Последните дни на август винаги неусетно ни изненадват – лекият хлад рано сутрин, първите паднали листа по улиците, тихата носталгия, която се носи из въздуха.
В разгара на лятото можем да мечтаем само за едно – морето. Как се наслаждаваме на безкрайния син хоризонт пред очите ни и усещаме финия пясък под краката си.
Нищо не повдига настроението така, както една дълга разходка в парка – особено през лятото, когато градът е по-тих, времето тече с различна скорост, а дърветата ни приютяват под прохладната си сянка.
Всеки от нас се нуждае от малко разнообразие понякога. От нови преживявания и различни култури, от непознати вкусове, радост и гостоприемство, което просто ни стопля отвътре.
Най-бързият начин да стигнем до морето не е нито с кола, нито със самолет – трябва ни само свежа морска храна, която ни пренася на брега още с първата хапка.
Лятото никога не пита – пристига с гръм и трясък, завладява града с горещините си, а ние се спасяваме както можем. Екипираме се с плажна чанта, любим бански и слънчеви очила и нетърпеливо потегляме право към най-близкия басейн в града.
Лятото е не просто сезон, а състояние на духа. Леко и лежерно, без капчица тревога и напрежение – така го обичаме. Всичко се движи по-бавно – сутрините, градът, трафикът по улиците.
Всеки от нас има нужда от малко разнообразие понякога. От нови преживявания и различни култури, от непознати вкусове, радост и гостоприемство, което просто ни стопля отвътре.
Докато дните в града стават все по-безмилостно горещи, в ума ни витае само една-единствена мисъл – за бленувана прохлада, удобен шезлонг и неустоим коктейл, по възможност с много лед.
Винаги сме в настроение за добра храна. Дори в онези дни, когато нямаме възможността да отидем на ресторант, нито времето да си приготвим нещо за хапване, пак заслужаваме да се поглезим с качествена, свежа и вкусна храна.
Когато температурите се покачат, часовниците сякаш внезапно забавят хода и стрелките си. Дните се разтягат и удължават, изпълват се със златна светлина и навяват соления аромат на море.
Във всеки град има едни ъгълчета, които не можеш да откриеш никъде на картата. Не можеш да ги видиш, нито дори да ги опишеш подобаващо – трябва да ги усетиш.
След дълго чакане и сякаш безкрайни дъждове, първият летен месец най-сетне официално е тук. И както винаги пристига с пълна пара – с ярко слънце, което ни стопля отвътре и свобода, каквато само юни може да ни донесе.
Лятото е време за бягство от града – да се скрием някъде далеч от жегата, шума, задачите, дори реалността. И едва ли има по-подходящо място за това от една чаровна, уютна, гостоприемна хижа в планината.
Истинският дом е много повече от просто четири стени и покрив. Той е усещане – на уют в края на дълъг ден, тишина и спокойствие със сутрешното кафе или на смях от сърце с любими хора и споделени мигове край масата.
Офисът за нас отдавна не се състои от просто четири стени и кафемашина. Вече всички се нуждаем от нещо повече в работните си дни – от вдъхновяваща атмосфера, уют, творческа енергия и най-вече усещане за колективност, за принадлежност.
Лятото никога не пита – пристига с гръм и трясък, завладява града с горещините си, а ние се спасяваме както можем. Екипираме се с плажна чанта, любим бански и слънчеви очила и нетърпеливо потегляме право към най-близкия басейн в града.
Най-бързият начин да стигнем до морето не е нито с кола, нито със самолет – трябва ни само свежа морска храна, която ни пренася на брега още с първата хапка.
Лятото е не просто сезон, а състояние на духа. Леко и лежерно, без капчица тревога и напрежение – така го обичаме. Всичко се движи по-бавно – сутрините, градът, трафикът по улиците.
Нищо не повдига настроението така, както една дълга разходка в парка – особено през лятото, когато градът е по-тих, времето тече с различна скорост, а дърветата ни приютяват под прохладната си сянка.
Всеки от нас се нуждае от малко разнообразие понякога. От нови преживявания и различни култури, от непознати вкусове, радост и гостоприемство, което просто ни стопля отвътре.
След дълго чакане и сякаш безкрайни дъждове, първият летен месец най-сетне официално е тук. И както винаги пристига с пълна пара – с ярко слънце, което ни стопля отвътре и свобода, каквато само юни може да ни донесе.
Лятото е време за бягство от града – да се скрием някъде далеч от жегата, шума, задачите, дори реалността. И едва ли има по-подходящо място за това от една чаровна, уютна, гостоприемна хижа в планината.
Истинският дом е много повече от просто четири стени и покрив. Той е усещане – на уют в края на дълъг ден, тишина и спокойствие със сутрешното кафе или на смях от сърце с любими хора и споделени мигове край масата.
Всеки от нас има нужда от малко разнообразие понякога. От нови преживявания и различни култури, от непознати вкусове, радост и гостоприемство, което просто ни стопля отвътре.
В разгара на лятото можем да мечтаем само за едно – морето. Как се наслаждаваме на безкрайния син хоризонт пред очите ни и усещаме финия пясък под краката си.
Когато температурите се покачат, часовниците сякаш внезапно забавят хода и стрелките си. Дните се разтягат и удължават, изпълват се със златна светлина и навяват соления аромат на море.
Във всеки град има едни ъгълчета, които не можеш да откриеш никъде на картата. Не можеш да ги видиш, нито дори да ги опишеш подобаващо – трябва да ги усетиш.
Офисът за нас отдавна не се състои от просто четири стени и кафемашина. Вече всички се нуждаем от нещо повече в работните си дни – от вдъхновяваща атмосфера, уют, творческа енергия и най-вече усещане за колективност, за принадлежност.
Докато дните в града стават все по-безмилостно горещи, в ума ни витае само една-единствена мисъл – за бленувана прохлада, удобен шезлонг и неустоим коктейл, по възможност с много лед.
Винаги сме в настроение за добра храна. Дори в онези дни, когато нямаме възможността да отидем на ресторант, нито времето да си приготвим нещо за хапване, пак заслужаваме да се поглезим с качествена, свежа и вкусна храна.
Последните дни на август винаги неусетно ни изненадват – лекият хлад рано сутрин, първите паднали листа по улиците, тихата носталгия, която се носи из въздуха.
Богатата винена карта на София крие безброй интересни места – барове, магазини и ресторанти, в които всеки любител се чувства като у дома си.
Последните дни на август винаги неусетно ни изненадват – лекият хлад рано сутрин, първите паднали листа по улиците, тихата носталгия, която се носи из въздуха.
Едва ли има нещо по-приятно от почивка в планината – тишина, прохлада и безкрайно спокойствие, каквото рядко можем да намерим в града.
В разгара на лятото можем да мечтаем само за едно – морето. Как се наслаждаваме на безкрайния син хоризонт пред очите ни и усещаме финия пясък под краката си.
Нищо не повдига настроението така, както една дълга разходка в парка – особено през лятото, когато градът е по-тих, времето тече с различна скорост, а дърветата ни приютяват под прохладната си сянка.
Всеки от нас се нуждае от малко разнообразие понякога. От нови преживявания и различни култури, от непознати вкусове, радост и гостоприемство, което просто ни стопля отвътре.
Най-бързият начин да стигнем до морето не е нито с кола, нито със самолет – трябва ни само свежа морска храна, която ни пренася на брега още с първата хапка.
Лятото никога не пита – пристига с гръм и трясък, завладява града с горещините си, а ние се спасяваме както можем. Екипираме се с плажна чанта, любим бански и слънчеви очила и нетърпеливо потегляме право към най-близкия басейн в града.
Лятото е не просто сезон, а състояние на духа. Леко и лежерно, без капчица тревога и напрежение – така го обичаме. Всичко се движи по-бавно – сутрините, градът, трафикът по улиците.
Всеки от нас има нужда от малко разнообразие понякога. От нови преживявания и различни култури, от непознати вкусове, радост и гостоприемство, което просто ни стопля отвътре.
Докато дните в града стават все по-безмилостно горещи, в ума ни витае само една-единствена мисъл – за бленувана прохлада, удобен шезлонг и неустоим коктейл, по възможност с много лед.
Винаги сме в настроение за добра храна. Дори в онези дни, когато нямаме възможността да отидем на ресторант, нито времето да си приготвим нещо за хапване, пак заслужаваме да се поглезим с качествена, свежа и вкусна храна.
Когато температурите се покачат, часовниците сякаш внезапно забавят хода и стрелките си. Дните се разтягат и удължават, изпълват се със златна светлина и навяват соления аромат на море.
Във всеки град има едни ъгълчета, които не можеш да откриеш никъде на картата. Не можеш да ги видиш, нито дори да ги опишеш подобаващо – трябва да ги усетиш.
Лято е! За нас, възрастните, това е просто обикновен сезон, в който все още се налага да ходим на работа и да вършим ежедневните си задачи.
След дълго чакане и сякаш безкрайни дъждове, първият летен месец най-сетне официално е тук. И както винаги пристига с пълна пара – с ярко слънце, което ни стопля отвътре и свобода, каквато само юни може да ни донесе.
Лятото е време за бягство от града – да се скрием някъде далеч от жегата, шума, задачите, дори реалността. И едва ли има по-подходящо място за това от една чаровна, уютна, гостоприемна хижа в планината.
Едно от най-вълнуващите пътешествия, които можем да си подарим, е посещението на добър ресторант с интернационална кухня.
Истинският дом е много повече от просто четири стени и покрив. Той е усещане – на уют в края на дълъг ден, тишина и спокойствие със сутрешното кафе или на смях от сърце с любими хора и споделени мигове край масата.
Офисът за нас отдавна не се състои от просто четири стени и кафемашина. Вече всички се нуждаем от нещо повече в работните си дни – от вдъхновяваща атмосфера, уют, творческа енергия и най-вече усещане за колективност, за принадлежност.
