модел вече реално помага за овладяване на високите цени, особено за уязвими групи.
В България потенциалът е огромен, но развитието на енергийните общности се спира от липсата на ясни правила за управление, отчитане и разпределение на енергията, както и от недостиг на дигитални решения. Без такава рамка съществува риск енергийният преход да остане достъпен основно за собствениците на къщи.
Социалния въпрос е когато едно домакинство не може да плати сметката си, това вече не е пазарен проблем. Това е въпрос на енергийна бедност, социална стабилност и доверие в институциите.
Затова решенията не могат да бъдат само временни проверки и компенсации. Необходими са:
• ускорени инвестиции в мрежите,
• дигитализация и свързаност,
• ясни правила за участие на гражданите в енергийния пазар.
Високите сметки за ток не са инцидент. Те показват, че енергийната система навлиза в нов етап – с по-високо потребление, по-дълбока електрификация и нужда от интелигентно управление.
Решението е комбинация от модерна инфраструктура, прозрачни правила и реални инструменти за домакинствата, така че хората да могат не просто да плащат сметките си, а да управляват енергията си, заключва инж. Веселин Тодоров.
