Бившият президент на Литва Далия Грибаускайте заяви, че на срещата на върха във Вилнюс през 2013 г. тогавашният президент на Украйна Виктор Янукович се е оплакал от руски заплахи и милиардите от икономическата свързаност на страната с Русия, които Украйна може да загуби, ако решително тръгне по пътя към Европа и членство с Европейския съюз. По думите на Грибаускайте, ЕС дори се е съгласил да намери допълнителни пари за Украйна, за да компенсира икономическия натиск на Москва и евентуално спрените от Кремъл руски парични потоци към украинската икономика - ОЩЕ: Как Русия подготви и осъществи сепаратизма в Украйна (ВИДЕО)
Официалната сума, с която Брюксел работеше, бяха 610 млн. евро макрофинансова помощ, обвързани с изпълнението на стендбай програмата на Международния валутен фонд от 2010 г. Янукович твърдеше, че привеждането на икономиката на Украйна към европейските стандарти изисква най-малко 20 млрд евро годишно, а тогавашният украински премиер Микола Азаров упрекваше ЕС, че не предлага компенсация за стесняването на достъпа на украинските стоки до руския пазар.
Въпреки уверенията за подкрепа от страна на Брюксел и ЕС, Янукович отказа да подпише споразумението за асоцииране. Според Грибаускайте на европейските лидери е станало ясно, че е бил сплашен и е подложен на силен личен натиск - включително заплахи за живота му. За такъв руски натиск срещу Янукович се говори много години наред в Украйна, специално в медиите и в публицистични предавания. На 11 декември, 2 седмици след провала, Азаров поиска официално 20-те милиарда.
🇱🇹 Grybauskaitė: Yanukovych rejected the EU deal under threat of physical elimination
— NEXTA (@nexta_tv) August 6, 2026
Former Lithuanian president Dalia Grybauskaitė said that at the 2013 Vilnius summit, Viktor Yanukovych complained about Russian threats and the billions Ukraine could lose if it turned… pic.twitter.com/r07Pq9oVqD
Този отказ нанесе тежък удар на Украйна и се превърна в един от спусъците за Майдана. Ескалацията стигна дотам, че Янукович беше свален от власт, а руският диктатор Владимир Путин взе решение да тръгне по пътя на войната - първо, с анексирането на Крим, а преди вече над 4,5 години с пълномащабна война - ОЩЕ: "Превратът на Майдана": Между пряка демокрация, "киевска клика" и "мръсна война"
