Последните дни на август винаги неусетно ни изненадват – лекият хлад рано сутрин, първите паднали листа по улиците, тихата носталгия, която се носи из въздуха.
В разгара на лятото можем да мечтаем само за едно – морето. Как се наслаждаваме на безкрайния син хоризонт пред очите ни и усещаме финия пясък под краката си.
Нищо не повдига настроението така, както една дълга разходка в парка – особено през лятото, когато градът е по-тих, времето тече с различна скорост, а дърветата ни приютяват под прохладната си сянка.
Всеки от нас се нуждае от малко разнообразие понякога. От нови преживявания и различни култури, от непознати вкусове, радост и гостоприемство, което просто ни стопля отвътре.
Най-бързият начин да стигнем до морето не е нито с кола, нито със самолет – трябва ни само свежа морска храна, която ни пренася на брега още с първата хапка.
Лятото никога не пита – пристига с гръм и трясък, завладява града с горещините си, а ние се спасяваме както можем. Екипираме се с плажна чанта, любим бански и слънчеви очила и нетърпеливо потегляме право към най-близкия басейн в града.
Лятото е не просто сезон, а състояние на духа. Леко и лежерно, без капчица тревога и напрежение – така го обичаме. Всичко се движи по-бавно – сутрините, градът, трафикът по улиците.
Всеки от нас има нужда от малко разнообразие понякога. От нови преживявания и различни култури, от непознати вкусове, радост и гостоприемство, което просто ни стопля отвътре.
Докато дните в града стават все по-безмилостно горещи, в ума ни витае само една-единствена мисъл – за бленувана прохлада, удобен шезлонг и неустоим коктейл, по възможност с много лед.
Винаги сме в настроение за добра храна. Дори в онези дни, когато нямаме възможността да отидем на ресторант, нито времето да си приготвим нещо за хапване, пак заслужаваме да се поглезим с качествена, свежа и вкусна храна.
Когато температурите се покачат, часовниците сякаш внезапно забавят хода и стрелките си. Дните се разтягат и удължават, изпълват се със златна светлина и навяват соления аромат на море.
Във всеки град има едни ъгълчета, които не можеш да откриеш никъде на картата. Не можеш да ги видиш, нито дори да ги опишеш подобаващо – трябва да ги усетиш.
След дълго чакане и сякаш безкрайни дъждове, първият летен месец най-сетне официално е тук. И както винаги пристига с пълна пара – с ярко слънце, което ни стопля отвътре и свобода, каквато само юни може да ни донесе.
Лятото е време за бягство от града – да се скрием някъде далеч от жегата, шума, задачите, дори реалността. И едва ли има по-подходящо място за това от една чаровна, уютна, гостоприемна хижа в планината.
Истинският дом е много повече от просто четири стени и покрив. Той е усещане – на уют в края на дълъг ден, тишина и спокойствие със сутрешното кафе или на смях от сърце с любими хора и споделени мигове край масата.
Офисът за нас отдавна не се състои от просто четири стени и кафемашина. Вече всички се нуждаем от нещо повече в работните си дни – от вдъхновяваща атмосфера, уют, творческа енергия и най-вече усещане за колективност, за принадлежност.
Лятото никога не пита – пристига с гръм и трясък, завладява града с горещините си, а ние се спасяваме както можем. Екипираме се с плажна чанта, любим бански и слънчеви очила и нетърпеливо потегляме право към най-близкия басейн в града.
Лятото е не просто сезон, а състояние на духа. Леко и лежерно, без капчица тревога и напрежение – така го обичаме. Всичко се движи по-бавно – сутрините, градът, трафикът по улиците.
Най-бързият начин да стигнем до морето не е нито с кола, нито със самолет – трябва ни само свежа морска храна, която ни пренася на брега още с първата хапка.
Нищо не повдига настроението така, както една дълга разходка в парка – особено през лятото, когато градът е по-тих, времето тече с различна скорост, а дърветата ни приютяват под прохладната си сянка.
Лятото е време за бягство от града – да се скрием някъде далеч от жегата, шума, задачите, дори реалността. И едва ли има по-подходящо място за това от една чаровна, уютна, гостоприемна хижа в планината.
Всеки от нас се нуждае от малко разнообразие понякога. От нови преживявания и различни култури, от непознати вкусове, радост и гостоприемство, което просто ни стопля отвътре.
След дълго чакане и сякаш безкрайни дъждове, първият летен месец най-сетне официално е тук. И както винаги пристига с пълна пара – с ярко слънце, което ни стопля отвътре и свобода, каквато само юни може да ни донесе.
Във всеки град има едни ъгълчета, които не можеш да откриеш никъде на картата. Не можеш да ги видиш, нито дори да ги опишеш подобаващо – трябва да ги усетиш.
Истинският дом е много повече от просто четири стени и покрив. Той е усещане – на уют в края на дълъг ден, тишина и спокойствие със сутрешното кафе или на смях от сърце с любими хора и споделени мигове край масата.
В разгара на лятото можем да мечтаем само за едно – морето. Как се наслаждаваме на безкрайния син хоризонт пред очите ни и усещаме финия пясък под краката си.
Всеки от нас има нужда от малко разнообразие понякога. От нови преживявания и различни култури, от непознати вкусове, радост и гостоприемство, което просто ни стопля отвътре.
Когато температурите се покачат, часовниците сякаш внезапно забавят хода и стрелките си. Дните се разтягат и удължават, изпълват се със златна светлина и навяват соления аромат на море.
Офисът за нас отдавна не се състои от просто четири стени и кафемашина. Вече всички се нуждаем от нещо повече в работните си дни – от вдъхновяваща атмосфера, уют, творческа енергия и най-вече усещане за колективност, за принадлежност.
Докато дните в града стават все по-безмилостно горещи, в ума ни витае само една-единствена мисъл – за бленувана прохлада, удобен шезлонг и неустоим коктейл, по възможност с много лед.
Винаги сме в настроение за добра храна. Дори в онези дни, когато нямаме възможността да отидем на ресторант, нито времето да си приготвим нещо за хапване, пак заслужаваме да се поглезим с качествена, свежа и вкусна храна.
Последните дни на август винаги неусетно ни изненадват – лекият хлад рано сутрин, първите паднали листа по улиците, тихата носталгия, която се носи из въздуха.
Богатата винена карта на София крие безброй интересни места – барове, магазини и ресторанти, в които всеки любител се чувства като у дома си.
Последните дни на август винаги неусетно ни изненадват – лекият хлад рано сутрин, първите паднали листа по улиците, тихата носталгия, която се носи из въздуха.
Едва ли има нещо по-приятно от почивка в планината – тишина, прохлада и безкрайно спокойствие, каквото рядко можем да намерим в града.
В разгара на лятото можем да мечтаем само за едно – морето. Как се наслаждаваме на безкрайния син хоризонт пред очите ни и усещаме финия пясък под краката си.
Нищо не повдига настроението така, както една дълга разходка в парка – особено през лятото, когато градът е по-тих, времето тече с различна скорост, а дърветата ни приютяват под прохладната си сянка.
Всеки от нас се нуждае от малко разнообразие понякога. От нови преживявания и различни култури, от непознати вкусове, радост и гостоприемство, което просто ни стопля отвътре.
Най-бързият начин да стигнем до морето не е нито с кола, нито със самолет – трябва ни само свежа морска храна, която ни пренася на брега още с първата хапка.
Лятото никога не пита – пристига с гръм и трясък, завладява града с горещините си, а ние се спасяваме както можем. Екипираме се с плажна чанта, любим бански и слънчеви очила и нетърпеливо потегляме право към най-близкия басейн в града.
Лятото е не просто сезон, а състояние на духа. Леко и лежерно, без капчица тревога и напрежение – така го обичаме. Всичко се движи по-бавно – сутрините, градът, трафикът по улиците.
Всеки от нас има нужда от малко разнообразие понякога. От нови преживявания и различни култури, от непознати вкусове, радост и гостоприемство, което просто ни стопля отвътре.
Докато дните в града стават все по-безмилостно горещи, в ума ни витае само една-единствена мисъл – за бленувана прохлада, удобен шезлонг и неустоим коктейл, по възможност с много лед.
Винаги сме в настроение за добра храна. Дори в онези дни, когато нямаме възможността да отидем на ресторант, нито времето да си приготвим нещо за хапване, пак заслужаваме да се поглезим с качествена, свежа и вкусна храна.
Когато температурите се покачат, часовниците сякаш внезапно забавят хода и стрелките си. Дните се разтягат и удължават, изпълват се със златна светлина и навяват соления аромат на море.
Във всеки град има едни ъгълчета, които не можеш да откриеш никъде на картата. Не можеш да ги видиш, нито дори да ги опишеш подобаващо – трябва да ги усетиш.
Лято е! За нас, възрастните, това е просто обикновен сезон, в който все още се налага да ходим на работа и да вършим ежедневните си задачи.
След дълго чакане и сякаш безкрайни дъждове, първият летен месец най-сетне официално е тук. И както винаги пристига с пълна пара – с ярко слънце, което ни стопля отвътре и свобода, каквато само юни може да ни донесе.
Лятото е време за бягство от града – да се скрием някъде далеч от жегата, шума, задачите, дори реалността. И едва ли има по-подходящо място за това от една чаровна, уютна, гостоприемна хижа в планината.
Едно от най-вълнуващите пътешествия, които можем да си подарим, е посещението на добър ресторант с интернационална кухня.
Истинският дом е много повече от просто четири стени и покрив. Той е усещане – на уют в края на дълъг ден, тишина и спокойствие със сутрешното кафе или на смях от сърце с любими хора и споделени мигове край масата.
Офисът за нас отдавна не се състои от просто четири стени и кафемашина. Вече всички се нуждаем от нещо повече в работните си дни – от вдъхновяваща атмосфера, уют, творческа енергия и най-вече усещане за колективност, за принадлежност.
