България настоява за събиране на доказателства за обстоятелствата около ударите с дронове по два кораба в Черно море, при които загинаха моряци. Страната ни търси подкрепа от съюзниците си и работи с партньорите от НАТО и Европейския съюз за укрепване на сигурността в региона. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова в интервю, в което коментира и възможностите за прекратяване на военните действия в Украйна, отношенията с Русия и Северна Македония, както и позицията на България по бюджета на Европейския съюз.
България настоява за доказателства за дроновете в Черно море
По думите на Петрова България не е забавила реакцията си, а се опитва да изясни всички обстоятелства около инцидентите. „Не мисля, че България изчаква дълго. Спомняте си всички това, което се случи в Лайпциг. Ако погледнете назад във времето, инцидентът се случи на 4 август, а беше оповестено от властите в Германия кой е извършителят на 1 септември. Тоест имаше почти четири седмици между случилото се и реакцията. Така че мисля, че тук е абсолютно нормален процес, в който се опитваме да разберем всички обстоятелства“, заяви външният министър.
Още: Мир в Украйна, мир в Черно море: Тръмп отстъпва на Путин, Путин не отстъпва за нищо (ОБЗОР - ВИДЕО)
Тя подчерта, че България е готова да работи със съюзниците си за изясняване на случая. „И сме много открити, защото, ако не бяхме открити, нямаше така да изразим готовност всички наши съюзници и партньори да съдействат в процеса. Очевидно това се случва и тук съм благодарна на нашите съюзници, че се отзоваха“, посочи Петрова.
По повод случая с дрон, паднал край Констанца, чийто произход румънският президент определи като руски, министърът заяви, че не са представени доказателства, които да потвърждават това твърдение. „Не мисля, че са дали каквито и да било доказателства, че е руски. В същото време президентът извикал ли е руския посланик, предприели ли са някакви дипломатически действия, или показни, или са доказателства“, коментира тя. Петрова обясни, че подходът на българското правителство е да изисква доказателства, преди да прави категорични заключения.
„Беше много ясно казано от премиера още от самото начало, че нашият подход е такъв, в който изискваме доказателства. Иначе и той, и аз много ясно казахме каква би била логиката на войната. Но в случая доказателствата са основното нещо, което ни е необходимо. И правим всичко възможно, така че да ги имаме възможно най-бързо“, заяви външният министър.
Тя коментира и решението руският посланик Елеонора Митрофанова да бъде приета от премиера, вместо да бъде извикана в Министерството на външните работи. „Не мисля, че е било тържествено. Както знаете, аз също присъствах на срещата. Всъщност това е акт на много голямо ниво на сериозност, което правителството вижда в това, което се е случило. Фактът, че е приета и извикана от премиера, означава, че наистина приема случая с високо ниво на сериозност“, посочи Петрова.
Какви мерки се предприемат за сигурността в Черно море?
Външният министър заяви, че координацията с Турция и Румъния не се ограничава само до дипломатическите разговори. Тя е провела разговори с колегите си от двете страни, министърът на отбраната също работи по темата, а премиерът е разговарял с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
По думите ѝ България е отправила конкретни искания за технически способности и ресурси, от които има нужда по линия на Министерството на отбраната. Петрова посочи, че подкрепа е заявила и Франция. По време на посещението си в България френският външен министър е потвърдил готовността на страната си да съдейства, включително на техническо ниво. „Така че да, отвъд дипломацията има и чисто по линия на Министерството на отбраната, по линия на Министерството на транспорта“, обясни тя.
Още: FT: Черно море се превърна в най-опасния корабен маршрут в света
На въпрос кой може да гарантира, че няма да има нови инциденти с дронове в Черно море, Петрова уточни, че дори противодроновите системи не могат да осигурят абсолютна защита. „Не искам да коментирам точно техническите елементи, но това, което чувам от специалистите по въпроса, е, че дори антидрон системите никога не могат напълно да ни гарантират“, заяви министърът. Според нея прекратяването на военните действия в Украйна само по себе си няма да гарантира сигурността в Черно море, но може да бъде първа стъпка към постигането на тази цел. Тя посочи, че в дипломатическите усилия на САЩ, Украйна и Русия се обсъждат поетапни действия за прекратяване на огъня, включително в областта на енергийната инфраструктура и в Черно море.
„Това е абсолютно нормален етап от постигането на крайната цел, която е спирането на военните действия изобщо в Украйна и спирането на войната“, каза Петрова. По думите ѝ е необходимо страните да седнат на масата за преговори и да определят конкретни параметри за следващите стъпки.
Министърът отбеляза, че Европа постепенно започва да играе по-активна роля в дипломатическите усилия. „Защото досега инициативата беше предимно на Съединените щати и това, което ние винаги призовавахме, е Европа да бъде много по-активна. Виждате, че диалогът започва да се нормализира като готовност за такъв. Дали той ще доведе до последващите действия? Важното е, че е започнат“, посочи тя. Като положителни стъпки Петрова открои и започналите контакти между европейски представители и Русия, включително срещата между външните министри на Германия и Русия.
Какво ще представлява Черноморският център във Варна и Констанца?
Петрова коментира и инициативата за създаване на център за наблюдение и анализ на рисковете в Черно море, в който ще участват България и Румъния. По думите ѝ още в началото на работата на правителството е било постигнато съгласие с румънската страна за общ подход към реализирането на проекта. България ще участва чрез Военноморското училище във Варна, а румънската страна – чрез свои структури в Констанца.
„Това не е военен център по линия на НАТО, а е инициатива по линия на Европейския съюз“, уточни външният министър. Тя обясни, че центърът ще събира и анализира информация за различни заплахи в региона. От българска страна ще се работи по наблюдението на хибридни заплахи, въздействието върху околната среда и киберсигурността. Румънската страна ще се съсредоточи и върху наблюдението на подводните кабели и част от енергийната инфраструктура. „Така че по-скоро той ще придобива данни за състоянието и възможните заплахи в Черно море“, заяви Петрова.
Според нея за успешното реализиране на проекта е необходимо той да получи адекватно финансиране в следващата финансова рамка на Европейския съюз, както и да бъде добре интегриран в съществуващите механизми на ЕС и НАТО. Министърът изрази признателност към Военноморското училище във Варна за готовността му да участва в инициативата. „Видяхме, че Българското военноморско училище във Варна всъщност има много голям капацитет, много голяма експертиза и готовност, и амбиции. Аз тук наистина ги поздравявам за готовността им да се включат в този проект, да покажат, че България има голяма добавена стойност там“, каза тя.
Каква е позицията на България за войната в Украйна?
В интервюто Петрова защити позицията на правителството, че дипломатическите усилия трябва да бъдат засилени, за да се стигне до прекратяване на военните действия в Украйна. „Позицията е такава, че досега дипломацията не беше използвана достатъчно активно и достатъчно адекватно, не беше използвана особено с активното участие на Европа. Смятаме, че тя трябва да бъде основният фокус на нашите усилия, така че да спрем продължаването на военните действия“, заяви тя.
Министърът подчерта, че според нея това е позиция, съобразена с настоящата ситуация, а не крайна или необичайна. На въпрос дали българската позиция може да бъде обобщена като призив единствено за преговори, без ясно разграничаване между агресор и жертва и без оказване на помощ на Украйна, Петрова отхвърли подобно тълкуване. „Не мисля, че това е правилно обобщение. В случая има огромен фокус върху назоваването. Забелязвам, че хората се делят на лагери върху това кой каква дума използва. А на практика – кой какво прави“, коментира тя.
По думите ѝ въпросът е какви конкретни действия могат да бъдат предприети отвъд определенията и политическите спорове. Петрова уточни, че България не предоставя военна помощ на Украйна, но страната ни може да съдейства в други области, от които Киев има нужда. „Украйна иска от нас помощ по линия на енергетиката, всякакъв вид инфраструктура, която може да им помогне, генератори, всякакъв вид помощ, която ще им е необходима за следващия сезон“, посочи тя.
Министърът допълни, че България може да има ключова роля за енергийната сигурност на Украйна заради позицията си на транзитна страна и възможностите за доставка на природен газ чрез съществуващата инфраструктура. По думите ѝ основният приоритет за Киев в момента е да бъде осигурено необходимото за следващия зимен сезон.
Петрова отрече България да води две външни политики
Външният министър коментира и критиките към правителството заради различни декларации и изявления, свързани с Украйна, включително случаи, в които български представители не са се присъединявали към определени текстове. Според нея опозицията насочва вниманието към формулировки и подписани документи, вместо към реалните действия на държавата. „Мисля, че много умело опозицията фокусира вниманието на хората върху декларации, изявления, защото дотам се опира в тяхното желание. Смятам, че най-важното е какво се прави. И тук България много ясно има своята позиция – какво дава и какво не дава“, заяви Петрова.
Тя отрече страната ни да води две различни външни политики. „Няма двойна практика. Каквото говорим навън, където се присъединим, и тук сме. Да, България е част от европейската политика и България формира своите позиции като част от европейската политика, но има право в национално качество също да има и различия в своите позиции там, където е възможно“, обясни министърът.
Още: Румъния с твърда позиция: С НАТО и ЕС ще неутрализираме всяка заплаха в Черно море
По думите ѝ националната позиция се формира и изразява чрез решенията на Министерския съвет, които са публично достъпни. В отговор на въпросите за посещението на високопоставен украински представител в България Петрова подчерта, че срещите между представители на властта не винаги трябва да бъдат обявявани предварително. Тя отхвърли твърденията, че България е изолирана от Украйна, като посочи, че премиерът се е срещал публично два пъти с украинския президент. Според външния министър фокусът трябва да бъде върху усилията за прекратяване на войната, а не върху споровете кой каква декларация е подписал. „Търсенето на това кой каква декларация е подписал, не е подкрепил, не води до край на военните действия и не помага на българския народ“, заяви тя.
Петрова определи като отклоняване на вниманието дебатите, които според нея не допринасят за реалното решаване на проблемите.
Каква е българската позиция за бюджета на ЕС?
В интервюто беше засегнат и въпросът за следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз и за това дали по-малкият бюджет би бил по-изгоден за България заради по-ниската вноска на страната ни.
Още: След атаките в Черно море: Подготвя се мораториум върху ударите по търговски кораби
Петрова обясни, че България е нетен получател на средства от ЕС, но при определянето на бюджета трябва да се отчита както размерът на финансирането, което страната получава, така и нейният принос. „Да, България е нетен получател от Европейския съюз, така че по-голяма сума на бюджета означава по-голям принос и за България, но и по-голяма вноска. При нас важен е балансът“, заяви тя. Министърът уточни, че изказването ѝ за размера на бюджета е било свързано с конкретно предложение, което се разглежда в момента, и с необходимостта да се оцени съотношението между приходите и разходите за България. „По принцип изказването на вицепремиера, разбира се, е, че по-голям бюджет е по-добре за България, но е важно и какъв процент ние ще отдаваме в повече. Именно затова в нашата позиция настояваме за по-балансиран бюджет“, обясни Петрова. Тя подчерта, че позицията на страната е ясно формулирана в решенията на Министерския съвет и отрече да има разнобой между представителите на правителството по този въпрос.
