Парламентът направи първа стъпка към ограничаване на правомощията на т.нар. особен търговски управител на обекти от критичната инфраструктура, след като депутатите приеха на първо четене промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Законопроектът, внесен от Стефан Свиленов от "Прогресивна България" и група народни представители, беше подкрепен със 157 гласа "за", един "против" и 21 "въздържал се". Законопроектът получи подкрепа от ПП-ДБ и част от "ДПС-Ново начало", докато ГЕРБ се въздържаха, а "Възраждане" не участва в гласуването.
Срокът за предложения между първо и второ четене беше съкратен до пет дни. Още: Спецов: Ако промените в закона бъдат приети, ще давам отчет само пред министъра на икономиката
Промените
Промените са насочени основно към засилване на контрола върху дейността на особения търговски управител, какъвто в момента е бившият директор на НАП Румен Спецов. До назначаването му се стигна след американските санкции срещу руската компания "Лукойл" и свързаните с нея дружества и активи. Макар санкциите все още да не са влезли в сила заради няколко поредни отлагания от страна на Вашингтон, очакванията са руската компания да се раздели с международния си бизнес.
С приетите на първо четене текстове се предвижда особеният управител да отчита дейността си всеки месец пред министъра на икономиката и индустрията в срок до седем дни след края на съответния месец. Освен това се въвежда и възможност за съдебен контрол върху ключови сделки, извършвани от управителя - включително разпореждане с акции, дялове и имущество на дружества, свързани с енергийната и националната сигурност. Още: Управляващите внасят промени, позволяващи съдебен контрол върху особения управител на "Лукойл"
Досега подобен механизъм липсваше. Новите текстове дават право министърът на икономиката, Министерският съвет, прокуратурата, акционери, съдружници, еднолични собственици на капитала, както и самите компании, които оперират критична инфраструктура или търгуват с нефт и нефтени продукти, да оспорват подобни сделки пред съда. Това включва и руските собственици на засегнатите дружества. Съдът ще може да обявява определени сделки за нищожни.
