Икономист и политически новак, Гитанас Науседа е лидерът в първия кръг на президентските избори в Литва. Той и ще се изправи срещу Ингрида Симоните, консервативен бивш финансов министър на балотажа на 26 май, който ще се съсредоточи върху неравенството и бедността в балтийската държава, член на Еврозоната, пише АФП, цитирана от БГНЕС.
Още: САТЕЛИТНИ СНИМКИ: Щети и разрушения в още два руски военни завода след украински удари
Още: "А какво се случи всъщност?": Дълбоко в себе си руснаците крият истината за Русия
Лявоцентристкият премиер Саулис Сквернялис обеща да подаде оставка през юли, след като зае третото място и така беше елиминиран от втория тур. "Приемам, че невъзможността да се класирам на втори тур е оценка за мен като политик", каза Сквенялис пред обществената телевизия LRT и допълни, че ще подаде оставка.
Науседа, обещавайки да търси политическата златна среда и да изгради социална държава, получи 31,07% от гласовете, сочат официалните резултати. 54-годишният Науседа се опитва да преодолее нарастващото разделение между бедни и богати в бившата съветска република с 2,8 милиона души население, която се присъедини към Европейския съюз и НАТО през 2004 година.
"Науседа има по-голям шанс да привлече гласовете, които са отишли при другите кандидати, особено от ляво," казва Рамунас Вилписаускас, анализатор на Вилнюския университет.
Още: Зеленски заби пирона в дипломатическия ковчег на Путин: Чакам те в Турция
Още: Мерц: Първо да се свалят оръжията, след това да започнат преговорите
Общо 9 кандидати участваха в гласуването на първия тур.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Москва: Не са ни разбрали, първо преговори, после евентуално прекратяване на огъня
Още: Франция: Ако няма мир, предстоят санкции срещу петролния сектор на Русия
На второ място се нареди Ингрида Симонитe с 28,73% от гласовете. Тя е популярна сред богатите и образовани градски гласоподаватели, докато в същото време резонира с бедните в селските райони. 44-годишната Симоните, технократ, която също предупреждава за задълбочаване на неравенството и разделението между градските и селските региони, обеща да намали празнината, като насърчи растежа. Социално-либерална, Симоните подкрепя еднополовите партньорства, които все още предизвикват противоречия в католическата страна. Симоните заяви, че ще се съпротивлява на "популизма" по време на втората си кампания и ще търси подкрепа от политическите сили "с последователни възгледи, които не се опитват да бъдат отдясно с единия крак и отляво с другия".
Премиерът Сквернелис е подкрепен от 21,24%, сочат резултатите след преброяване на 99,27% от бюлетините.
Президентът на Литва контролира политиката в областта на отбраната, външната политика, присъства на срещите на високо равнище на ЕС и НАТО, но трябва да се консултира с правителството и премиера за назначаване на най-висшите служители.
Още: Нови документи и досиета: Как д-р Менгеле живее в лукс в Южна Америка?
Още: Зеленски отговори на Путин за новия му капан как да има мир в Украйна
Досегашният президент Далия Грибаускайте, която спечели втория си мандат като независим кандидат, трябва да се оттегли заради ограничението от два мандата. Политикът, наречен "Желязната лейди" заради голямата си решителност, беше посочена като един от претендентите да бъде следващият председател на Европейския съвет.
И Науседа и Симоните са силни поддръжници на членството в ЕС и НАТО и противници на политиката на сближаване със съседна Русия, особено след военната интервенция на Москва през 2014 г. в Украйна.
Анализаторът Виплисаускас казва, че и Науседа, и Симоните вероятно ще изберат приемственост във външната и отбранителната политика.
"С Науседа може да има някои тактически промени, когато става въпрос за комуникация със съседите, но стратегическата линия е малко вероятно да се промени."
Въпреки че литовските президенти не се занимават пряко с икономическата политика, проблемите с потребителските цени и борбата с корупцията доминираха в кампанията. Литва се бори с рязък спад на броя на населението поради масовата емиграция в Западна Европа от хора, търсещи по-добри възможности. Глобалната финансова криза предизвика дълбока рецесия преди 10 години и мерките за строги икономии, наложени за предотвратяване на по-нататъшната криза, взеха големи жертви, като особено тежко се отразиха на лицата с ниски доходи.
Въпреки солидния икономически растеж, неотдавнашен доклад на ЕС отбеляза, че почти 30% от литовците "са изложени на риск от бедност или социално изключване" и че този риск е "почти двоен" в селските райони. Увеличеният годишен ръст на заплатите от около 10% е увеличил средната брутна месечна заплата до 970 евро, но бедността и неравенството в доходите остават сред най-високите в ЕС, до голяма степен поради слабото прогресивно данъчно облагане. Безработицата е 6,5% през първото тримесечие на 2019 г., а икономиката се очаква да нарасне с 2,7% през тази година, което е доста над средното ниво от 1,1% в еврозоната.
