ЕС предлага да има по-малко пари за държави със слабо правосъдие

„Новите предложени инструменти ще позволят на ЕС да спре, да намали или да ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред", се казва в изявление на ЕК, цитирано от AFP.

България отива на рентген в Брюксел за свободата на словото

Европейският парламент ще дискутира резолюция за плурализма и свободата на медиите в ЕС, която анализира греховете на властите към меди...

Прочети повече

Припомняме, че по-рано председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер представи „разумен и отговорен" план за по-голям бюджет след Brexit на стойност 1,279 трилиона евро, покриващ периода 2021-2027 г.

„Нашите предложения водят до обща сума от 1,279 трилиона евро", заяви Юнкер пред Европейския парламент, като добави, че той е еквивалентен на 1,1% от БВП на Европейския съюз.

Рестриктивната мярка ЕС има за цел да постави под натиск страни от Централна и Източна Европа като Полша и Унгария, които през последните години влизат в челен сблъсък с Брюксел по въпроси като корупция, защита на свободното слово, разделение на властите, независимост на съда и други, отбелязва още Expert.bg.

Еврокомисарят по въпросите на бюджета Гюнтер Йотингер заяви, че приоритет през следващите години ще бъдат иновациите и научните изследвания. Предвидени са и повече пари за отбрана и сигурност, както и за мерките за борба с климатичните промени.

Сред предложенията за дългосрочния бюджет са и намаляване на парите за Кохезионната политика със 7%, за селскостопанската политика (ОСП) - с 5% и по директните плащания - с 4%.

Силни послания от София за борба с двойния стандарт при храните в ЕС (ВИДЕО)

Българските потребители ядат храни с по-ниско качество и на по-висока цена. Това стана ясно по време на днешния форум на високо равнище...

Прочети повече

По-широката институционална програма

Преди да договарят структурните фондове, държавите ще трябва да се споразумеят кой ще попълни годишната дупка от 10-15 млрд. евро, която ще се отвори след излизането на Великобритания от структурите на Общността. В това уравнение държавите няма да могат да заобикалят предоговарянето на исторически най-скъпата политика, т.е. Общата селскостопанска политика (ОСП). Подразбиращият се аргумент е, че 7% от европейското население не трябва да консумира 80% от бюджета на Европа, отбелязва още изданието New Europe, цитирано от агенция "Фокус".

Франция и Германия очевидно са готови да увеличат своя принос, но Австрия, Дания и Швеция не са толкова въодушевени от идеята. Остава една година до изборите в Швеция, а Дания и Австрия имат евроскептични правителства. Сигурно е, че отстъпките ще бъдат по-малко приемливи. Преговорите ще доведат до елементи на политическо приоритизиране.

Намаляването на разходите за селското стопанство и намаляването на структурните фондове за Изтока може да бъде договорено в контекста на бъдещето, като се отделят повече средства за отбраната, граничния контрол и цифровата икономика. Тези нови приоритети в крайна сметка също ще се превърне в неразделна част от бюджетните преговори.