Страните от ЕС имат пет години, за да се подготвят за война с Руската федерация, сочи военен план, който ще бъде представен от Европейската комисия в четвъртък, но вече е видян и цитиран от Bloomberg и Politico. „До 2030 г. Европа се нуждае от достатъчно силна европейска отбранителна позиция, за да възпира по убедителен начин своите противници, както и да отговори на всякакви агресии“, се казва в проекта на плана, който вече е бил обсъден от министрите на отбраната. Той ще бъде представен на евролидерите следващата седмица.
Пътната карта за отбранителна готовност до 2030 г. е знак за нарастващата роля на ЕС във военните въпроси като реакция на войната на руския диктатор Владимир Путин срещу Украйна. Неясният ангажимент на американския президент Доналд Тръмп към европейската сигурност също е фактор.
„Военизирана Русия представлява постоянна заплаха за европейската сигурност в обозримо бъдеще", пише още в документа.
Още: Много европейски страни още не схващат един ключов момент с Русия
Целите в пътната карта
Докато страните от ЕС бързо увеличават бюджетите си за отбрана, голяма част от тези разходи „остават предимно национални, което води до фрагментация, инфлация и липса на оперативна съвместимост“, се казва в доклада, който е дълъг 16 страници.
Изпълнителният орган на ЕС притиска държавите членки да купуват оръжия заедно, и иска поне 40% от обществените поръчки в областта на отбраната да бъдат съвместни договори до края на 2027 г. – в момента делът им е по-малко от 20%.
Пътната карта също така поставя цел поне 55% от покупките на оръжия да бъдат от компании от ЕС и Украйна до 2028 г. и поне 60% до 2030 г.
Още: 5% от БВП за отбрана: Мисията (не)възможна за България?
Снимка: Getty Images
Приоритетите
Документът разглежда един по един редица приоритети. Една от основните му цели е да запълни пропуските в капацитета на ЕС в 9 области: противовъздушна и противоракетна отбрана, средства за подпомагане, военна мобилност, артилерийски системи, изкуствен интелект и кибернетична отбрана, ракети и боеприпаси, дронове и системи против дронове, сухопътна отбрана и морска отбрана.
Планът споменава и области като готовност за отбрана и ролята на Украйна, която ще бъде силно въоръжена и подкрепена, за да възпира руската агресия.
Още: Полша: Путин се реши на ескалация срещу Запада, но тактиката му е глупава
Включени са графици за няколко ключови проекта: „Eastern Flank Watch“, който ще интегрира наземни отбранителни системи с противовъздушни системи на Източния фланг; „Европейската стена срещу дронове", предложена наскоро от ЕК за по-добра защита на източните страни; „Европейският въздушен щит“ за създаване на многослойна противовъздушна система; и „Отбранителен космически щит“ за защита на космическите активи на Европейския съюз.
Еврокомисията се надява лидерите на ЕС да одобрят тези проекти до края на годината.
За да бъдат готови до 2030 г., проектите във всички приоритетни области трябва да бъдат стартирани през първата половина на 2026 г. До края на 2028 г. трябва да бъдат готови проекти, договори и финансиране за преодоляване на най-неотложните пропуски, гласи планът, цитиран от Politico.
ЕК също така иска да начертае план за увеличаване на промишления капацитет, необходим за преодоляване на пропуските, и да идентифицира рисковете и пречките във веригата на доставки на критични суровини. Това може да се предизвика спорове, защото европейската промишленост традиционно е склонна да не споделя прекалено много информация за производството и веригите на доставки с Брюксел.
Снимка: Getty Images
Намиране на пари
В документа се посочва, че ЕС ще помогне за мобилизирането на до 800 млрд. евро за разходи за отбрана, включително програмата SAFE за заеми за оръжия на стойност 150 млрд. евро, Европейската програма за отбранителната промишленост на стойност 1,5 млрд. евро (тя все още е в процес на договаряне), Европейски фонд за отбрана и следващия многогодишен бюджет на блока, след като бъде приет през 2027 г.
"Държавите членки са и ще останат суверенни по отношение на националната си отбрана“, пише в документа.
„Основната цел трябва да бъде да се подготвят условията, така че държавите членки да могат да изпълнят своите национални и международни цели в областта на отбранителните способности“, заявява Германия в официалния си принос към пътната карта на ЕС „Готовност 2030“. В приноса на Швеция се казва, че „показателите трябва да бъдат ориентирани към резултатите и да се фокусират върху измерването на осезаеми резултати“, а не да изискват до каква степен страните използват конкретни инструменти като съвместни обществени поръчки.
Още: Финландия: Русия се готви за втора фаза на военна агресия
Военният план, който се подготвя от лятото, е опит да се отговори на опасенията на целия блок, а не само на страните, които се чувстват най-застрашени от Русия. „Европа не може да си позволи да бъде сляпа за заплахите, идващи от други части на света“, пише още в доклада, като се споменават Близкия изток и Африка - очевидно това е насочено към страни като Италия, Испания и Гърция.
В проекта пише също така, че ЕС ще координира действията си в тясно сътрудничество с НАТО. Целта е да се позволи на ЕС да стане по-независим в един много по-опасен свят.
Проблемите на НАТО
Междувременно НАТО търси начини да запълни пропуските в уязвимата си противовъздушна отбрана в отговор на нарастващите набези на предполагаеми руски дронове и самолети, които навлизат във въздушното пространство на Алианса. В сряда министрите на отбраната от 32-членния отбранителен съюз се срещнаха в Брюксел, а ключовият въпрос бе дали националните правила пречат за ефективно справяне с въздушните заплахи.
Снимка: Getty Images
Още: Тръмп мисли да накара Китай да плати за победа на Украйна над Путин и Русия (ОБЗОР - ВИДЕО)
В основата на дебата е дали върховният командващ на НАТО в Европа - американският генерал Алексъс Гринкевич - има достатъчна яснота за това, което може и което не може да прави, предвид ограниченията, наречени „национални резерви“, които съюзниците могат да поставят на своите сили в мисиите на НАТО.
В публичен план НАТО настоява, че вече разполага с цялата необходима власт, за да реагира на въздушните заплахи. Само че върховният командващ Алианса в Европа се нуждае от "гъвкавост" и "свобода на действие" - трябва да се освободи колкото се може повече от "националните ограничения", казва висш дипломат от НАТО пред Politico.
Все пак засилването на противовъздушната отбрана на съюзниците може да изисква и предоставянето на по-широк мандат на Гринкевич. Исторически погледнато, националните ограничения са възпрепятствали НАТО да разполага войски на определени места и са ограничавали използването на ресурси за конкретни цели. Това е затруднявало значително координацията.
В същото време САЩ ще помагат с разузнаване и координация при мисията на НАТО "Източен страж" за подсилване на сигурността по Източния фланг, казва официален военен представител от Съединените щати.
Гринкевич проучва правилата за гъвкавост в мисиите и националните ограничения в рамките на "Източен страж", които биха подобрили постепенно реакцията на НАТО. Очаква се той да представи предложенията си на съюзниците през следващата година.
Още: Руските служби твърдят, че Украйна и Западът готвели саботаж на "Турски поток"
