X
 
 

Студент: СУ е дупка, в която загубих 4 години от живота си

24827 19
photo of Студент: СУ е дупка, в която загубих 4 години от живота си
Текст на български студент, завършил Софийски университет и публикуван в Offnews, стана хит в интернет днес. В него Калоян Константинов разказва за премеждията си в специалността "Връзки с обществеността" по време на бакалавърската си степен, а публикацията му е по повод новината, че СУ не успя да запълни цели 850 бройки от кандидат-студентската си кампания, включително за престижни специалности. Ето какво написа Константинов:

"Статията, че дори след трето класиране в СУ има стотици незаети места и университетът обяви, че ще приема жадно куцо и сакато, не ме изненада, но най-сетне ме накара да разкажа за своите премеждия с ВУЗ-а. Ако не ви се чете докрая, запомнете само това: Никога не следвайте в български университет, изучете се в чужбина и се върнете! Но, ако все пак имате една цигара време, моля:

Годината е 2012, дръзко отхвърлям идеята да следвам в чужбина, защото за мен Софийският университет винаги е бил Светая Светих на образованието, дори вече не помня защо: дали заради криворазбрано родолюбство, или толкова ми е разбирала главата. Приеха ме с първо желание Връзки с обществеността („престижна специалност“) във Факултета по журналистика и масова комуникация, а конспектът пращеше от гръмки обещания, че ще науча широк спектър от дисциплини – от ВО и реклама, през журналистика и социология, до психология и т.н.

Червените лампички замигаха, когато на първата ни изобщо лекция с „доайена“ на PR-а у нас – Здравко Райков – ни беше казано, че по предмета ще трябва да учим само от неговите книги, които той услужливо може да ни продаде. Те бяха общо 5 на брой за около 70-80 лв., а курсът малко над 60 души, повечето от които си ги закупиха. Аз обаче не бях сред тях, тъй като две от книгите, които той се опита да ни пробута, бяха озаглавени „Вино за здраве“ и „Сън за здраве“ и нямаха нищо общо с предмета.

През следващите седмици потресът ми от правописната, пунктуационна и техническа грамотност на различните преподаватели растеше обратнопропорционално на актуалността на техните лекции, които дори преди 20 години е било комплимент да наречеш „овехтели“. По Компютърно-опосредствена комуникация (КОК, голям майтап, знам) учехме по учебник от 90-те години на миналия век, в който се казваше, че “chat rooms” са бъдещето на интернет комуникацията.

По Писане за ВО имахме графа как се пускат телеграми, по Редактиране ни изпитваха на коректорски знаци, нещо, което след скромните ми 6 години като журналист още не съм видял да се ползва дори в чужбина.

СУ търси студенти: Цели 850 места останаха незаети

850 са местата, останали незаети след трите класирания в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за следващата учебна ...

Това обаче не беше особено голяма болка за умиране, тъй като в много от случаите преподавателите дори не се появяваха за лекции, а когато го правеха, от предвидените 3-4 часа стояхме един, пряко сили два, след което отвисявахме няколко часа по кафетата до следващата лекция, ако изобщо се проведеше. Така още в началото, след като две поредни седмици 60 души бихме път за лекция, на която Райков просто не се появи и дори не си направи труда да предупреди, аз спрях да ходя. Подобни примери бол; Георги Лозанов повече от веднъж не се вясна на лекция, а на самия изпит дойде, написа темите на дъската и си тръгна с думите, като сме готови, да съберем листовете си на един чин и той щял да се върне в някой неопределен момент в бъдещето, за да ги събере.

Комуникацията с повечето преподаватели беше само теория: телефон не можеш да намериш, на електронната си поща рядко отговаряха, а приемното им време беше по-скоро пожелателно. Аз дори подозирам, че част от тях не можеха да боравят добре с техника, след като поне два пъти наблюдавах различни лектори да стигат до ръба на отчаянието в опит да включат лаптопа си или проектора. А тези, които все пак успяваха, не впечатляваха с PowerPoint презентациите си на ниво 10-и клас. Но това не бива да ви изненадва, тъй като средната възраст на лекторите сигурно беше 50-60 години. За Бога, Минка Златева и Здравко Райков се познаваха от времето, когато са работили заедно във в. „Работническо дело“. Тук може би започвам да звуча злобно и дребнаво, но няма да се съглася с вас. Да, моите собствени майка и баща не могат да включат компютъра, но те не са преподаватели във Факултета по журналистика и МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ, където се предполага, че да си в крак с технологиите е част от характеристиката.

В тази връзка, намирането на материали, по които да учиш, ставаше почти апокрифно – ще вземеш от някой колега в по-горен курс лекции, ще преснимаш от друг страниците на едно от общо двете копия в цялата страна на едия-коя-си книга, ще надраскаш надве-натри записките, които преподавателят каканиже, гледайки от ръчно написания си лист хартия, нищо, че Гутенберг още през 15-и век е измислил печатането. Практиката в нормалните университети материалите, по които да учиш, да ти бъдат лесно и достъпно предоставени в електронен формат или поне разпечатани и раздадени преди/след лекцията е блян. Вместо това, преди да започне да учи и без това безумните глупости и алабалистики, студентът преминава през приключение в търсенето им, сравнимо с това на Индиана Джоунс, само че в случая Храмът на обречените се нарича Софийски университет.

След ученето, разбира се, идваха изпитите, голяма част от които бяха просто скандални. При страшилището на ФЖМК – Бондиков – никой и досега не може да каже критериите, по които оценяваше. Един колега преписва със слушалка на неговия изпит едно към едно от лекциите по предмета и въпреки това едва получи тройка. Мен ме къса може би 4-5 пъти по общо два предмета. След последната поправка с няколко колеги дори го видяхме как хвърля през прозореца листовете от изпита ни (не се ебавам). Подозрението е, че пишеше оценки за присъствие. Същият беше случаят с Райков, при когото няколко души три години подред предавахме едни и същи курсови работи и всеки път получавахме тройки. Същото беше и при Абаджимарионова, Фъртунова и кой ли още не. Слава на Помагало.ком. Положението беше такова: те ни преподаваха колкото да не заспим, ние учехме колкото да не ни скъсат. След всички премеждия и небивалици последните две години от следването си не стъпих на нито една-единствена лекция, дори на някои изпити не отидох. Към този момент аз и още доста колеги отдавна бяхме загрели накъде отиват нещата и се бяхме ориентирали към професионално развитие. На защитата на дипломната ми работа реших да съм малко по-креативен и вместо PowerPoint да използвам онлайн софтуера Prezi. Видите ли обаче, интернет в залата нямаше. Минутата, в която излязох от защитата, хвърлих всички копия на дипломната си работа в най-близката кофа и си обещах, че кракът ми повече няма да стъпи в български университет като студент.

Дори няма да отварям дума за бумащината и безкрайното редене на всякакви тъпи опашки сякаш сме Зимбабве, а онлайн администрацията е мираж от прогнилия западен капитализъм. За общежитията не мога да говоря, от София съм, но след малкото ми посещения в Студентски съм се къпал с „Мистър Пропър“ и „Райд“. Колкото до колегите... в началото на първи курс проведох анкета за една статия, от която се разбра, че около половината дори не знаеха коя е Людмила Живкова, а няколко откровено не виждаха смисъл от това да се изучава история изобщо.

СУ обяви второто класиране на кандидат-студентите

Вторият етап на класирането на кандидат-студентите в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за учебната 2018/2019 г. ...

Виждате ли, сблъсъкът с цяла учебна система, която сякаш е скроена по най-неудобния начин за студента, арогантните и морално остарели преподаватели, колегите, събрани от кол и въже, след 4 години оставят у теб дълбоко чувство на обида и отчаяние. И знам от мои приятели и роднини, че положението не е по-различно в повечето факултети и специалности на Софийския. Корумпираността на УНСС дори е възпята в песен, а НСА, Господи, НСА каква порнография е. Бедна ми е фантастиката какво е положението в останалите университети и университетчета.

И не е въпрос на пари, пичове и дами, колко струва да си набереш лекциите на компютър и да ги разпратиш до студентите? Колко струва да сканираш нужната глава от книга? Колко му е да пратиш един мейл, че утре няма да проведеш лекцията или да следиш няколко онлайн международни журнала по специалността си, за да не се излагаш като кифладжия? Струва усилието да си вдигнеш глутеус максимуса и да сършиш малко работа, вместо да лежиш на стари лаври, ако бъдем достатъчно щедри и предположим, че такива някога е имало. И ако все пак ще си говорим за пари, нека да попитаме: заслужава ли гореизброеното 20 милиона лева (от общ бюджет на СУ 48 милиона за 2016 г.) в надбавки към заплатите, раздадени само за една година?!? Нима не можеха тия пари да се вкарат в направата на сносен сайт, на нови общежития, оборудване, пропускателна система? Можете ли да си представите какви колосални суми пари са прилапани от администрацията и преподавателското тяло... не, туловище на Софийския за последните 20 години!

И се чудите защо няма достатъчно студенти. Аз се чудя как изобщо има и един студент. Да, попаднах и на преподаватели като Нели Огнянова, Христо Кафтанджиев, Николай Михайлов, Искра Баева, Мария Николова, за които не мога да кажа и една лоша дума и от чиито професионални качества съм останал впечатлен, но дори няколко птички пролет не правят.

Крайно време e да признаем, че царят е гол и да си кажем право, куме, в очи истината, вместо да мълчим гузно, защото всички участваме в заверата. Може би това е една от причините да си мълча досега, защото не е като да съм бил мечтаният студент. Имал съм своите прегрешения и заставам с името си зад тях, затова и си позволих да назова поименно редица преподаватели – както с лошо, така и с добро – за да понесат отговорността за своите дела. За това, че прахосват най-хубавите години в живота на едни деца, за това, че опропастяват бъдещето им с мързела и глупавите си брътвежи, за това, че предават едно от най-отговорните призвания и обричат родината си на гибел. Но и за да признаем, че повечето от нас допринасят със своето мълчаливо съгласие за кочината, в която живеем. Е, аз няма да си мълча повече. На мен ми писна да съм прасе.

Авторът Калоян Константинов е бивш редактор в OFFNews, след като завършва бакалавъра си по ВО в Софийския университет, продължава да следва Близкоизточни науки и политика в Кралския лондонски колеж и Оксфорд, както и да представя страната ни на редица журналистически и политически конференции и форуми в Англия, Шотландия, Германия, Белгия, Египет. В момента работи в Тунис, където преподава на деца и младежи.

Actualno.com

Етикети:

19 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 12 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    Ще вмъкна и аз моя коментар и мнение за висшето образование като система у нас (имам преки и пресни наблюдения), защото сега съм на 32г. и уча второто си висше образование, което разми всичките ми изградени представи от първото висше. Преди 10 г завърших първото си в периода 2004-2008г. Учих тогава в местен университет в Пловдив.Смея да твърдя, че системата беше тежка, изискваща и смачк виж още ›› ваща самочувствието на тогавашния студент.Помня че, бяха мудни пестеливи години за университета нямаше пари за закупуване на посуда и принадлежности по специалността оскъдна апаратура. Споменах апаратура защото съм завършил специалност химия и микробиология и смея да кажа че лабораториите бяха мизерни, караха ни д а икономисваме от реактиви химически вещества за упражнения.Като очите сме си пазели стъкления инвентар колби ,пипети ,петриеви панички , да не счупим нещо ,че после ни ми мъмрех а дори ни заплашваха ,че ще купуваме. Инвентара и апаратурата беше стара с който работихме може би от 70-80 години както и да е бях щастлив студент тогава и беше реално оценяването според капацитета и потребностите на студента,който не можеше прекъсваше.Смея да кажа че преподавателите изискваха да знаеш и се късаха много студент за елементарни незнания по някои определено ненужни дисциплини.Класиранията на кандидат-студентките изпити бяха напрегнати, защото с успех отличен 5,50 можеше трудно да бъдеш избран на първо желание в първо класиране (беше си борба и рев на класиранията, огорчения от погрешно създадени впечатления ,че си издържал изпита добре. Нашето поколение смея да кажа, че беше едно от последните, които имаха някакво уважение, отговорност и отдаденост към ученето и образованието, беше дисциплинирано говоря за тези които записваха да учат висше образование след средно такова, защото всеки беше наясно със себе си и какво иска да излезе от него, на тия които не им с е учеше влизах а в казармата 9мъжете) а другите работеха или се женеха. Преди 4г. започнах ново начинание в живота си и записах второ висше в областта на социалната педагогика и психология, напълно различно от първото ми . Никога не съм бил привърженик на сухата теория и изпитвах известна доза притеснени я като записвах да уча, но бях запален по психологията и социалната педагогика и вярвах ,че това ми се отдава и ще го уча с хъс. Сега съм 4 курс смея да кажа, че ТОТАЛНО ми се разминаха очакванията и страховете с това висше образование, НА КАНДИДАТ-СТУДЕНТКИЯ ИЗПИТ ИЗКАРАХ много добър и треперех че няма да ме вземат защото знам какъв зор имах при първото си кандидатстване преди 14 години. Страхувах се от това да не ме късат пак, че тук ще се иска яко четене то не е като формулите по химия чертаеш ги и обясняваш по тях, а си е материя обемиста. Влизайки в университета (забравих да уточня,че уча във Великотърновски университет) ,задочна форма, попадах в курс който всички са с 10г. и повече по-малки от мен (току-що завършилия випуск за 2015г.) имах късмета че в курса попаднаха още две колежки едната е на моите години, другата е на 54г с тях някак си паснахме по акъл, мислене и поведение и с е обикнахме .Оказа се, че тия малките ми колеги са напълно дезориентирани, нямат елементарни базисни познания от средното образование, за умения да не говорим, но в тях вече се бе формирало самочувствие на можещи и велики. Мина първата сесия в която бях отличник, защото залягах над учебниците (но някак си не изпитах трудност), може би защото вече имах изградена дисциплина да уча, единствено аз от курса бях човек който е учил висше и можех да съпоставям двете образование,след първата година се разочаровах и ще кажа защо. Системата тотално ми разми очакванията за трудност и степен на взискателност и изисквания, както и методика на оценяване. Та мина първата година и си дадох сметка, че наистина уча с огромно желание, полагам усилия, за да бъда изряден и представителен пред преподавателите ,защото отидох наистина с огромна мотивация не просто за да имам тапията. След първи курс видях, че колегите ми тия „малките” имат петици и шестици а, нищо не правят на изпитите даже не се явяват, а изпращат някакви писмени неща по-имейл. Подаряват им се оценки и аз съм все едно приравнен на нивото им. Казах си защо да си давам зор като мога да съм като тях, да не ходя на очни и да не се харча за 20-денъшен престой в Търново ще изпратя една разработка и ще имам минимум 4 защото политиката е такава,че евентуално ако не може д а дойдеш на изпи т преподавателя иска да му изпратиш разработка, но с предупреждението ,че ще ти пише оценка с една единица по-малко от другите защото не с и се явил на изпита на живо .Но някак си съвестта ми не ми позволяваше д а бъда такъв студент, защото съм свикнал винаги да съм на ниво да показвам максимума от себе бе си, не мога да разчитам на милостиня да и пишат 4 или по симпатия оценка, защото са ме харесали . Исках да бъда автентичен ,запомнящ се студент,да не се сливам с масата. Колежката от курса на моите години също беше амбициозна като мен и бяхме на ниво, тя се втрещи и възмути доста вдигна се на протест, че не е нормално това оценяване ,пукаше се от яд, че колегите имах оценки като нейните без да с а заслужени и адекватни. Мина втори, мина трети курс по- зле става, имахме изпити на които предавахме реферати и разработки, колежката и аз понякога поемахме отговорността да събираме в папка на целия курс разработките и да ги изпращаме на преподавателите в деня на уговорения изпит без да се явяваме. Не можете да си представите на какви „уникални„ и гротескни разработки се натъквахме разработени от наши колеги нищо общо нямащи по зададената тема,преписани,копирани от нета дори без да са променяли мъжки и женски род в статията от която са взели цели пасажи непрочетено и асимилирано отговарящо по темата. Титулна страница оформена с правописни грешки и със сгрешен личен факултетен номер (това да не си знаеш факултетния номер, а да претендираш после за грешно нанесена оценка в е-студент), сгрешени титли и имена на преподаватели. Беше шок за ме да не знаят някой преподавателя по дисциплината. Ако аз бях преподавател само за титулна страница и неуважение към титлата ми ще пиша двойка. Изчел съм с колежката много разработки на курса повечето от които оскъдни, недоразвити едни лаконични ,писани с разсъдъка на дете в 7 клас. Никаква логика и подреденост в изреченията и разсъжденията им,за правопис няма да говоря. И тия колеги на тия разработки имаха шестици и петици (ако им беше по-къса разработката) Питам се що за стимул е това оценяване за студентите? Пишеха се оценки ей така на поразия и за обем, а надали се четяха от преподавателите, та те са се начели с годините на какво ли не и за тях всяка една академична година се повтаря от към знания на студентите и те са загубили тръпка от професията си. Постепенно в курса започнаха повечето да придобиват самочувствие че знаят ,след всеки изпит взет със „заблуден отличен” си снимаха книжките и постваха във фейсбук, че са яки (изкарваха се в очите на приятелите си там умници, че цяла нощ са чели, за да имат на изпита отличен, че едва ли не са имали са тежък изпитен ден ). Чувствах се ужасно тъпо от това, което виждах да става, само ние 3—мата от курса с двете колежи бяхме някак си тайно отличени от преподавателите като съзнателни и мислещи хора, а не копиращи и бяхме уважавани, защото смя да кажа, че съм се подготвял за изпити не от лекции, а съм си намирал купища странична информация, която ми е засищала глада за знания по конкретния предмет знаех , че ще се представя добре на устния изпит няма просто да говоря нещо казвано хиляди пъти, което е писнало на преподавателите да слушат с години. В трети курс се успокоихме с колежката и си казах ме, че няма смисъл да се възмущаваме и спряхме д а даваме значение на оценките като цифри в книжките. Смея да твърдя, че двойки не се пишат при нас. Най- слабата оценка е 4 . Имало е случаи в които са ни оставяли да преписваме и колегите дори не са преписвали това, което трябва някой даже предаваха лист с по 2 изречения при което преподавателя ги молеше да напишат нещо, което те знаят не по теметата, а странично, а те се хилеха и хленчеха с обичайното „Ами….. НИ мога„ и не пишеха нищо млъкваха и се хилеха като телета и преподавателя в чудо се виждаше за какво да се хване само и само да не къса студента. Това преди 15г. го нямаше във висшето образование поне там където учих преди години млъкнеш ли скъсан си не се занимават с теб да те молят да напишеш каквото ти знаеш. Днес смея да кажа, че наистина не уча за оценка и някак си даже изключвам, че ходя в университет. Примемам това образование като все едно съм изпратен на седмичен семинар някъде или на един преквалификационен курс в който ходя на лекции слушам с желание взимам участие в групови занятия и си набявам информация, която е актуална и ме интересува мен лично отсявам я от тази която ни залива в интернет пространството. Започнах да усещам положителното отношение на повечето преподаватели, защото те ме оставяха да творя да мисля да си набавям информация, не ме ограничаваха в техните лекции и учебници .Осъзнах че те се вълнуват от мен и от колеги като мен- будни студенти, взимащи участие по време на лекции ,говорещи мислещи ,креативни. На другите дори и да пишеха шестици и петици, нямаха отношение бях а безразлични, защото капацитета им беше претеглен от тях, те нямаха на какво да се възхищават . Осъзнах че системата ни се е променила драстично за тия 15 г в които я бях забравил, защото тя се бори не за кадърно завършващи, можещи и умеещи студенти. а за количество новоприети и завършили , системата просто изгражда фалшиво самочувствие на завършващите студенти че „знаят” а, реално нищо не знаят .Чудя се тези „знаещи” като влязат в сектора да работа свързан с тяхната специалност какви ли поражения ще нанесат от незнание и некомпетентност? .Не ми се мисли. Не са виновни преподавателите ,системата и притиска да са такива щедри в обучението и оценяването. И вярвам ,че ако не играят по свирката на образованието ще бъдат мъмрени и уволнявани (защото студентите не обичат д а учат, но искат хубави оценки, ако биват късани, ще напускат и прекъсват, а това води до крах на ВУЗ и може би ниска акредитация ). Смея да кажа, че всеки който ми е преподавал до сега съм научил нещо прекрасно от него колкото и да е бил отегчен самия преподавател или снобар и сухар или уморен от академичната си професия, но просто системата ги принуждава да пишат високо и нереални оценки според знанията на учащи я се ,защото се борят за бройка за субсидия и за заплата и от това да не се закриват цели специалности. Но не спирам да вярвам ,че измежду българските студенти има страшно будни такива и наясно с бъдещето си и с призванието си и се възхищавам на такива като видя да взимат участия в разни студентки мероприятия, сесии, състезания и представяния на разни научни конференции. Има бъдеще, но ако не се орежат крилата и стимула на можещите такива ,защото май обикновено преуспяват тези дето влизат само заради тапията без да им се учи и се уреждат на апетитни постов е чрез бащина или чичов препоръка, кадърните са отритнати, защото на тях се гледа като на заплаха че ще вземат място на някой „недоразвит” връзкар. Споделих каква е действителността от първо лице в моя университет, но пак казвам нямат вина преподавателите така им е наложено, за да оцелеят в своето призвание като професори и доценти, всичко останало е просто въпрос на лична мотивация нагласа и убеждения. Не чакам университета да ме превъзпита или ограмоти, това го направи училището, университета ми дава друг тип изява и възможности, но за съжаление съвременния тип студент не намира смисъл на това което запива да учи и се хвърлят безбожни пари за семестри, а накрая работят като сервитьори по разни заведения , клубове и кръчми.
  • Анонимен 12.1 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    Всички тези днешни студенти са излезнали от училище, където цирка е същия. Пишат се незаслужени шестици на учениците защото, ако не са доволни от оценките се местят в друго училище, което от своя страна означава, че няма да има заплати за преподавателите. Учениците израстват с огромно безпочвено самочувствие, което пренасят и в универститетите, а после и на работното си място. Безотговорни и ниск виж още ›› оинтелигентни с огромно самочувствие млади хора на пазара на труда. Резулатите от цялата образователна система - няма работна ръка.
    : 2 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 11 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    Мън , мън , такова , онакова , ще ...... НЕ , ТРЯБВА ДА СЕ ВЛЕЗЕ С БИЧ И ДА БЪДАТ ПРОГОНЕНИ НЕКАДЪРНИЦИТЕ ОТ ХРАМА . ВЕЧЕ , ПОЧТИ ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ СТРАХЛИВО МЪНКАМЕ И ..... НИЩО . АМИ , ДО КОГА , БЕ , ДАМИ И ГОСПОДА ?
  • Анонимен 11.1 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    Ами купи си бич и влизай да биеш - интересно какъв ще е резултатът. Има много по-ефективни начини - групата студенти дават преподавателите и университета под съд за некачествена платена услуга и вдигат шум до Бога. Всички медии с удоволствие ще се включат в раздухването на огъня.
    : 1 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 10 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    Зашо ли всичко това ни е до болка познато, а досега на никого не минало през ум да го сподели? Ами защото от 30 години чакаме и се надяваме, да се появи някйой който да вземе, че да сложи ред в тази държава! Нищо, че държавата е наша. Е, намери се все пак някой, който да сподели, но не такъв който да сложи ред, а такъв който с болка ни подсеща, че за да има ред, трябва да има кой да го желае.
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 9 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    Трябва да призная, че докато четях ми стана почти умилително - за - 14-те години, откакто завърших, нищо не се е променило на йота. Само Здравка Константинова е спестена, може би защото "журналистът" написал статията, е завършил ВО, а не Журналистика. То и това му е първата грешка - по-смотана специалност във ФЖМК няма. Факт е, че щелият щат и програма на факултета имат нужда от актуализ виж още ›› ация, но също е факт, че така е в почти всеки университет по света. Казвам го като човек, която продължи образованието си навън, в изключително престижни университети. 95% от преподавателите са стари несменяеми мухли, които въртят една и съща плоча, покрай тях обичайните лакеи, и 5% заради които си струва да си там. Университетите не са люпилня, където получаваш знания наготово, а място, където се учиш на критическо мислене и методология. Това, ако ти се учи, де. Затова и авторчето се чуди защо са го учили на коректорски знаци. Ами, за да придобие умения и да пише грамотно, затова! Погледнете какви неграмотни статии се списват у нас и ще ви стане ясно, че дълбаем дъното.
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  •   Анти  Олигарский 8 Анти Олигарский преди 2 месеца Профил на трол?
    Това , което си написал , драги, е известно от много отдавна , но ти , защо , чак сега ''изплака'' ? Старият червен и вреден боклук , още преди много години , трябваше да бъде изметен , но нямаше и сега няма метли !! Та те си са на власт , дори са банка за висши управници , дори министри и премиери ! Не видиш ли ? В теб, само едно нещо , неприятно ме изненада ?? Защо студенти виж още ›› те трябва , непременно , да знаят , коя е Людмила Живкова ??? Та , коя е тази Людмила Живкова ???
  • Анонимен 8.1 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    ЛЖ, анти-пишлеме, е част от историята ни. При това - единствената, която се опита да представи пред света България като древна, високоцивилизована страна, с богата история, родоначалник на писмеността и книжовността на една шеста от Земята.
    : 2 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 7 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    Ами като се нароиха, във всеки град университет а във всяко село академия и професор може да стане Сулю и Пулю ! Някога имаше само един МЕИ и образованието беше на ниво а сега дузина - бълващи некдърници, тъй като преподавателите им са събрани от кол и от въже .
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 6 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    Евала за статията. Просто куме в очи. То за това имаме и такива медии - визирам по-простичките неща като стил и подобни. Не говоря за морал и съвест. Ме те студентите къде да ги видят, със сигурност подобни преподаватели нямат морал, та да научат на това някой друг.
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 5 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    Дъртите измислени професори , назначени по точно поставени от комунистите не допускат млади и най вече кадърни преподаватели.КОлко такива прокудиха.Дори си спомням за един дето сега е в Харвард.Кой от сегашните проф. в СУ може да се мери с такива.Никой.Другото няма смисъл.
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 4 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    При това ниво на вузовете ни, който остане да учи, освен медицина,може би, и дентална медицина, си е пълен глупак!
  • ДуПеСе да се закрие 4.1 ДуПеСе да се закрие преди 2 месеца Профил на трол?
    Част от инженерните специалности са на световно ниво, но в 3 университета само. Всички пропуснати специалности са ала-бала.
    : 3 !
  • Анонимен 4.2 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    Навсякъде е същото - поради същата причина опрях само до семестриално завъшване и де факто не завърших ТУ. Там глупостта, починното гъзолизане, мързела, корумпираността, наглостта, надменността и безкрайно остарелите модели и методи на преподаване + самата мега остаряла тематика в 80+% от специалностите ме отвращават. Няколкото свежи преподаватели не помагат в общия план, а и те след годините на л виж още ›› изане постепенно се превръщат в техните псевдо началници...
    : 4 !
  • ДуПеСе да се закрие 4.3 ДуПеСе да се закрие преди 2 месеца Профил на трол?
    Дават там някаква основа, за да се представиш добре пред частниците. Но работодателят ми предложи стажантска програма и стана супер.
    : 1 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 3 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    Това е истинското трагично ниво на нашите вузове, затова който остане да учи в тях, е меко казано ГЛУПАК!!!евала за статията, ПИЧ!!!
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Нагоре