В Полша, Словакия и Унгария държавните медии, превърнати в инструмент на политическата власт, губят обществено доверие и водят до деградация на политическата сцена, пише френското издание Les Echos. Централноевропейската страна Унгария обаче се откроява.
За първи път от две години новият премиер беше поканен да се появи в държавната телевизия, но това завърши със скандал. Новият министър-председател Петер Мадяр, който спечели парламентарните избори, още преди да встъпи в длъжност, беше обещал да спре излъчването на тези канали, докато станат наистина независими. Напълно контролирани от лагера на Виктор Орбан, сега те очакват радикална промяна. Мащабът на тази задача е очевиден от примерите на съседните страни.
Золтан Кисели от мозъчния тръст Szazadveg прогнозира: "Новото правителство ще иска да превърне телевизионната реформа в един от основните символи на смяната на властта, както стана в Полша." Полският пример обаче едва ли е модел за успех. Проевропейското правителство на Доналд Туск си възвърна контрола върху държавната телевизия, която преди това принадлежеше на националистическата партия ПиС. За да постигне това, Туск просто закри медийната организация. Две години по-късно редакционната политика беше освободена от политически контрол, но тя остана необвързана с държавата. Още: Хиляди протестираха в Чехия в защита на обществените медии (ВИДЕО)
За съжаление често срещана практика
"Днес липсват идеи и политическа воля за реално подобряване на ситуацията в общественото радио и телевизия", оплаква се Катаржина Гайлевич-Кораб, професор във Варшавския университет и медиен експерт. Системата за абонаментни такси не функционира ефективно, а бюджетът се определя от държавата и намалява през последните години. Резултатът: "Продължаваме да наблюдаваме пристрастия, по-фини, но значителни за новия правителствен лагер", счита Гайлевич-Кораб.
"В региона се наблюдава ясна тенденция към политизиране и завладяване на държавните институции", обяснява Павол Салай, ръководител на пражкия офис на "Репортери без граници". В Литва през последните месеци правителството се стреми да реформира радио- и телевизионното разпространение, за да засили прекия и косвения си контрол върху назначенията и партньорствата.
В Словакия администрацията на Роберто Фицо създаде нова структура за общественото радио и телевизия през 2024 г., което позволи смяната на управленския екип. На 24 април "Репортери без граници" и други неправителствени организации подадоха жалба до словашкия медиен регулатор, настоявайки държавните медии да не изпълняват задълженията си да бъдат безпристрастни. Още: Въпреки мащаба: Медиите игнорират насилието срещу жени
Поляризация
При обяснението на тези механизми е трудно да се игнорира комунистическото минало на Централна Европа, където информацията беше контролирана от държавата, а институциите обслужваха държавата, а не гражданите. "Наследихме тази култура на еднообразие и официален дискурс. Все още не сме изградили култура на защита на свободата на словото", анализира Катаржина Гайлевич-Кораб. "След падането на режимите частните медии се превърнаха в символи на независимост", обяснява Павол Салай.
В резултат на това държавните медии днес се ползват с ниско доверие сред гражданите. В ЕС най-ниските нива на доверие са в Полша и Унгария, където политическата намеса беше най-сериозна. "По времето на ПиС и Фидес държавните медии говореха само с един сегмент от населението, не успявайки да изпълнят обществената си функция", обяснява Павол Салай. Тези злоупотреби улесняват по-нататъшни медийни завладявания. "Гражданите не желаят да защитават институции, които не ценят", добавя той.
Качеството на обществения дебат е спаднало и това е очевидно. Във всички изброени по-горе страни политическата сцена е поляризирана. Все по-често възникват разногласия не заради идеи, а заради самите факти, докато гражданите се затварят в информационни балони. В Латвия рускоезичните радиопредавания бяха спрени с политическо решение, принуждавайки 30% от рускоезичното население да се озове в информационен вакуум, който сега е запълнен от руски медии. Още: На кои новини вярват българите? Доц. Ралица Ковачева обяснява (ВИДЕО)
Чешкият модел е застрашен
Има обаче една страна, за която новият министър-председател на Унгария Петер Мадяр все още може да се позовава като пример: Чехия. Чешкото обществено радиоразпръскване се ползва с голямо доверие и е лидер на пазара. "По време на кризи чехите слушат обществено радио и гледат телевизия", обяснява Гийом Нарге от френската служба на Radio Prague International. "Има и исторически причини. Общественото радио изигра решаваща роля в ключови исторически събития, например Пражката пролет от 1968 г.", обяснява Павол Салай.
Не е изненадващо, че тези медии са независими. Те се финансират от абонаментни такси, плащани директно от гражданите, а не от държавния бюджет. Коалицията на популисткия лидер Андрей Бабиш и крайнодесните партии настоява за премахване на тези такси. Този ход се възприема като опит за установяване на контрол върху редакционния персонал. Новият външен министър обяви закриването на Radio Prague International, местния еквивалент на RFI, който се финансира от неговото министерство.
Протестите в Прага вече започнаха. В началото на май няколко хиляди протестиращи демонстрираха срещу реформата. В края на март стотици хиляди чехи се събраха, за да протестират срещу "орбанизацията" на страната си. "Бабиш знае, че ще бъде трудно да се докосне до държавните медии, без да се провокира силна обществена реакция", казва Гийом Нарге. И както показват предишни примери, страната не печели нищо от разрушаването на функционираща система. Това е урок, чиито последици се простират далеч отвъд Централна Европа. Още: "Тъпак" и "глупак": Тръмп с епитети към репортери за въпроси за балната си зала и Иран (ВИДЕО)
Автор: Филип Майер за Les Echos
Превод: Ганчо Каменарски
