Затънал във войната си срещу Украйна, руският диктатор Владимир Путин се опитва да сплаши европейските държави. След рязкото съкращаване на помощта за Киев от президента Доналд Тръмп именно те са основните военни, икономически и дипломатически поддръжници на украинците.
Ето само няколко от многото примери: дрон с експлозиви, открит на летището в германския град Лайпциг; прекъснати или повредени важни подводни кабели в Балтийско море; избухнали пратки в логистични центрове в Германия, Полша и Великобритания; осуетен палеж на автобусно депо в Чехия; взривове, повредили железопътна линия в Полша; и постоянно нарастваща интензивност на кибератаките срещу държави членки на НАТО.
Москва, разбира се, отрича да има участие. Западните разузнавателни и правоохранителни служби обаче убедително свързват тези нападения с Кремъл. В някои случаи са повдигнати обвинения и са постановени осъдителни присъди.
Подобни действия се наричат хибридна война или война в „сивата зона“. Замисълът е да се извършват саботажи и да се предизвикват смущения в широк кръг граждански обекти, без да се стига до открита война и така, че връзката с Москва да бъде трудно доказуема.
Нападенията може да изглеждат отделни случаи, но последиците им могат да бъдат много по-сериозни. Засилването на тази руска кампания би могло да доведе до задействане на член 4 от Северноатлантическия договор. Той позволява на всяка държава членка, която смята сигурността или територията си за сериозно застрашени, да поиска консултации с останалите съюзници. Оттам може да се стигне и до решение за прилагане на член 5 - основния принцип на алианса, според който нападение срещу един от членовете му се разглежда като нападение срещу всички.
И Русия, и НАТО разполагат с ядрени оръжия. Затова възможността за погрешна преценка и прерастване на конфликта в още по-опасен сблъсък е смразяваща. Путин засилва натиска, но си играе с огъня от десетилетия.
Как НАТО да отговори на руската хибридна война
Още: Украйна има спешен проблем с изтребителите F-16 (ВИДЕО)
Когато през 2009 г. станах върховен главнокомандващ на съюзните сили на НАТО, вече разглеждахме разузнавателни доклади за хибридната война. При нахлуването на Русия в Грузия година по-рано нейните въоръжени сили и разузнавателни служби целенасочено използваха кибератаки, дезинформационни кампании и подкрепа за сепаратисти. Това предвещаваше появата на руските войници без отличителни знаци - така наречените „зелени човечета“ - при завземането на Крим през 2014 г.
Още преди това Русия беше извършила кибератаки срещу балтийските държави. Те доведоха до създаването през 2008 г. на Центъра за върхови постижения на НАТО по съвместна киберотбрана в Естония.
Тогава в НАТО ми бяха ясни две неща: Путин ще продължи с този тип операции, а алиансът не разполагаше с ефективни начини да им противодейства. През последните 15 години НАТО постигна напредък, но все още се нуждае от по-решителен и всеобхватен набор от мерки, които силите му да могат да приложат, без да предизвикат пълномащабна война.
Първо, НАТО трябва да обедини разузнавателните си усилия, за да установи кои руски организации стоят зад хибридните нападения. Алиансът трябва по-активно да огласява отговорността им, като представя пред обществото неопровержими доказателства за участието на руската държава в действия срещу Европа. Това означава да бъдат посочвани поименно високопоставени служители на руското разузнаване и армията и да се налагат възможно най-тежки санкции срещу замесените лица и организации.
Западът вече е въвел такива санкции, особено след началото на войната в Украйна, но те не са постигнали достатъчен ефект. До голяма степен причините са непоследователното им прилагане и способността на руснаците да ги заобикалят чрез подставени компании, алтернативни валути и „сенчест флот“ от танкери. Задържани са само малка част от тези кораби. Нужни са по-активни проверки на борда и конфискации.
Втората необходима стъпка е НАТО предварително да подготви по-силен отговор на руските действия. Трябва да се отделят повече ресурси за наблюдение и разузнаване на руските планове и да се създаде звено за бързо реагиране в щаба на върховното съюзно командване в Монс. Необходими са и военни способности: мобилни системи за противовъздушна отбрана, които да защитават уязвими обекти като летища и железопътни възли; изтребители в готовност край границите на алианса, които да прехващат дронове, навлезли „случайно“ в територията му; и специални части, способни бързо да се противопоставят на „зелени човечета“, ако се появят например в балтийските държави или Полша.
Накрая, алиансът трябва да бъде готов да надхвърли отбранителните действия и да премине в настъпление. Първата стъпка е очевидна: повече и по-добри нападателни оръжия за украинците. Те показаха, че могат да нанасят сложни удари на голямо разстояние срещу руски нефтени и газови съоръжения и стратегически самолети. Колкото повече проблеми има Путин в Украйна, толкова по-малко възможности ще има да притеснява останалата част от Европа.
Втората стъпка е по-спорна и по-рискована: НАТО трябва да бъде готово да води своя форма на хибридна война. Алиансът не бива да копира методите на Путин, които са очевидно незаконни и неморални - например заплахите срещу гражданския транспорт. Руските военни обекти обаче са допустима цел. Аз бих започнал с кибероперации за нарушаване на дейността в Калининград - руския анклав на Балтийско море, превърнал се в предна линия на Москва за електронна война и събиране на разузнавателна информация срещу Европа.
Още: "Не съм адвокат на Путин, но...": Радев говори за ядрена заплаха и тежка зима за Украйна (ВИДЕО)
Путин трябва да разбере, че НАТО знае какво прави и е готово не само да защитава своите членове, но и да му наложи реална военна цена, ако продължи с нападенията в „сивата зона“.
Автор: Джеймс Ставридис за Bloomberg
