Днес Европа се намира в ситуация, напомняща тази от 50-те години на миналия век. Тогава военно слаба и зависима от САЩ, тя можеше да се защити от нападение единствено с ядрени оръжия. Сега отново се усеща същата безизходица – макар и с нови измерения, пише швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung.
Войната се развива удобно за Европа: украинците се бият и умират, а европейците изпращат пари и оръжия. Това може да продължи дълго, но всяка криза има своя динамика.
За първи път военен конфликт достига територията на НАТО, опровергавайки удобната илюзия, че континентът може да бъде разделен на „зона на бойни действия“ и „мирна част“. Още: Ракетите "Томахоук" за Украйна може да са ядрени: Песков продължи линията на Кремъл с ядрените заплахи (ВИДЕО)
Цивилни и военни летища в Германия и Дания вече стават мишени на дронове с неясен произход. Полша обаче е категорична: зад атаките стои Русия. Един дрон може да е случайност, но цял рояк – очевидна целенасочена акция. Диктаторът Путин се стреми да сплаши и дестабилизира Европа.
Европейският съюз реагира по познатия начин – с реторика. Многократно рекламираната "стена от дронове", дори ако бъде изградена, може да се окаже крепост като от швейцарско сирене – пълна с дупки. Южните държави не проявяват желание да участват, а северните са парализирани от бюрокрация и регулации.
Но дроновете са само симптом на по-дълбока тенденция – такава, която може да доведе до голяма война и в Западна Европа. Осъзнаването на подобни сценарии е първата стъпка към предотвратяването им.
Путин знае защо атакува Германия
Руският лидер има две цели: да превърне Украйна във васална държава и да разбие НАТО. Той разбира, че не може да победи съюза във фронтален и продължителен конфликт, затова се стреми да го раздели политически. Неслучайно Москва провокира Германия, Дания и Полша. Още: Ужасяващата заплаха на Русия за Великобритания: Има обекти в ядрения списък на Путин
Германия е най-големият донор на Киев в рамките на ЕС, Дания – лидер по дял от БВП, а Полша от години предупреждава за руската заплаха и се превъоръжава.
Посланието на Кремъл е ясно: колкото повече помагате на Украйна, толкова по-голям риск поемате.
Путин се стреми да посее раздор в НАТО. Алиансът гарантира взаимна защита при нападение, но Член 5 никога не е бил изпробван на практика. Тази неяснота е именно пространството, което Кремъл се опитва да използва.
Сега условията са благоприятни. Президентът на САЩ Доналд Тръмп колебае позицията си между уверения за ангажираност към Алианса и язвителни критики към него. Европейците негодуват от тази непоследователност, но собствените им позиции не са по-малко разкъсани. Още: Никой няма да изгори в ядрен армагедон за балтийските държави: Руската пропаганда работи (ВИДЕО)
Уязвимата Европа
Москва действа решително и запазва инициативата. Контролът върху степента на ескалация остава в нейните ръце – тя решава докъде да стигне, както прави в Украйна.
Ако Путин види шанс да реализира дългогодишната си мечта – да отслаби НАТО и да изтласка САЩ от Европа, – той няма да се ограничи с Балтика. Германия е водещата сила на континента, но остава уязвима: няма ефективна противовъздушна отбрана и ѝ липсват ракети със среден обсег, а още по-малко ядрени оръжия за възпиране. Още: Широкомащабна ядрена война: Колко бързо ще унищожи храната по целия свят
Днес това може да звучи невероятно, но преди пет години и мисълта, че дрон над летище Мюнхен може да хвърли ЕС в паника, би изглеждала абсурдна. Сегашната ситуация е толкова крехка, че всяка възможна заплаха трябва да бъде внимателно оценена. Само лекомислени политици преценяват вероятността от война, без да вземат предвид катастрофалните ѝ последици.
Франция и Великобритания, единствените ядрени сили в ЕС, са по-защитени от ядрено изнудване, но не и неуязвими. Ако Руският северен флот атакува базата за ядрени подводници във Фаслейн, Великобритания ще бъде изправена пред избора – капитулация или риск от ядрена война.
Ако конфликтът започне не с "голям взрив", а чрез постепенна хибридна ескалация, Европа може неусетно да се окаже без добри варианти за реакция.
Разчетът на потенциала за ескалация показва, че ядрената война вече не изглежда невъзможна. Това не е паника, а трезво осъзнаване – същото, което беше в основата на стратегическото планиране по време на Студената война.
Урокът, който Европа не научи
След разпадането на СССР Западна Европа умишлено намали своите армии, докато Москва постепенно възстанови военната си мощ. Така днес континентът отново стои пред стария си кошмар, пише Neue Zürcher Zeitung.
През 50-те години НАТО разчиташе на доктрината "Масивен ответен удар" – заплаха, че всяка атака ще бъде посрещната с ядрен отговор. През 1967 г. Алиансът премина към "Гъвкав отговор", който допускаше постепенна реакция и запазваше ядрените оръжия само като крайна мярка.Още: Кремъл: Тръмп да внимава с ядрената реторика (ВИДЕО)
Днес историята се повтаря. Русия възвърна позициите си, а Европа отново е неподготвена. Само благоразумието и реалното превъоръжаване могат да предпазят континента от ново изнудване – включително от заплахата на ядрен Армагедон.
п.п. Ръководителят на германското външно разузнаване BND Мартин Йегер предупреди, че Русия може да премине от хибридни операции към директна военна конфронтация с Европа във всеки един момент. "Европа живее в крехък мир, който може да се превърне в открит конфликт във всеки един момент. Трябва да сме готови за по-нататъшна ескалация", подчерта той - Още: Тръмп нахвали Уиткоф, защото говорил с Путин 5 часа. Шефът на германското разузнаване очаква война с Русия всеки момент (ВИДЕО)
Автор: Ерик Гуджер
Превод: Ганчо Каменарски
