МОН с готови изисквания за придобиване на научни степени и длъжности

МОН получи предложения за конкретни изисквания от 37 висши училища, БАН, Съюза на учените в България и други. Те бяха обобщени поотделно за всяко професионално направление и публикувани на сайта на министерството като допълнителна информация към оповестения преди месец проект за ЗРАС.

В публикуваните предложения не са включени изисквания за професионално направление „Право“, както и за някои специалности, свързани с националната култура и идентичност. Поради своята специфика те изискват по-задълбочено обсъждане и различен подход. В някои направления е възможно да се поставят диференцирани изисквания за различни специалности, които отразяват най-добре тяхната специфика.

Предварителният вариант на минимални изисквания цели да предизвика широко обществено обсъждане сред научната и преподавателска общност за характера на минималните изисквания, които най-добре отразяват спецификите на различните професионални направления и научни области. Това не са крайни решения, а само основа за публичното обсъждане на минималните изисквания, тъй като конкретните им параметри ще се обсъждат едва след приемане на предлаганите промени в ЗРАС.

Според проектозакона за ЗРАС учен, който не покрива минималните изисквания, няма да бъде допускан до оценяване. Всеки университет може да определи и допълнителни критерии за своите кандидати. На показателите трябва да отговарят и членовете на научните журита.

За да станеш професор по „Педагогика на обучението по…“ например ще се изискват общо 20 публикации. В това число влизат поне 10 статии в реферирани и/или индексирани издания. Освен това са необходими 10 цитирания от други автори в подобен тип издания. Кандидатът трябва да има най-малко една авторска монография и да е ръководил успешно защитил докторант. Изискват се четири участия в научни или организационни комитети на международни конференции. Необходимо е още кандидатът за професор да е ръководил или участвал в четири успешно приключили проекта в съответната област.

За професорска длъжност в областта на информатиката и компютърните науки също се изискват 20 публикации, но статиите в реферирани и/или индексирани издания трябва да са 15. Толкова е необходимо да са и цитиранията от други автори. Три от публикациите трябва да са в списание с импакт фактор. Друг критерий предвижда кандидатът за професор по информатика да е изнесъл поне 15 доклада на научни конференции. Необходимо е също да е ръководил или участвал в шест успешно завършили проекта в своята област, да има един защитил докторант, както и да е участвал в три научни или организационни комитета на международни конференции.

Денков: Едва 2.8% от ОП “Наука и образование за интелигентен растеж” са разплатени

Едва 2.8% от бюджета на Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж” са разплатени до момента. Това за...

Прочети повече

В сферата на машинното инженерство също се изискват 20 публикации, но цитиранията трябва да бъдат 30. От тях 18 трябва да бъдат направени в списания с импакт фактор.

Сред предложенията от научните организации има и други, които биха могли да залегнат в крайния вариант на критериите. Едно от тях е например наукометричните изисквания за кандидатите в университетите да са с около 20 на сто по-ниски за сметка на увеличени показатели за преподавателска дейност.

Друга идея е да бъде създадена формула за взаимозаменяемост на някои показатели в дадено направление. Например една монография, студия или патент да се приравняват на определен брой публикации в реферирани и/или индексирани издания. Предлага се също за главен асистент да остане само изискването за наличие на докторска степен.

Учените предлагат минималните изисквания за хуманитарните и обществени науки да бъдат въведени с по-дълъг преходен период, предвид по-късното навлизане на наукометричните показатели в тези направления. Предлага се за тях да се използва базата данни ERIH наред с Web of Science или SCOPUS.

Ако проектът за изменение на ЗРАС бъде приет, министърът на образованието и науката ще осъществява административен контрол върху прилагането на минималните национални изисквания. Това не противоречи на автономията на висшите училища, тъй като окончателните решения ще се вземат от факултетните съвети, както и досега. Ако обаче се окаже, че някоя научна организация системно нарушава процедурите и не прилага тези критерии, министърът може да поиска отнемането на институционалната акредитация на университета или на акредитацията на докторските програми на съответния институт.