Целта им е била коледен базар в Леверкузен - две момчета на 15 и 17 години, които се обявиха за част от “Ислямска държава” , искаха да убият възможно най-много хора в германския град. Два дни преди планираното нападение, тийнейджърите са арестувани, след като полицията засича чатовете им, в които обсъждат атаката. Непълнолетните младежи са от Афганистан и Чеченската република. През 2024 година бяха осъдени на четири години затвор.
Подобни случаи са все по-често срещани и причиняват главоболия на германската полиция. Службата на криминалната федерална полиция отчита сериозен ръст на престъпността от години. Броят на предполагаемите непълнолетни престъпници също расте - с около една трета от 2019 г. насам и с две трети сред децата под 13-годишна възраст.
Актуалните данни на германската полиция за престъпността в страната посочва възможните причини за това - например психологическият стрес сред децата и подрастващите. “Въпреки че стресът не е директен причинител на престъпното поведение, комбиниран с други неблагоприятни фактори, той може да увеличи риска от извършване на престъпления.
Рискови фактори - война, климатични промени, пандемията
Най-рисковите фактори са насилие в семейството , липса на емоционална ангажираност от родителите, бедност и притеснения за бъдещето с оглед на кризи като война, климатичните промени и пандемията от коронавирус. В особено голям риск са непълнолетните, избягали от война. Самотни и без ясна перспектива, те се надяват да намерят отговори в интернет.
Това често ги насочва към сайтове на религиозни и политически екстремисти, увеличавайки риска те самите да станат такива. Неправителствената организация “Мрежа за превенция на насилието” в Берлин се грижи за такива деца и подрастващи. Тя е важен сътрудник на властите и що се отнася до работа за дерадикализация.
Комуникацията - в интернет и отвъд
Още: Според ЦРУ: Иранската гвардия е визитната картичка на Балканите, включително и на България
Директорът на организацията Томас Мюке предупреждава да не се изолират децата от важни въпроси. Според него например кризата в Близкия изток създава много емоционално заредени ситуации и е важно на децата да се обръща внимание при такива. “Ако загубим способността си да комуникираме, екстремистите са спечелили”, казва Мюке.
Последиците от подобни провали са отразени и в Доклада на Службата за защита на конституцията в Германия от 2024 г. В него се отбелязва, че често радикализацията започва онлайн - не толкова в платформи като Инстаграм и ТикТок, а в канали в Телеграм и Дискорд. “С минималните си бариери за допускане на потребители и присъствието си навсякъде, интернет представлява много лесно виртуално пространство, в което да се образуват мрежи от млади хора, които изразяват мизантропските си виждания и търсят отдушник за насилие”, пише в доклада.
Един пример за това е групата в Инстаграм “Jung & Stark” (от немски: “млади и силни”), която стана популярна през 2024 година. “Тази дясноекстремистка група, която се появи в кратък период от време и не е свързана с вече съществуващите регионални и други дясноекстремистки организации, е врата за екстремизма за много млади хора, някои дори малолетни”, пише в доклада на институцията. Членовете на тази група използват фрагменти от идеология, за да насъскват привържениците си срещу “враговете” им чрез стереотипи. Например - срещу лявата организация “Антифа” или ЛГБТИ движението.
Още: След "Алтернатива за Германия": Мащабна полицейска операция срещу екстремизма
Снимка: Getty images
Как да изкараме децата и младите хора от “ехо стаите”
Наблюденията на Мрежата за превенция на насилието показват, че е все по-трудно младите хора да бъдат изкарани от т.нар. “ехо стаи” в интернет. Фериде Актас от организацията се притеснява повече от всякога за политическите и социални течения в мрежата. “Достигнали сме етап, в който сме толкова разделени, че първо трябва да успеем отново да водим диалог”. За да постигнем това, Актас настоява, че не бива веднага да поставяме етиките на младите хора, когато направят някакво изказване, а да реагираме адекватно на емоциите им.
В разговорите, които тя е водила с радикализирани младежи през 2025 г., е установила, че последиците от пандемията все още играят сериозна роля. Тя често чува, че никой не е подкрепил децата - нито у дома, нито в училище. Сега тези момчета и момичета се чувстват самотни, дори когато са част от група. “Те установяват връзки в групи, които после ги привличат към десен екстремизъм или ислямизъм”, обяснява Актас.
Още: Проучване: Младежите в България масово не толерират малцинствата
Колегата ѝ Томас Мюке отбелязва, че много родители имат фундаментален проблем с разпознаването на заплахата децата им да се радикализират. Затова е все по-важно да се обръщат към центрове за подкрепа, когато се съмняват.
Високорисковите случаи и пътят напред
Мрежата за превенция на насилието е работила с 431 “опасни” случая в последните десет години. Тези хора представляват опасност за себе си и за околните, 75 от които са представлявали дори особено голяма заплаха за обществената сигурност. Същото важи и за 65 други, които са се присъединили към терористичната групировка “Ислямска държава” и са пристигнали от Сирия.
Мюке отчита успеха на организацията по нивото на повторяемост на престъпленията при младите хора, с които работят. Резултатите са обнадеждаващи - от 431 случая, само двама са извършили престъпление повторно.
