По време на управлението на бившия германски канцлер Ангела Меркел страната е изиграла роля в подсилването на руската армия, твърди разследване на списание Der Spiegel. Според изданието, Берлин не само е поддържал икономически връзки с Москва, но и е съдействал за модернизацията на руските въоръжени сили, дори след войната в Грузия през 2008 г.
Сътрудничество с Rheinmetall
През 2011 г. германският оръжеен концерн Rheinmetall, с подкрепата на правителството на Меркел, подписва договор с руското министерство на отбраната за изграждане на модерен боен учебен център в Мулино, на стойност около 1 милиард евро. Там е предвиждано да се обучават до 30 000 руски войници годишно с помощта на немски технологии, лазерни системи и специализиран софтуер. Още: Новият капан на Путин: набиране на войници не с пари, а с обещания, че няма да ходят в Украйна
Според Spiegel, проектът е бил активно насърчаван от германските власти, които са вярвали, че военното сътрудничество ще създаде доверие и ще допринесе за „осигуряване на мира“. Министърът на отбраната по това време Томас де Мезиер е подкрепил идеята за „силна и модерна руска армия“, аргументирайки се с нуждата от партньорство и прозрачност.
Един от руските генерали, ръководещи проекта, е бил Валерий Герасимов – днес началник на Генералния щаб и основен стратег на пълномащабната инвазия в Украйна. Германските медии припомнят, че именно под негово командване през 2022 г. Русия започна агресията си срещу Киев.
След анексирането на Крим през 2014 г. официалното сътрудничество между Германия и Русия е спряно, но дотогава руската армия вече е разполагала с достъп до германски технологии и методи за обучение. Rheinmetall дори е завел дело, настоявайки за компенсация, тъй като произведеното оборудване за Русия вече е било готово и складирано.
През 2021 г. центърът в Мулино все пак започва да функционира — без участието на Германия, но изцяло по германски модел. Именно там се провеждат и големите руски и беларуски маневри „Запад 2021“, смятани за генерална репетиция за инвазията в Украйна. Още: В Татарстан орязаха 7 пъти бонусите да станеш войник в армията на Путин
Припомняме, че Ангела Меркел беше канцлер на Германия от 2005 до 2021 г. и често е определяна като основен посредник между Запада и Русия. След анексията на Крим тя подкрепя санкции срещу Москва и участва в Минския процес, но дългогодишната ѝ политика на диалог с Кремъл днес е подложена на остра критика.
Скандал избухна и след нейно интервю за унгарското издание Partizan на 3 октомври, където тя заяви, че Полша и балтийските държави косвено носят вина за пълномащабното нахлуване през 2022 г., защото през 2021 г. са блокирали неин план за диалог между ЕС и Русия. Изказването ѝ предизвика силна реакция от Варшава, Вилнюс, Рига и Талин.
Въпреки това, Deutsche Welle отбеляза, че в цялото интервю Меркел многократно е посочила Русия като основен агресор и е подчертала значението на дипломатическите усилия наред с военните мерки. Още: Z-патриот кратко и ясно: Животът на руския щурмовак на фронта е само 12 дни
Обратът след началото на войната
След началото на пълномащабната война Берлин изцяло променя политиката си. През февруари 2024 г. канцлерът Олаф Шолц и министърът на отбраната Борис Писториус откриват нов завод на Rheinmetall в Долна Саксония, който произвежда боеприпаси за Бундесвера и украинската армия. Парадоксално, мястото, където някога са се обучавали руски военни, днес служи за укрепване на европейската и украинската отбрана. „Как са се променили времената“, заключава Spiegel.
🇩🇪 How Germans and Russians Became “Brothers-in-Arms” Under Angela Merkel — Der Spiegel Investigation
— NEXTA (@nexta_tv) October 12, 2025
Right up until Russia’s 2014 annexation of Crimea, German military officers were helping Russians learn how to wage war more effectively, while the defense giant Rheinmetall was… pic.twitter.com/um9DriVDMO
