Парадоксът на соларния бум - защо соларните първенци на Балканите имат най-високите сметки за електроенергия в Европа? това обяснява в свой Facebook пост икономистът и предприемач Мартин Янев.
Според него в публичното пространство дебатът около енергийния преход и декарбонизацията често се води на емоционално и политическо равнище, което замъглява фундаменталните икономически и инженерни реалности. Когато обаче анализираме официалните данни за средномесечните борсови цени на електроенергията на едро за последното полугодие (ноември 2025 г. – юни 2026 г.), изводите са категорични, смята той.
България и Гърция са се хванали в капана
"Разликата в пазарните нива е структурна. Соларните първенци: България (БНЕБ) и Гърция (EnEx): Средни нива между 100 и 150 EUR/MWh. Франция (EPEX SPOT) и Швеция (Nord Pool): Твърди нива между 30 и 70 EUR/MWh. Тази брутална ценова ножица поставя регионалната ни индустрия в състояние на тежка конкурентна непълноценност. Причината за двойните и тройните сметки на балканския бизнес не е случайна – тя се корени в архитектурния модел на нашия енергиен микс и в т.нар. "ВЕИ капан", породен от липсата на дългосрочно системно планиране", категоричен е Янев.
"Електроенергетиката се подчинява на строго физично правило: преносната мрежа изисква абсолютен баланс между производство и потребление във всяка секунда. Този баланс изисква два задължителн заложени стълба: стабилна БАЗОВА мощност (24/7) и КАПАЦИТЕТ ЗА СЪХРАНЕНИЕ", коментира експертът и разяснява разликите между различните европейски модели:
Регионалният балкански модел: Хаотична децентрализация без буфери
На Балканите се допусна дълбока инженерна грешка. Инвестициите бяха насочени предимно към безразборно изграждане на мащабни фотоволтаични централи (ФЕЦ) върху земеделски земи, без паралелно да се развиват балансиращи мощности и системи за съхранение.
Още: Родната индустрия се обяви против двойното финансиране на малките ВЕИ
Френският модел: Технологична базова предвидимост
Франция поддържа устойчиво ниски борсови цени, тъй като близо 70% от генерацията им се крепи на атомна енергия (АЕЦ). По този начин френската система притежава мощен денонощен гръбнак, който работи на ниска себестойност независимо от метеороличните условия. Когато Франция интегрира фотоволтаични и вятърни мощности, те действат като оптимизиращ компонент, а не като критична системна зависимост. Борсата им не преживява шокови вечерни пикове.
Шведският модел: Инженерна симбиоза и баланс
Швеция е балансирала своя микс чрез комбинация от 30% АЕЦ и 40% големи хидроцентрали (ВЕЦ). Хидроенергийният им капацитет функционира като колосална естествена батерия. Когато вятърните им паркове генерират излишък, шведите ограничават производството от ВЕЦ и съхраняват водния си ресурс в язовирите. При промяна на времето, хидроцентралите компенсират дефицита в рамките на минути. Резултатът е пазарна стабилност около 35–45 EUR/MWh.
Нужда е смяна на концепцията
"Фотоволтаичните системи имат своето логично интелигентно място – те трябва да се позиционират върху покривите на сградите, производствените предприятия и логистичните центрове, за да покриват директно локалното дневно потребление, без да натоварват националната мрежа. Превръщането на плодородна земя в генератор на нестабилен ток е структурна грешка", смята Янев.
И завършва позицията си, че е време за смяна на концепцията:
"В същото време, държавните програми за енергийна ефективност (включително Фондът за декарбонизация) продължават да разходват милиарди за повърхностни мерки като термоизолация и подмяна на дограма, без изобщо да засягат фундаменталния въпрос: кой е източникът на енергия? Намаляването на топлинните загуби е безсмислено, ако сградата остане зависима от неефективен източник и от шоковете на либерализирания пазар на ток.
Когато макросистемата е инженерно нестабилна, бизнесът трябва да търси автономни решения. И най-ефективното от тях е внедряването на плитка геотермална енергия (затворени геообменни системи).
Земните топлообменници в основите на сградите или промишлените обекти функционират като децентрализирана базова мощност. Земята под 100 метра дълбочина поддържа постоянни 10–14°C през цялата година. Свързана со земносвързана термопомпа, тази система осигурява отопление и пасивно охлаждане (free cooling) с до 5 пъти по-ниска консумация на електроенергия. Тяхната работа е в постоянен режим (24/7) и те са напълно имунизирани срещу борсовия цирк и вечерните пикове на енергийния пазар.
Енергетиката се управлява от законите на физиката и икономическата логика. Всяко отклонение в посока на лобистки схеми и козметични решения се заплаща директно от конкурентоспособността на националната ни икономика. Време е за смяна на концепцията".
