„Сръбският свят“, руската дезинформация и китайско-унгарският икономически натиск взаимодействат успешно с местните политически елити, за сметка на европейското бъдеще на македонските граждани.
Последната резолюция на Европейския парламент относно процеса на присъединяване на Северна Македония, приета на 9 юли 2025 г., отправя ясен сигнал за нарастващото зловредно чуждо влияние и геополитически националистически проекти, които застрашават демократичното развитие, суверенитета и европейския път на страната. Сред най-тревожните тенденции е нарастващото проникване на идеологията на „Сръбския свят“, която парламентът определя като дестабилизиращ фактор на Балканите.
Още: Война на Балканите? Сърбия заплаши суверенитета на 4 държави
„Сръбският свят“ в Северна Македония: От периферия към институционална подкрепа
В резолюцията се изразява изрична загриженост относно проекта „Сръбски свят“, като се осъжда участието на представители на правителството на Северна Македония в срещи, които го насърчават. Според документа:
„Някои представители на правителството на Северна Македония са защитавали и насърчавали тази концепция; [Парламентът] осъжда участието в срещи, чиято цел е установяване на сфера на влияние, подкопаваща суверенитета на други държави и стабилността в региона.“
Това е едно от най-категоричните публични изявления на институция на ЕС относно разпространението на сръбската националистическа идеология извън Сърбия. Концепцията, често сравнявана с руската „Руски свят“, цели културно и политическо обединение на сърбите, включително извън територията на Сърбия. Присъствието ѝ в Северна Македония се възприема като заплаха за крехкото междуетническо равновесие в страната и като реваншистка идеология, напомняща за конфликтите от 90-те години.
Още: Сърбия стои зад скандала в Скопие, а по-далеч е сянката на Кремъл: Говори Николай Кръстев (ВИДЕО)
Кремълски наративи и сръбскоезични медии: Руският вектор на влияние
Резолюцията подчертава, че Русия усилва своите дезинформационни кампании в Северна Македония чрез сръбскоезични медии, действащи като регионални усилватели на кремълските наративи:
„Северна Македония остава цел на зловредни външни влияния… особено чрез сръбскоезични таблоиди и медии, които функционират като регионални усилватели на кремълската пропаганда.“
Тези медии разпространяват анти-ЕС, анти-НАТО и проруски послания, особено насочени към етническите сърби и разочаровани гласоподаватели. Докладът отбелязва, че между 2018 и 2023 г. 13 руски дипломати са били експулсирани заради несъвместими с дипломатическия им статус дейности – доказателство за наличие на мрежи за прикрито влияние.
Още: Румен Радев: Северна Македония сама се стопира по пътя към ЕС
Снимка: iStock
Китайското присъствие: медийна инфилтрация и финансово влияние
Присъствието на Китай в Северна Македония е по-малко видимо, но също така предизвиква тревога. В резолюцията се посочва:
„Китай се стреми да разшири влиянието си чрез контрол върху информацията, инвестиционна дипломация и принудителни клаузи в инфраструктурни заеми.“
Особено тревожно е, че китайски дипломатически мисии финансират платено съдържание и мнения в македонски медии, без това да се обозначава. Това подкопава прозрачността и медийната независимост, създавайки терен за навлизане на авторитарни наративи в обществения дебат.
Още: Китайски завод в Сърбия: Модерно робство и трафик на хора
Унгария – посредник за китайско и руско влияние
Особено впечатляващо е, че Европейският парламент критикува Унгария, държава членка на ЕС, за ролята ѝ в насърчаването на авторитарни интереси на Балканите:
„Унгарското и сръбското правителство играят роля в напредъка на геополитическите цели на Китай и Русия… включително чрез заем от унгарската банка Eximbank, който, изглежда, е с китайски произход.“
Тази практика показва как финансови инструменти и заеми се използват за укрепване на икономическата зависимост, подкопавайки европейската интеграция на кандидат-членките.
Битката за информация и суверенитет
Резолюцията многократно подчертава, че чуждото влияние и дезинформацията представляват стратегическа заплаха. Близо 50% от гражданите на Северна Македония вярват във фалшиви наративи за войната в Украйна и международните събития. ЕС настоява за: медийна грамотност, подкрепа за проверка на фактите, стратегии за киберсигурност, прозрачност за финансирането на медийното съдържание.
Въпреки че привидно Северна Македония следва външната политика на ЕС, включително санкциите срещу Русия и подкрепата за Украйна, отказът ѝ да осъди руската агресия в Украйна в ООН през февруари т.г. се разглежда като отклонение от линията на ЕС.
Реформи и устойчивост: критичен момент
Европейският парламент подчертава, че чуждите влияния, особено от Сърбия, Русия, Китай и Унгария, представляват директна заплаха за демократичното бъдеще на Северна Македония. Чрез Механизма за растеж и реформи ЕС ще предостави на страната до 750 милиона евро, ако правителството на Християн Мицкоски извърши сериозни реформи.
Още: "Категорично осъждаме недопустимия и обиден език": България отвърна на Мицкоски
Заключение
Северна Македония е на кръстопът – между европейската демократична перспектива и нарастващите предизвикателства от страна на външни авторитарни актьори. Резолюцията на Европейския парламент е ясен сигнал към Скопие, че постигането на стабилност и суверенитет изисква дълбока реформа в местните политически елити, които не могат да дадат ефективен отпор срещу зловредни външни влияния.
