Ново проучване разкрива, че доказателствата, намерени в праисторическа структура, могат да бъдат част от ключа към разгадаването на вековната мистерия около Стоунхендж. Според проучването, публикувано в "Journal of Archaeological Science", изследователите от Университета Аберистуит са установили, че неолитните общности са били отговорни за преместването на Newall boulder в равнината Солсбъри в Уилтшър. Според изследването, публикувано през юни, камъкът с размер на футболна топка е открит по време на ранни разкопки в Стоунхендж през 1924 г. от полковник Уилям Хоули.
Снимка: iStock
Откритието разрешава дългогодишния научен спор дали движението на ледниците, или човешкият транспорт преди 5000 години е допринесъл за наличието на камъни в праисторическия паметник. "Няма доказателства, които да подкрепят тълкуването, че това е ледников еруптив", се казва в проучването.
Още: Пръстов отпечатък разкрива нови данни за произхода на Стоунхендж
Професор Ричард Бевинс и неговият екип сравняват камъка от Нюъл с камъни от Крейг Роси-Фелин, скалист връх от северната страна на планината Пресели в Уелс, на повече от 125 мили. Изследването им разкрива също, че химическият анализ показва идентични количества торий и цирконий в геологията в Craig Rhos-y-Felin, открити в Newall boulder и други фрагменти, намерени в Стоунхендж.
Снимка: iStock
Още: Археолози изследваха мистериозен кръг, който е много по-стар от Стоунхендж
Изследователите споменават, че камъкът от Нюъл е листов риолит, а повърхностният му слой е богат на калциев карбонат, което допълнително подкрепя идеята, че хората са го пренесли на мястото му на последен покой, тъй като ледниците са разпръснали подобни парчета из района на Стоунхендж.
Още една разкрита тайна
Проучването разкрива и интересна тайна, скрита в друг от погребаните камъни на Стоунхендж - камък 32d. Досега се смяташе, че камък 32d е скала, наречена петнист долерит. Всъщност обаче това е слоест риолит, също като камъка от Нюъл. "Част от очарованието на Стоунхендж се състои в това, че за много от мегалитите му, за разлика от големите, сравнително местни сарсени, може да се докаже, че произхождат от Уелс, на повече от 200 км на запад", разкрива изследването, пише "New York Post".
Снимка: iStock
В изследването се посочва, че "повечето археолози приемат, че неолитните хора са постигнали този забележителен подвиг, транспортирайки блокове с тегло до 3,5 тона", но остава "противоположното мнение", че "не са били включени никакви човешки усилия". "Съществува обаче и противоположно мнение, което предполаг, че не са били включени никакви човешки усилия: по-скоро се твърди, че уелските камъни са били транспортирани от ледници много преди построяването на Стоунхендж", пишат изследователите.
Теорията за ледника
Един от най-изявените защитници на теорията за ледника е д-р Брайън Джон, геолог, чието предишно проучване установи, че на камъка Нюъл има следи от ледниково износване. "По време на ледниковия транспорт камъкът е бил намален по размер и силно модифициран, като през по-голямата част от времето е бил на дъното на ледник" - пише Джон. "В крайна сметка той е бил изхвърлен на някакво място в равнината Солсбъри или сравнително близо до нея." Въпреки това Бевинс и екипът му твърдят, че откритието му няма "никаква доказателствена основа". "Представянето му като факт, а не като хипотеза, е неискрено", се посочва в изследването.
Още: Два кръга на 5000 години в Англия може да са част от "свещена дъга"
Снимка: iStock
Екипът на Бевинс твърди, че подобни фрагменти биха били открити и на други места в равнината Солсбъри, ако ледниците са пренесли камъните, но те са концентрирани само в Стоунхендж - което засилва тезата за човешкото движение. "Наличието на самия Стоунхендж е доказателство за движението от неолитните народи на камъни с тегло до 40 тона", пишат изследователите. "Освен ако не се твърди, че всички камъни просто са лежали на земята, готови да бъдат издигнати там, където е трябвало да направят Стоунхендж, камъните трябва да са били преместени на мястото."
Още: Археолози назоваха причината, поради която хората са преструктурирали Стоунхендж преди 4000 години
Изследователите категорично заявяват, че "ако неолитните хора са могли да преместят камък на няколко десетки метра, те са могли да го преместят на десетки или стотици километри". "Може да не е било лесно, но е било напълно възможно, а преместването на 2-3-тонни сини камъни би изисквало с порядък по-малко усилия от преместването на сарсените", отбелязват те.
Снимка: iStock
Въпреки че проучването потвърждава, че неолитните общности са премествали камъни, точните техники, които са използвали, остават неизвестни. Те все пак отбелязват, че "неотдавнашните коренни народи са пренасяли камъни с тегло много тонове на големи разстояния с помощта на въжета, дървени шейни и релсови пътища - технологии, които би трябвало да са били на разположение през неолита", пише "New York Post".
