Отсега нататък концепцията за ядрено възпиране ще е двупосочна улица и ще бъде още по-застрашена от новите технологии. Резултатът ще е нова ядрена ера с по-високо ниво на заплахи, които идват с нея, пише британското издание Nature. Така нареченият Часовник на Страшния съд, символичен арбитър, който показва колко близо е човечеството до самоунищожение, сега сочи 89 секунди до полунощ – най-близо до точката, от която няма връщане назад.
През януари тази година експертите по глобална сигурност от Бюлетина на атомните учени в Чикаго, Илинойс, бяха принудени да пренастроят Часовника на Страшния съд заради множество нововъзникващи заплахи, включително изменението на климата и биологичните оръжия. Главната заплаха обаче остава често пренебрегваният нарастващ риск от ядрена война.
"Продължаваме да чуваме, че ядрената заплаха е изчезнала, че е нещо от миналото, от Студената война", казва Даниел Холц, физик от Чикагския университет, който е консултирал Часовника на Страшния съд. "Но когато говорим с експерти, чуваме обратното: ядрената заплаха всъщност е много вероятна и нараства." В момента има много конфликти по света, включващи една или повече държави, притежаващи ядрено оръжие – от изтощителните военни действия на Русия в Украйна до напрежението между Индия и Пакистан, което ескалира през май, и ударите на САЩ и Израел по иранските ядрени съоръжения през юни. Още: С един удар: Сценарий как САЩ остават без ядрено оръжие
Не само броят на военните сблъсъци, които биха могли да ескалират, е тревожен. Мащабното натрупване на ядрени оръжия, което наблюдавахме в предишната епоха – Студената война между САЩ и Съветския съюз – включваше по същество две сравними суперсили. Сега Китай се очертава като трета ядрена суперсила, Северна Корея разширява ядрения си арсенал, а Иран е обогатил уран над нивото, необходимо за гражданска употреба. Индия и Пакистан също увеличават ядрените си възможности.
Към това трябва да добавим опасността политиците и избирателите в ядрено въоръжените страни да бъдат повлияни от неволна или умишлено изопачена информация, както и потенциала на изкуствения интелект (ИИ) да внесе несигурност във вземането на военни решения. Щом вземем всичко това предвид, правилата са разбити.
В тази напрегната ситуация учените работят, за да предотвратят унищожението на нашата цивилизация. На тридневна конференция в Чикаго на 14 юли (почти точно 80 години след като американски учени и военни изпробваха първата атомна бомба), десетки съвременни учени, включително носители на Нобелова награда в различни области, се срещнаха, за да обсъдят действия за предотвратяване на ядрена война. Те отправиха ново предупреждение относно рисковете и предложиха конкретни мерки, чрез които обществото може да ги предотврати. Също така призоваха всички страни открито да обсъдят последиците от изкуствения интелект в научните и военните приложения. Още: На Путин не му се мре и няма да натисне ядреното копче, но религиозните фанатици в Иран - да
В зората на ядрената епоха
Зараждащият се многополюсен свят подкопава основите на ядрената сигурност. Принципите на ядреното възпиране се основават на предположението, че никоя държава няма да започне война, която неизбежно би довела до опустошителни последици за всички. Това предполага разпределение на ядрените бойни глави така, че те да не могат да бъдат унищожени с един удар – обезкуражавайки врага да удари пръв, тъй като знае, че ще бъде ударен в отговор. Така се постига "взаимно гарантирано унищожение".
Ядрените сили имат ясна представа за ударните си възможности и съответно ясно разбиране за последствията от всяка атака. Крехка стабилност се поддържа чрез неформални канали за комуникация между враждебни държави и дипломатически сигнали, предназначени да избегнат недоразумения, които могат да доведат до случайно натискане на ядрения бутон.
Многополюсният модел е по-сложен и затруднява поддържането на стабилни връзки между държавите. Разпространението на ядрени сили увеличава вероятността от по-малки ядрени войни, които, макар и силно разрушителни, не водят непременно до взаимно гарантирано унищожение. Това отслабва възпиращия ефект при първи удар.
Много от неформалните комуникационни канали за облекчаване на ядреното напрежение – като срещите между американски и съветски учени по време на Студената война – вече не функционират както преди. Официалните дипломатически канали също са нарушени или прекъснати в съвременни конфликти, като този между Израел и Иран, според физика Карън Халберг от аржентинския Институт Балсейро в Сан Карлос де Барилоче, генерален секретар на движението "Пъгуош", основано от учени за премахване на ядрените и други оръжия за масово унищожение. "Най-тревожното днес е тенденцията към конкуренция, а не към сътрудничество – и в науката, и в международните отношения", казва Халберг. Още: Заради Украйна: Шпионското оръжие на Тръмп плаши с ядрен апокалипсис, внушава да отстъпим пред Путин (ВИДЕО)
Някои наричат многополюсния свят третата ядрена епоха. Първата започва със Студената война и продължава до разпадането на Съветския съюз през 1991 г.; втората е през 90-те и 2000-те години, когато САЩ и Русия намаляват ядрените си арсенали/
Способността на интернет и социалните медии да разпространяват изкривена информация – а понякога дори откровена дезинформация – допринася за нестабилността на новата ситуация.
"Не е трудно да си представим сценарий, при който дезинформацията би подтикнала лидер на ядрено въоръжена държава да прибегне до употреба на оръжие", казва ядреният анализатор Мат Корда от Федерацията на американските учени (FAS), базирана във Вашингтон.
Войни с изкуствен интелект
Друг належащ въпрос е ролята на изкуствения интелект при вземането на решения дали и как да се използват ядрени оръжия. Министерството на отбраната на САЩ вече използва инструменти, задвижвани от изкуствен интелект, за планиране и водене на конвенционална война. Генерал от ВВС Антъни Котън, отговарящ за ядрените сили, заяви миналата година, че ИИ може да ускори координацията и надзора върху ядрените операции. Още: Сценарий на война Москва-НАТО: Предимствата и слабостите на Европа при руска инвазия
Компании, занимаващи се с изкуствен интелект, също се включват. През юни Anthropic, базирана в Сан Франциско, обяви класифицирани модели Claude Gov, предназначени за националната сигурност на САЩ. През януари OpenAI също обяви партньорство с национални лаборатории, включващо използване на техни модели в ядрената сфера. Китай и Русия също проучват ИИ решения в конвенционална и ядрена война.
Държавите отдавна използват ИИ алгоритми за откриване и проследяване на евентуални приближаващи ядрени ракети. Новото е използването на генеративни модели, казва Алис Салтини от Центъра „Джеймс Мартин“ в Монтерей, Калифорния. Модели като GPT-4 или Claude могат да се обобщават за различни задачи и да обработват огромни обеми от данни. Някой ден те могат да станат част от системите за ранно предупреждение.
Такива системи могат да предлагат прозрения за това какво е война и какви действия да се предприемат. "Представете си ИИ като помощник за вземане на решения, чиито предложения не само се вземат предвид, но и влияят върху реалните военни опции", казва Хърбърт Лин от Станфордския университет. Той посочва, че такива модели могат да оценяват колко жертви ще има даден удар или кои действия нарушават международното право. Още: Пак риск от ядрена война? Нова държава изникна на азиатската карта (ВИДЕО)
"Даването на кодове за изстрелване на ядрено оръжие на инструмент като ChatGPT е наистина лоша идея", казва Лин. Много ИИ модели халюцинират или прибързват с действия – фактори, които не помагат при критични военни решения, добавя Алис Салтини.
Изкуственият интелект може да засили т.нар. "мъгла на войната", обърквайки мотивациите и възможностите на противника и подкопавайки ядрено възпиране. Може също така да повиши риска от ескалация по по-фини и трудно предвидими начини.
Спрете ядрената война
Какво можем да направим, за да намалим риска от неволно участие на ИИ в ядрена война? Александра Бел и Алис Салтини смятат, че политиците трябва да се запознаят максимално с възможностите и ограниченията на тези технологии. Основната глобална платформа по темата са годишните срещи на върха „Отговорен изкуствен интелект във военната област“, започнали през 2023 г. Следващата е насрочена за септември. Още: Тръмп се гордее, че е предотвратил ядрена война (ВИДЕО)
Миналогодишната среща прие необвързващо изявление, че хората трябва да контролират всички аспекти от използването на ядрени оръжия. Но според Бел, „бързите темпове на развитие на ИИ изпреварват способността ни да разбираме, камо ли да контролираме последствията от тези технологии“.
"Рисковете, които ни доближават до ядрена война – както нови, така и стари – трябва да бъдат разгледани", казва физикът Даниел Холц. Той се надява, че правителствата ще вземат предвид препоръките на делегатите от конференцията в Чикаго, включително апела за потвърждение на глобалния мораториум върху ядрените тестове и за договор за контрол на оръжията. Това споразумение трябва да замени Новия договор START между САЩ и Русия, който изтича догодина. Още: Може ли Арктика да се превърне в причина за ядрена война?
Автор: Александра Вице
Превод: Ганчо Каменарски
