Руските разузнавателни служби са станали по-агресивни в опитите си да крадат западни технологии и секретна информация в областта на отбраната. Причината - западните санкции оказват все по-голям натиск върху руската военновременна икономика. Руските агенти създават фиктивни компании, вербуват посредници и използват кибершпиони и хакери, за да събират информация, която би могла да бъде използвана и за атака срещу стратегическа инфраструктура. Това казват трима висши представители на европейски разузнавателни служби пред Асошиейтед прес.
Санкциите през последните четири години лишиха Москва от достъп до машини, технологии и научно-изследователски обмен с Европа, и то в момент, когато изтощителната война в Украйна се отразява тежко на водещи отрасли на руската икономика, а Русия е изправена пред финансова криза.
„Те наистина знаят от какво се нуждаят“ и полагат „сериозни усилия“ за придобиване на съвременни металорежещи машини, фабрично оборудване, научно-изследователски данни и технологии с двойна употреба, заяви Кристофер Веделин, заместник оперативен началник в Шведската полиция за сигурност (СЕПО, контраразузнаването), цитира го БТА.
Още: Докато Русия пищи, че Западът иска да й открадне ресурсите, Китай вече й ги взима без пари
Русия се опитва да се сдобие също така с лазерни технологии и камери, създадени за граждански цели, които да интегрира в руските оръжейни системи.
Москва се опитва да открадне технологии, които да ѝ помогнат да не изостава от Запада в следващите десетилетия, заяви и Юха Мартелиус, директор на финландската Служба за сигурност (СУПО). „Става дума за космически и квантови технолигии, както и за такива, които могат да бъдат използвани при усвояването на Арктика и корабоплаването“, каза той.
Русия има нужда и от компютърни технологии и продукти за обновление на софтуера на металообработващи машини, които са обект на санкции, посочи още Мартелиус.
Москва също така организира кибератаки срещу европейски фирми и критична инфраструктура в опит да събере информация, която би могла да използва, „когато се появи възможност и когато това обслужва целите ѝ“, каза Кристофер Веделин. Той даде за пример атака срещу шведска електроцентрала през миналата година, която е била осуетена, защото системата е засякла проникването.
Още: Русия за първи път забрани износа на авиационно гориво
При това, по думите на Веделин, руснаците все по-малко се притесняват, че могат да бъдат разкрити и поемат все по-големи рискове, за да постигнат целите си.
Все по-агресивната тактика на Русия очевидно е свързана с нарастващите опасения вътре в страната относно икономиката ѝ, която „изобщо не се справя добре“, каза Каупо Розин, шефът на естонската Служба за външно разузнаване.
Около една трета от брутния вътрешен продукт на Русия в момента отива за военни разходи, каза Мартелиус.
Войната и последвалите санкции забавиха икономическия растеж и подхранват инфлацията в Русия. Руските власти планираха бюджетен дефицит от 3,7 трилиона рубли (52,1 милиарда долара) за цялата 2026 г., а до края на февруари той вече беше достигнал до около 3,4 трилиона рубли (47,9 милиарда долара), каза Розин.
