Владимир Путин е майстор да избягва образа на неудачник. Той дойде на власт през 2000 г., демонстрирайки авторитет на фона на продължаващата война с Чечня, която Русия в крайна сметка спечели. Позиционира се и като решителен лидер в Грузия (чрез войната през 2008 г.), в Украйна (чрез анексирането на Крим през 2014 г. и пълномащабното нахлуване през 2022 г.) и в Сирия (чрез военна операция, започнала през 2015 г.). Но Путин не е постигнал траен успех в нито един от тези случаи. Грузия все още виси "в безтегловност", а влиянието на Русия в Сирия намалява. Путин обаче никога не признава поражение на световната сцена и независимо от обстоятелствата се представя в образа на победител.
Украйна е много по-трудна хапка от Грузия или Сирия
В Украйна Путин също инсценира сцени на фалшив триумф. Той направи това и на 9 май на парада си в Москва, когато застанал рамо до рамо с китайския президент Си Дзинпин, наблюдава как руските войници гордо маршируват през Червения площад, изпращайки посланието: Русия не е изолирана, не е победена. Според руските наративи Украйна е тази, която е на ръба на колапса, Европа не може да се справи с апатията си, а САЩ са капитулирали пред Русия уж с признанието, че причината за войната е разширяването на НАТО и че именно Украйна е "удължила" войната със своята "неотстъпчивост". Това пише Майкъл Кимидж, директор на Института Кенън в Центъра Уилсън във Вашингтон за Foreign Policy.
Само че Украйна не е Грузия или Сирия. Грузия се колебае между Русия и Запада, което не е катастрофа за Москва. Сирия е далечно приключение, от което Русия може тихо да се оттегли, без да привлича особено внимание. Докато в Украйна руските войски заседнаха, а броят на загиналите и ранени руски войници расте. Путин няма друг изход от тази война, освен да признае някаква форма на поражение. Кремъл може да се опитва да крие от руснаците страданията от войната, но само дотолкова, доколкото може да контролира наратива. Но не може да скрие признаците на отслабваща икономика толкова ефективно нито може да предложи на руснаците някакво ясно политическо бъдеще, освен безкраен путинизъм. Бавно, но необратимо, Русия започва да губи тази война, пише Кимидж.
Още: Евролидерите притеснени от това, което им е казал Тръмп след разговора с Путин
Задънена улица
Русия е изправена пред две сериозни военни дилеми. Първото е невъзможността да се продължи напред. Технически погледнато, има някакво "движение" – тя завзема квадратни километри украинска територия – но това движение не води доникъде. От няколко месеца, например, Русия безуспешно се опитва да превземе град Покровск. Цената на това "движение" е колосална - приблизително 790 000 убити или ранени руски военни от началото на войната (плюс 48 000 изчезнали). Ако нещата продължат в същия дух, до края на 2025 г. Русия ще е понесла повече от милион жертви, а стратегическото ѝ положение няма да е по-добро от това, което беше през 2022 г. Путин няма лесен начин да промени този път, който го води към задънена улица. Окупираните територии на Украйна не носят никаква реална полза за Русия.
Втората дилема е самата Украйна. След като Русия не успя да нанесе съкрушителен удар и да я разполови през 2022 г., Путин избра да нанася удари по цивилното население в цялата страна, за да го сплаши и накара да се обезвери и предаде. Този избор също се оказа грешен. Жестокостта на руската окупация, многобройните атаки срещу цивилни граждани и гражданска инфраструктура убедиха повечето украинци в необходимостта от борба. Украйна е по-малка и по-бедна от Русия, за нея е трудно да води война на изтощение, а и на бойното поле действа практически сама. Всичко това е важно, разбира се, но по-важен е духът на украинците и техният удивителен капацитет за иновации (особено в областта на дроновете).
Още: Ванс: Путин не знае как да спре войната в Украйна, сериозно ли иска мир? (ВИДЕО)
Руският провал в дипломацията
Русия може да се опита да се възползва от дългата война на изтощение. Например, за да насърчи САЩ да се изтеглят от конфликта, което би подкопало украинския морал и би отслабило възможностите на украинската армия. Ако САЩ напуснат играта, Русия може да се опита да убеди отделни европейски държави към неутралитет или дори да подкрепят Москва. Чрез разделянето на Европа и Америка, Русия би могла не само да подобри позицията си в Украйна, но и да се доближи до мечтата си за руска сфера на влияние в Европа и отслабен трансатлантически съюз.
Но Русия се провали в дипломатическата си игра на Запад. С продължаващите си бомбардировки срещу цивилни Москва пропиля възможността да спечели окончателно иначе открито проруската администрация на Тръмп. Бомбардировките подтикнаха Тръмп да подкрепи Украйна и Европа, а Москва така и не намери начин да отдели Европа от Украйна. Новият германски канцлер Фридрих Мерц се застъпи за подкрепа на Украйна и обеща да похарчи около половин трилион долара за отбрана. Руската дипломация не може да изгради "приятелски" или неутрален Запад – не на последно място заради начина, по който Русия се държи в Украйна.
Обсебеността на Путин от Украйна нанесе удар на руската икономика. Ръстът на БВП падна от 5% в началото на войната до нула. Прегретият пазар на труда води до инфлация от около 10%. Спадът на цените на петрола и газа може да срине руския държавен бюджет, който е силно зависим от техния износ. Макар и да не гладуват, на руснаците ще им се наложи да се замислят дали тази безсмислена, скъпа и дълга война си заслужава цената. Единственото нещо, което е по-опасно за един политик от войната по избор, е войната по избор, която върви зле.
Съветник на Зеленски: Путин го е страх да спре войната, защото Русия ще се обърне с главата надолу
Мнозина руснаци се доверяват на Путин, онези, които не му вярват, се сблъскват с репресии. В Русия се наблюдава картина на странна смесица от мобилизация (в някои региони) с пълно политическо безразличие (в цялата страна) – това е едно до голяма степен аполитично общество, което уж води "свещена война".
Реалната политическа власт е съсредоточена в ръцете на Путин и това го прави едновременно главния човек в страната, но и нейното най-уязвимо звено. Ако печели, той е силен, ако губи, автоматично е слаб. Може би затова, след много години мълчание, Путин започна да говори за наследник. Изглежда той самият разбира: заложил е политическата си съдба на една безсмислена война и не я печели, пише Майкъл Кимидж.
