"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
През 60-те и 70-те години на миналия век на родната сцена се появява името на човек, който впоследствие превръща България в световна сила във вдигането на тежести и оставя наследство, което продължава да се изучава десетилетия по-късно. Човек, когото мнозина определят като най-влиятелния треньор в историята на българския спорт.Това е Иван Абаджиев, известен още като легендарният “Папа на щангите”.
Говорейки за великите треньори в спорта, най-често се споменават имена от футбола, баскетбола или леката атлетика. Малцина извън света на щангите обаче осъзнават, че един българин успя да промени из основи цял спорт и да наложи тренировъчна философия, която оставя отпечатък далеч извън границите на България.
Пътят от подиума до треньорската позиция
Преди да стане треньор, Абаджиев е успешен състезател. Започва да тренира вдигане на тежести през 1953 г. в категория до 67,5 килограма. Само две години по-късно вече представлява България на световното първенство в Мюнхен. През 1957 г. печели сребърен медал на световното първенство в Техеран, а през същата година завършва Висшия институт за физическа култура – днешната Национална спортна академия. Последното му голямо състезание са Олимпийските игри в Рим през 1960 г. Истинската му житейска мисия обаче започва след слизането му от подиума.
През 1969 г. Абаджиев поема националния отбор на България. По това време страната има традиции във вдигането на тежести, но не е сред доминиращите сили. Големите фаворити са СССР и държавите от Източния блок с огромни спортни системи и ресурси. Именно тогава българският специалист започва да развива идеи, които изглеждат почти революционни.
Раждането на българската система за шампиони
Докато повечето треньори залагат на дълги цикли на подготовка и множество помощни упражнения, Абаджиев вярва, че спортистът трябва постоянно да работи с пределни тежести. Той въвежда двуразовите тренировки - негова запазена марка, а впоследствие развива и система на триразови тренировки, съобразени с адаптацията и възстановяването на организма. Основната му идея е проста: ако искаш да бъдеш най-добрият в едно движение, трябва да го изпълняваш постоянно и под максимално натоварване. За мнозина това изглежда безумно. За Абаджиев обаче това е пътят към върха.
Тренировките са тежки, дисциплината е желязна, а компромисите - почти никакви. Неговите състезатели тренират повече от конкурентите си и непрекъснато се сблъскват с границите на собствените си възможности. Не всички издържат, но тези, които успяват, започват да печелят.
Историческият триумф в Мюнхен
Големият пробив идва на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. Българските щангисти печелят три златни и три сребърни медала и стават отборни първенци с 38 точки. Светът говори за сензация, но за българския лагер това не е изненада. Само състезателите и Абаджиев знаят колко труд стои зад този успех. Безкрайни лагери, хиляди повторения, непрестанни тренировки и години лишения. Както по-късно си спомнят участници от онзи отбор, зад олимпийските медали стоят не само талант и амбиция, а и безброй скъсани тренировъчни екипи от ежедневната работа в залата.
След Мюнхен България вече не е просто участник във вдигането на тежести. Тя се превръща в еталон. Под ръководството на Абаджиев страната създава шампиони като Норайр Нурикян, Янко Русев, Благой Благоев и още десетки легенди на спорта. В следващите десетилетия българската школа достига впечатляващи мащаби - 12 олимпийски шампиони, 57 световни шампиони и 64 европейски шампиони. Именно тогава се ражда и прозвището му - "Папата на щангите".
Абаджиев не е само новатор в тренировъчния процес. Хората, работили с него, често разказват за невероятната му способност да мотивира спортистите си. Той успява да подчини на волята си действията на състезателите не чрез дълги речи, а понякога само с една дума: “Можеш!”
Тази проста дума се превръща в негова философия. Той учи спортистите си да гледат напред и нависоко, да си поставят големи цели и да приемат труда като неизбежна цена на успеха. Според него талантът има значение, но характерът и постоянството са това, което прави шампионите.
Между критиките и признанието на планетата
Разбира се, фигурата му остава и противоречива. Методите му са смятани за крайни дори от част от неговите съвременници. Някои ги определят като революционни, други като прекалено сурови. Но дори най-големите му критици признават, че той променя представите за това какво е възможно във високото спортно майсторство.
Влиянието му надхвърля границите на България. След края на Студената война неговата т.нар. "българска система" започва да се изучава и прилага от треньори по целия свят. И до днес принципи от методиката му могат да бъдат открити в подготовката на елитни щангисти, силови атлети и дори в съвременния кросфит.
Признанието за делото му идва както у нас, така и в международен план. Абаджиев е шесткратен носител на отличието за най-добър треньор на България, обявен е за Треньор на България на XX век, става доктор хонорис кауза на Националната спортна академия и е удостоен с орден "Стара планина" - първа степен.
Наследството на треньора на света
Може би най-точната оценка за неговото място в историята обаче дава президентът на Международната федерация по вдигане на тежести Готфрид Шодел, който възкликва: “Стана ясно – родил се е треньорът на света!”
Днес, години след последните му големи победи, името на Иван Абаджиев продължава да предизвиква уважение, спорове и възхищение. Но независимо дали е определян като гений, революционер или безкомпромисен максималист, едно остава безспорно - малко българи са променяли световния спорт толкова дълбоко, а още по-малко са успели да превърнат една малка държава в символ на върхови постижения.
Историята на Иван Абаджиев не е просто история за щанги. Тя е история за вярата, че границите съществуват, за да бъдат премествани. За един човек, който успява да убеди цяла армия от шампиони, че могат, именно защото той първо е повярвал в това.
Автор: Жанина Колева
Още от рубриката "Пас към миналото": Гениалната българка, която снабдяваше Нешка Робева със "златни момичета" в художествената гимнастика
