"Държавите членки на ЕС по Източния фланг задълбочаваме сътрудничеството си в настоящия ключов момент за европейската сигурност. Заявяваме своята решимост и непоколебимост за взаимодействие, така че да бъде повишена готовността за отбрана на източните граници на Съюза". Това заяви министър-председателят в оставка Росен Желязков на 16 декември във финландската столица Хелзинки, където участва в първата среща на върха на Източния фланг.
Българският премиер и лидерите на още седем държави членки на ЕС - Финландия, Швеция, Естония, Латвия, Полша, Румъния и Литва - обсъдиха необходимостта от координирани действия за укрепването на отбранителната готовност в контекста на сътрудничеството с НАТО: Желязков пристигна във Финландия за срещата на страните от Източния фланг на ЕС (СНИМКИ).
България подкрепя Пътната карта за отбранителна готовност до 2030 г.
Желязков заяви подкрепа за Пътната карта за европейска отбранителна готовност 2030 г. По думите му тя, заедно с основните проекти, дават възможност способностите за отбрана да бъдат значително подобрени в три направления - координация, капацитет и технологично обновление и способности.
„Ние участваме и по програмата SAFE с конкретни проекти в отделните домейни, които представляват интерес за България, която трябва да защитава своите граници, особено тези, свързани с Черно море“, отбеляза Желязков.
Още: ЕС с официален план: Имаме 5 години да се подготвим за война с Русия
Снимка: Министерски съвет
Министър-председателят в оставка специално изтъкна значението на свободата и сигурността на корабоплаването в Черно море. „Заявихме нашето участие и нашите възможности, както и намеренията ни за разширяване на тези капацитети“, добави още той.
Развитието на транспортните коридори по направлението Север – Юг също беше приоритетно откроено от българския премиер, предадоха от правителствения пресцентър. По думите му - именно формати като настоящия в Хелзинки допринасят за съвместните усилия в тази посока.
Ще се искат средства от ЕС заради руската заплаха
Източноевропейските страни, включително България, имат категорично послание към Брюксел - Русия тества границите им и Европейският съюз трябва да започне да плаща за ответните мерки. Лидерите на осемте гореизброени държави от блока, граничещи с Русия или намиращи се близо до нея, ще използват срещата си на върха във финландската столица Хелзинки на 16 декември, за да настояват за специално финансиране за отбрана в следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Те ще се аргументират с това, че сигурността на границите вече не може да се третира като национален разход, съобщи по-рано Politico, позовавайки се на трима европейски правителствени служители.
„Укрепването на източния фланг на Европа трябва да стане обща отговорност за Европа“, заяви в понеделник естонският премиер Кристен Михал.
Снимка: Министерски съвет
Тази първа по рода си среща на върха, организирана от финландския премиер Петери Орпо, подчертава нарастващото безпокойство сред източните страни на ЕС относно все по-наглите опити на Русия да тества отбранителните им системи и да предизвика паника сред населението им, пише брюкселското издание.
В центъра на дискусията във вторник ще бъде финансирането от ЕС. Страните на първа линия на руската заплаха искат блокът да „предложи нови финансови възможности за граничните страни и финансови инструменти, основани на солидарност“, казва един от правителствените служители пред Politico.
Още: България ще иска пари от ЕС заради руската заплаха
Като част от предложението си за бюджет за 2028-2034 г., Европейската комисия планира да увеличи разходите си за отбрана петкратно - до 131 милиарда евро. Страните от първата линия биха искали част от тези средства да бъдат предназначени за региона, като вероятно ще повторят това послание по време на срещата на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък, смятат източниците на изданието.
